Оризаре
За други населени места с подобни имена вижте Оризари.
Оризаре е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.
| Оризаре | |
  Оризаре  Оризаре | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1568 души[1] (15 март 2024 г.) 48,8 души/km² |
| Землище | 32,157 km² |
| Надм. височина | 26 m |
| Пощ. код | 8248 |
| Тел. код | 055638 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 53822 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Несебър Николай Димитров (независим политик; 2007) |
| Кметство – кмет | Васил Василев |
География редактиране
Намира се на 19 km от общинския център Несебър и на 34 km от областния център Бургас. През селото минава Бяла река. Тя невинаги е протичала през селото. На топографските карти се вижда нейното естествено корито след село Гюльовца в посока село Порой. Новото корито на реката няма характерните за стари реки наносни брегове. На изхода на селото стръмните ѝ брегове пресичат старо гробище.
Климатът е приятен.
История редактиране
Знае се по предание, че село Оризаре се намира на сегашното си място от около 250 години. Разположено е в Югоизточната част на България, а най-близкия град е Несебър.
Създаването на селото се губи далеч преди освобождаването ни от Османско владичество. Около 1750 г. на сегашното място, където е селото е имало турски чифлик, чийто чорбаджия е бил Кямил бей. Одаята му била в северната част на селото, а харманите и воденицата до река Бяла, която той отбил от старото корито, за да минава през владенията му. Работниците на чифликчията живеели в дървени бараки заедно с няколко български фамилии и може би оттук се обяснява и старото име на селото – Бараклий, което остава до 1934 г.
През 1869 г. е построена църквата „Света Параскева“. Празникът на селото се чества всяка година на 14 октомври, когато църквата почита Света Параскева.
След Освобождението остава само българското население. Селото е било център на община и жителите му бързо се увеличили. Занимавали се със земеделие и животновъдство. Някои от тях по-ентусиазирани, благодарение на водата се опитали да засеят ориз. И така при определяне на новите имена на селата, на село Бараклий е дадено новото име село Оризаре.
До 1934 година името на селото е Бараклии.[2] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бараклии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | |
| Общо | 1466 |
| Българи | 892 |
| Турци | 23 |
| Цигани | 439 |
| Други | 15 |
| Не се самоопределят | 75 |
| Неотговорили | 22 |
Редовни събития редактиране
Празникът на селото е на Света Петка през октомври. Всяка година на тази ден има панаир.
Личности редактиране
- Душана Здравкова (р.1953) – български политик, народен представител за България в Европейския парламент
- Димитър Ф. Арнаудов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Малко Търново, жител на Бараклии, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 4 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52 и 828.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
