Опая (на гръцки: Οπάγια) е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

Опая
Οπάγια
— село —
Гърция
40.8081° с. ш. 21.1117° и. д.
Опая
Западна Македония
40.8081° с. ш. 21.1117° и. д.
Опая
Леринско
40.8081° с. ш. 21.1117° и. д.
Опая
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина993 m

География

редактиране

Селото е било разположено на северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.

В Османската империя

редактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Опай, спахийски зиамет и тимар, с 32 ханета гяури, 35 ергени гяури и 1 вдовица гяурка.[1]

В XIX век Опая е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Опаа живеят 60 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Опаа е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 14 къщи.[3]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село (Она) минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Опаа (Opaa) има 96 българи екзархисти.[5]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Опая попада в Гърция.

  1. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)