Операция „Немислимо“ (на английски: Operation Unthinkable) е британски план за нападение срещу Съветския съюз. Изготвянето на плана е заповядано от британския министър-председател Уинстън Чърчил и развито от Съвместния планиращ щаб на Британските въоръжени сили в края на Втората световна война.

Операция „Немислимо“
Информация
Период1 юли 1945 г. (предвидено)
МястоЦентрална и Източна Европа
Резултат• Налагане на волята на Великобритания над Съветския съюз
• Край на съветската окупация над Източна Европа
• Създаване на свободна и демократична полска държава
Страни в конфликта
Съединени американски щати САЩ
Великобритания
Франция Франция
Канада Канада
Германия
Полша Полша
Съветски съюз
Командири и лидери
Хари Труман
Дуайт Айзенхауер
Уолтер Беделл Смит
Омар Брадли
Джейкъб Дивърс
Хойт Ванденберг
Уинстън Чърчил
Артур Тедер
Фредерик Морган
Хъмфри Гейл
Джеймс Роб
Бърнард Монтгомъри
Йосиф Сталин
Вячеслав Молотов
Александър Василевски
Георгий Жуков
Лаврентий Берия
Борис Шапошников
Георгий Маленков
Николай Кузнецов
Александър Новиков
Семьон Тимошенко
Сили
80 пехотни дивизии
23 бронирани дивизии
28 000 самолета
228 пехотни дивизии
36 бронирани дивизии
19 477 самолета
Жертви и загуби
няманяма

Офанзивни операции

редактиране

Първоначалната основна цел на операцията е декларирана както следва: „да се наложи на Русия волята на Съединените щати и Британската империя. Въпреки че „волята“ на тези две страни може да се определи като не повече от честно споразумение за Полша, което не ограничава непременно военното задължение“ (думата „Русия“ се използва често из целия документ, въпреки че по онова време Русия е била заменена като политическо тяло от Съветския съюз).

Началниците на щаба са обезпокоени, че поради огромния размер на Съветските въоръжени сили, разположени в Европа и схващането, че на Йосиф Сталин не може да се разчита, съществува заплаха за Западна Европа. Съветският съюз все още не е отправил нападението си срещу Япония и едно предположение в доклада е, че Съветският съюз ще се съюзи с Япония, ако започнат враждебни действия срещу Западните съюзници.

Планът е възприет от Британския генерален щаб като военно неприложим поради повече от две към едно превъзходство на Съветските сухопътни сили в Европа и Близкия изток, където се проектира да се състои конфликтът. Мнозиноството на каквато и да е офанзивна операция щяло да се състои от американски и британския сили, както и полски сили и до 100 000 предали се германски войници. Бърз успех би се дължал единствено на изненадата. Ако преди идването на зимата не можело да се постигне бърз успех, оценката била, че Съюзниците биха били въвлечени в тотална война, която би била продължителна. В доклада от 22 май 1945 г. офанзивна операция е преценена като „рискована“.

Отбранителни операции

редактиране

В отговор на инструкция от Чърчил от 10 юни 1945 г. е съставен последващ доклад относно „какви мерки биха били необходими, за да се осигури сигурността на Британските острови в случай на война с Русия в близкото бъдеще". Силите на Съединените щати се преместват в Тихоокеанския театър за подготовка за нашествие в Япония и Чърчил е обезпокоен, че изтеглянето ще остави Съветите в силна позиция да предприемат офанзивни действия в Западна Европа.

Съвместният планиращ щаб отхвърля идеята на Чърчил за запазване на предмостия на континента като нямаща операционно предимство. Предвидено е Великобритания да използва Военновъздушните си сили и флот за съпротива, макар че се очаква заплаха от масирано ракетно нападение, което не може да се възпира, освен чрез стратегическо бомбардиране.

Последвали дискусии

редактиране

До 1946 г. се развиват напрежения и конфликти между западните и комунистическите области на Европа. На тях се гледа като на потенциални поводи за по-широк конфликт. Една такава област е Юлианската марка и на 30 август 1946 г. се състоят неформални дискусии между Британския и Американския генерален щаб относно как може да се развие конфликт и най-добрата стратегия за провеждане на Европейска война. Отново се дискутира въпросът за запазване на предмостие на континента, като Дуайт Айзенхауер предпочита изтегляне в Бенелюкс, вместо в Италия поради близостта до Обединеното кралство.

Външни препратки

редактиране