Отваря главното меню

Орехово

българско село
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Орехово (Община Битоля).

Орехово е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, област Смолян.

Орехово
Общ изглед от Орехово.
Общ изглед от Орехово.
Общи данни
Население 153 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 57,036 km²
Надм. височина 937 m
Пощ. код 4877
Тел. код 03053
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 53669
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Чепеларе
Боран Хаджиев
(ГЕРБ)
Орехово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Орехово се намира в западната част на Родопите. Отстои на около 8 километра западно от село Хвойна, по поречието на река Орешица, ляв приток на Чепеларска река. Орехово е най-предпочитаният изходен пункт за посещение на един от най-мощните ридове на Родопите, Чернатица с първенеца Голям Персенк -2191 метра н, в. Отстои на 54 км почти северно / северозападно/ от град Смолян, на 60 км югозападно от Пловдив.

ИсторияРедактиране

Сегашното село е на 440 години. За първи път е споменато в писмен документ през 1576 година под името Рахово. Документа може да се намери в Годишните издания на Народната библиотека „Кирил и Методи“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Това име носи до 1886 година. След тази година е вече с името село Оряхово до 1965 година. С указ на НС на НРБ през 1965 година е вече Орехово с ударение на първото „О“. На мястото му в древността е имало и древни селища, през различните цивилизации, оставили свои отпечатъци. В средата на XVIII век в селото са преобладавали хората приели мохамеданската вяра/две трети/, предимно по „доброволен“ път и лични съображения. Селото е било част от нахията Рупчос, с център отначало Чепеларе, а след това село Тъмраш. По това време селото води упорити съдебни и извънсъдебни битки със съседното село Тимурджи (дн. Лилково) заради владеенето на летни пасища (яйлаци). По-ново време има съдебни спорове и с другите съседни села за границите на селищните мери. [1] Първото българско училище в Орехово е открито през 1866 г. Три години преди това, през 1863 година, е било открито гръцко училище.

От 1879 г. до 1 януари 1895 година от Орехово са изселени 138 семейства с 724 жители-помаци, съответно 712 в Мала Азия и 11 в Източна Тракия.[2]. Една трета от населението на Орехово са запазили християнската си вяра през време на петвековното робство. Днес в селото живеят само българи-християни, без никакви други етноси или религии. Кражбите и насилието са сведени до миниум.

През 1900 година, при преброяването населението на Орехово е било 780 души, 16, родени през годината, 10 починали и 6 са се преселили.[3]

 
Параклис край Орехово

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Челевешката пещера, в която през османското владичество е било запалено и умъртвено част от населението на селото. Става въпрос за времето на Кърджалийските бунтове
  • Водопадът „Скакалото“, който се намира на 1 км от селото, по пътя за х. „Персенк“.
  • На около 12 км югозападно от селото, в близост до х. „Персенк“ и връх „Малък Персенк“/ 2091 м./ се намира древен римски път, който е съществувал в миналото и е свързвал Тракия с Беломорието.
  • Чудните мостове – оформени са от реката Айдарско дере /границата между земите на Орехово и село Забърдо/. Реката, която постепенно се е вдълбавала във варовиковите скали е издълбала и изгладила стените и част от таваните на причудливите земни форми – мостове и дълбоки пещери. След моделирането извършено от течащата вода са останали две мраморни арки, или така наречените мостове и огромни отвори в скалите.
  • В източната част на селото има построен паметник в чест на загиналите ореховци във войните.
  • В Орехово има смесена фолклорна група за автентични песни, която репетира доста често в читалището. Формацията участва в многото прегледи и надпявания в страната като може да се наеме и от гостите, любители на народното изкуство.
  • Има богата историческа сбирка в старото читалище, където гостите могат да се запознаят с интересни факти, свързани с бита на хората от този край и родословието на селото.
  • Има библиотека с богат книжен фонд.

Редовни събитияРедактиране

Събор-родова среща, който се провежда в последната събота и неделя на месец юли. Ден на ореха, кукери (Старците на пус), колопоходи, планински маратон, празник на вилната зона (Бевърлихил), традиционно посещение и мероприятия свързани с Челевешката пещера. Една значителна част от християнските празници се тачат и празнуват организирано пред построените параклиси в околността от хората живеещи в селото и от многото гости, идващи през лятото.

ДругиРедактиране

В селото се развива селски екологичен туризъм. Има над 10 къщи за гости, които предлагат над 160 легла. В Орехово и в околностите има 24 параклиса, които са неповторими и интересни. Те са описани в книгата „Летопис за село Орехово“. През селото минава най-дългата в България екопътека, която започва в с. Хвойна и стига до Гърция. Тук се намира и скалният феномен Костен камък, който е обявен за природна забележителност. Отстои на 6 – 7 километра от селото, на пътя за прекрасната местност „Кабата“. Този причудлив феномен се намира на рекичката „Койловско дере“, десен приток на река Орешица, протичаща през село Малево.

Има редовен транспорт с от автобуси идващи от град Пловдив (по маршрут Пловдив-Асеновград-Бачково-Нареченски бани-Хвойна). От тук на запад, на 7 километра е селото. Седемте километра до Орехово са асфалтирани.

СпортРедактиране

До около 1970 – 1975 година в Орехово е съществувал футболен отбор „Персенкски орли“, чието игрище се намира в източната част на селото. Футболистите имат доста добри резултати в „А“окръжната група. Отборът е посещаван и подпомаган от футболната звезда Георги Аспарухов /Гунди/, свързано с неговата съпруга Величка, чиито баща, главният архитект на НРБ арх. Борис Марков, е родом от Орехово.

БележкиРедактиране

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 439.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 100.
  3. Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на писателя Атанас Калинов и значително допълнена в много още книги, статии и материали, преди и след него.