Георгий Жуков

руски маршал

Георгий Константѝнович Жу̀ков (на руски: Георгий Константѝнович Жу̀ков, 1 декември 1896, Стрелковка, Калужка област, Русия – 18 юни 1974, Москва) е виден съветски пълководец, маршал на Съветския съюз, началник на Генералния щаб, министър на отбраната на СССР.

Георгий Жуков
руски маршал
Жуков през 1944 г.
Жуков през 1944 г.
Званиемаршал
Години на служба1915 – 1957
Служи на Червена армия
Род войски
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиГерой на Съветския съюз (4)
Орден Ленин (4)
Легион за заслуги
ОбразованиеВоенна академия „Фрунзе“
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
18 юни 1974 г. (77 г.)
Москва, СССР
ПогребанНекропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
Подпис
Георгий Жуков в Общомедия

Преди Втората световна война редактиране

Роден е в село Стрелковка, близо до Калуга. Участва в Първата световна война като подофицер от кавалерията.

От 1918 г. е в Червената армия. Според някои там е обучен за танкист от германски специалисти.[1]

В Гражданската война е командир на взвод, а по-късно и на ескадрон, като се бие срещу уралските казаци при Царицин (дн. Волгоград), както и срещу войските на Деникин и Врангел. Взема участие в потушаването на бунта на „антоновщината“ в Тамбовска област, като там е ранен и получава орден Червено знаме.

След Гражданската война командва кавалерийски полк и бригада. След това е инспектор в кавалерията на РККА, командир на дивизия, армейски корпус и заместник-командващ Запорожкия военен окръг. Командващ е 1-ва армейска група на съветските войски в Монголия.

Ръководи съпротивата срещу японското нашествие в Монголия през лятото на 1939 г., когато провежда операция по обкръжаване и разгромяване на войските на японския генерал Комацубара при река Халхин Гол. За тази операция е награден със званието „герой на Съветския съюз“ и орден „Червено знаме“ на Монголия.

От 1940 г. е командващ на Киевския отделен военен окръг, а от януари до юли 1941 г. е началник на Генералния щаб, заместник на народния комисар (министър по днешнοму) на отбраната на СССР.

През Втората световна война редактиране

Жуков е считан за най-изявения съветски военачалник през Втората световна война, като заема най-високи военни длъжности – едновременно първи заместник на народния комисар на отбраната на СССР и заместник на върховния главнокомандващ. Командва и фронтовете: Резервен, Ленинградски, Западен (едновременно и главнокомандващ на Западното направление), 1-ви украински, 1-ви беларуски.

Ръководи защитата на Ленинград, Сталинград и Москва през 1941 г.; започва първото контранастъпление след битката за Москва. Командва решаващите пробиви при Сталинград (1942), Курск (1943). Той е първият съветски военачалник, удостоен през Втората световна война с военното звание „маршал на Съветския съюз“ (18 януари 1943).

 
Командващите на антихитлеристката коалиция и Червената армия след церемонията за края на Втората световна война, май 1945 г. В центъра са маршал Жуков, фелдмаршал Бърнард Монтгомъри и маршал Константин Рокосовски

През заключителния етап на войната ръководи освобождаването на Варшава (17 януари 1945) и битката за превземане на столицата Берлин (1945), с което завършва войната.

На 8 май 1945 г. в Карлсхорст (Берлин) маршал Жуков приема от хитлеровия фелдмаршал Вилхелм Кайтел безусловната капитулация на Нацистка Германия. Приема и триумфалния Парад на победата в Москва на 24 юни 1945 г.

След Втората световна война редактиране

Главнокомандващ е на съветската окупационна зона в Германия. Изпада в немилост, обвинен в незаконно присвояване на трофеи, назначен за командващ на Одеския, а после – на Уралския военен окръг.

След смъртта на Сталин (5 март 1953) заедно с Никита Хрушчов отстранява от власт Лаврентий Берия. Министър на отбраната (1955 – 1957); отстранен от длъжност на 26 октомври 1957 г. ставайки неудобен за Никита Хрушчов е освободен заради насърчаването на култ към неговата личност и пенсиониран; по-късно е реабилитиран от Леонид Брежнев – тогава са издадени и неговите мемоари „Спомени и размисли“.

Критика редактиране

Жуков често е критикуван заради това, че хвърля войските в безсмислени челни атаки, давайки многобройни жертви. Нему се приписва от съветската пропаганда циничният цитат: „Бабы опять нарожают“ („Жените пак ще народят“), когато го упреквали, че не му е жал за загиналите войници. Главен негов критик е писателят Виктор Суворов, който в трилогията си „Ледоразбивачът“ и най-вече книгите „Сянката на победата“ и нейното продължение „Взимам си думите назад“ опитва да развенчае митовете за Георгий Жуков. Според него, мемоарите на Жуков „Спомени и размисли“ представят изопачена информация и взаимноизключващи се факти в съчетание с комунистическа агитация и пропаганда, като целта му е да представи РККА, като небоеспособна, лошо въоръжена и напълно неподготвена за война. Суворов критикува Жуков за остарели тактически разбирания, за приписване на чужди заслуги, както и че той – Жуков – отказва да поеме лична отговорност. Той лично довежда своите заместници, а впоследствие обвинява в некадърност целия генерален щаб, а самия себе си величае. Особено настоятелен е Суворов в „Разгромът“.

Според Виктор Суворов Жуков погубва:

  • 6 механизирани корпуса в района на Дубно, Луц и Ровно през юни 1941 г.
  • 1-ви гвардейски кавалерийски корпус и 4-ти въздушнодесантен корпус край Вязма
  • самостоятелния въздушнодесантен корпус през 1943 г. в Украйна
  • 3-та, 10-а и част от 4-та армии, изнесени по негова заповед край Бялосток в началото на войната през 1941 г.
  • 6-а, 12-а, 18-а и 26-а армии в Лвовско-Черновицкия клин
  • 29-а, 33-та и 39-а армия в района на Вязма
  • 3-та гвардейска танкова армия през есента на 1943 г.
  • 1-ва и 2-ра танкова армия в битката за Берлин през 1945 г. и т.н.

Въпреки критиките Жуков печели една от най-важните битки във Втората световна война – Сталинградската. Според Виктор Суворов Жуков няма заслуги за пробива и обсадата на 6-а армия под командването на фелдмаршал Фридрих Паулус в Сталинград, защото по това време се е намирал на съвсем друго място – на Западния фронт, където е подготвял поредното кръвопролитно и безрезултатно настъпление – операция Марс. Операцията е проведена през ноември-декември 1942 г. Тогава за 2 седмици съветските войски дават по свои данни над 215 000 души загуби, без да успеят да пробият германската отбрана в района на Ржев и Сичовка.

Това обаче, е отвличаща операция, за да не може германското командване да прехвърли войски към Сталинград. Самото обкръжаване на 6-а армия на Паулус е разработено от Генщаба под кодово наименование „Уран“. Главен инициатор за това е Жуков. А Сталин го изпраща на Западния фронт за два дни да организира и започне отвличащия маньовър.

Източници редактиране

  1. Цитирано по: История и цивилизация за 10 клас; Автори: Костадин Грозев, Валери Колев, Тодор Зарков; Портрет: Григорий Жуков. София, 2001, стр.97.

Открийте още информация за Георгий Жуков в нашите сродни проекти:

  Общомедия (изображения и звук)
  Уикицитат (цитати)

Външни препратки редактиране