Окорш

българско село

Окорш е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра. То е най-голямото село в община Дулово

Окорш
Общи данни
Население 1607 души[1] (15 юни 2022 г.)
28,5 души/km²
Землище 56,393 km²
Надм. височина 242 m
Пощ. код 7680
Тел. код 08641
МПС код СС
ЕКАТТЕ 53494
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Окорш
Стефан Славов
(независим)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 16 километра югозападно от град Дулово. Това е едно от големите села в областта с население от 1610 жители (през 2014 г. населението е около 1870 жители, което е променлива величина поради факта, че има работещи на запад и в Турция). В близост до селото е жп спирка „Безименна“ на линията Силистра – Самуил. Традиционно се отглеждат: слънчоглед, ечемик, пшеница, царевица, захарно цвекло, овощни дървета и други култури.

Кмет на селото е била Емилия Кралева от 2015 – 2019 г. – първата жена кмет на селото.

Кмет е Кемал Реджеб Ибрям с мандат 2019 – 2023 г.

ИсторияРедактиране

Село Окорш носи името на прабългарския воин копан Окорсис, който в началото на ІХ век защитава източната граница на Първата Българска държава по река Днепър. Сведения за Окорсис получаваме от епиграфски паметник на кан Омуртаг. Копанът е храненик на кана, понеже е стоял винаги на трапезата му. Навярно Окорсис е бил най-приближен до кана /военначалник с богат опит и е изпълнявал /командвал/ най – важните военни действия в защита на държавата/. Той е произхождал от рода Чакагар /Чакарар/.

През годините селото е имало различни наименования (не са запазени, но търсенето продължава) и е било част от аграрни селища по време на траките и римляните. Най-голямо значение селището придобива при кан Омуртаг, когато е построена крепостта ни, която е имала площ около 45 декара. и е важна част от отбраната на Първата Българска държава. Тя просъществува до средата на XI век и е разрушена. През Османското владичество селото ни има едно от най-големите землища (според Рашко Блъсков е третото по големина в империята). Запазеното име до 1940 г. е Рахман ашиклар (Рахман певеца или играча). От 1942 г. селото носи името Окорш. След 1878 г. населението на селото е било около 2500 души (тогава Силистра е имала население около 12 000 души). Статутът на селото е бил градец, а отделните махали са считани за села (това се потвърждава от договорите за продажба на земите около 1930 – 1936 г.).

Известно е, че административно селото е било кметство, община, примария (през румънската окупация 1918 – 1940 г.), кметство до 1945 г., отново община и сега е кметство в община Дулово.

По ред исторически обстоятелства селището представлява рядка етническа и етнокултурна мозайка. Тук живеят наследници на българи – преселници от Румъния (селата Башкьой, Каталой, Фрикацей и други), българи от централния Балкан, местни турци, преселници от югозападна България и турци (мюсюлмани) от Източните Родопи. По непотвърдени (непроучени) и не напълно потвърдени данни се твърди, че и днес в с. Окорш продължават да живеят потомците на Бимбеловите (родът на Стефан Караджа) и на Петковите (родът на Димитър Петков, Никола Петков и Петко Д. Петков). Всички тези различни по произход етнически групи носят специфични обичаи, костюми, религии, бит и култови практики, чиято магия може да се долови в богатата музейна сбирка. Същевременно регионът е истински резерват на археологически и етнографски културно-исторически паметници.

Културни и природни забележителностиРедактиране

КрепостРедактиране

В местността „Ташлъ махле“ на землището на селото се намира средновековна крепост от IX до средата на XI век.

ОбразованиеРедактиране

През годините в селото е имало следните училища: НОУ „Й. Йовков“ /сега е средно училище/, ОУ „Митко Палаузов“ в ДЗС, НУ „Сабахатдин Али“, ПССЗУ „К.А. Тимирязев“. Първите се сливат около 1960 г. в едно, а последното е закрито около 1966 г. Началото на съвременното образование е поставено през зимата на 1941 г. По времето на румънското владичество се е водило обучението само на румънски език. Първата назначена учителка е Стефка Добрева през 1941 г.

ЧиталищеРедактиране

През 1942 г. учителят Петър Дяков Върбанов, заедно с група интелектуалци, основава читалище в Окорш. За пръв председател на читалището е избран Райно Велев Петранов, а за членове Никола Стоянов, Григор Драгнев и Димитър Янков.

Те решават да го именуват „Княз Симеон Търновски“. Това име читалището носи до 9 септември 1944 г. След това се преименува на Народно читалище „Христо Ботев“, което име носи и до днес. През 2010 г. към името бе добавена и годината на неговото създаване. Читалището започва да развива своята просветителска дейност чрез библиотека с оскъдна художествена литература и някои практични книги.

Библиотеката се помещава в частна къща до 1960 година, когато със събрани средства по линия на самооблагането на населението, започва строителство на нова сграда за читалище с площ 386 m² на два етажа.

През 1962 г. сградата е завършена и там се оборудва просторна библиотека и читалня, салон с 250 места, помещения за фото и кино клубове.

Днес читалището е център на културата и просветата. Развиват се всички направления на дейност.

МузейРедактиране

Музеят на родния край в село Окорш е открит през 2001 година. Музеят включва археологически и етнографски сбирки проследвящи историята на местното население. Музеят се намира в сградата на старото училище. В специална работилница за производство на текстил, гостите на музея могат да участват в дейностите по подготовката и тъкачество на текстилни изделия.

Редовни събитияРедактиране

Събор в Окорш – на 21 септември всяка година (Малка Св. Богородица).

ЛичностиРедактиране

  • депутати в Народното събрание: Анелия Цекова Пенчева и Георги Николов Славов;
  • личности с принос към развитие на селото: Петко Драганов Добрев, Никола Стоянов Николов – Вердито, Георги Тодоров Андреев, Махмуд Джера, Ахмед Махмудов Джера, Антон Владунов Стоянов;
  • комисар Димитър Димитров – директор на Областна дирекция на МВР – Варна
  • Петър Събев – бивш кмет на селото и председател на селищна система по време на социализма.
  • Атанас Сивков – краевед, издал книга за с. Окорш „Хроники за с. Окорш“ първа част през 2017 г.

ИзточнициРедактиране

  • „Хроники за с. Окорш“. Част първа. 2017 г.

Външни препраткиРедактиране