Орехово (община Битоля)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Орехово.
Орехово или Горно Орехово (изписване до 1945 година: Орѣхово; на македонска литературна норма: Орехово или Ореово) е село в община Битоля на Северна Македония.
| Орехово Орехово | |
| — село — | |
 Ктиторският надпис в църквата „Света Петка“, 1861 година, дело на Константинос Мануил от Селица | |
  Орехово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 1007 m |
| Население | 23 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Орехово в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира на 970 m, в така наречената Ореовска долина, в планината Пелистер, на 8 km от Битоля. Землището му е гористо с дъбове, орехи и иглолистни дървета.[1]
История редактиране
.jpg)
Селото се споменава в османски дефтер от 1468 година с 30 християнски семейства, а в 1568 година – с 27 християнски семейства.[2] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Рахова с 23 джизие ханета (домакинства).[3]
В ΧΙΧ век Орехово е село в Битолска кааза на Османската империя. В XIX век Орово е чисто българското село в Битолска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Орево като българско село.[4] Църквата „Света Петка“ е от средата на XIX век.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Орѣхово e чисто българско село с 260 жители.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ореово е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 9 къщи.[6] Същевременно Бугарско Ореово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 31 къщи.[7]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[8] но по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орехово има 240 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[9]
Къщите изградени в началото на XX век са каменни, двуетажни, с малки прозорци и балкон. Печалбарите строят големи каменни къщи. Емиграцията от Орехово започва в началото на XX век.[1]
На 3 май 1942 година Битолският народоосвободителен партизански отряд „Пелистер“ е открит от български военни части в корията край селото и разбит.
В 1961 година селото има 279 жители. Емиграцията е основно към Битоля, Европа и презокеанските земи.[1]
Според преброяването от 2002 година Орехово има 23 жители[1] всички македонци.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 23 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Орехово
Теодора Стефанова, гръцка андартка, четничка на Георгиос Диконимос
- Починали в Орехово
Георги Ст. Зафиров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
Димче Хаджипоповски (1922-1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Елпида Караманди (1920 - 1942), народен герой на Югославия- Димитър Николовски (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Ордан Михайловски (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Йоска Йордановски (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Горно Орехово // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2022-01-01. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 157.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 181.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 октомври 2007
- ↑ The American School of Classical Studies (ASCSA)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 6