Несебър (община)
Община Несебър се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.
Несебър | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Бургас |
Площ | 420,44 km² |
Население | 29 333 души |
Адм. център | Несебър |
Брой селища | 14 |
Сайт | nessebarinfo.com |
Управление | |
Кмет | Николай Димитров (независим политик; 2007) |
Общ. съвет | 21 съветници
|
Несебър в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината обхваща най-североизточната част на област Бургас. С площта си от 420,443 km² заема 9-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,43% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Долни чифлик и община Бяла във област Варна;
- на запад и югозапад – община Поморие;
- на изток – Черно море.
Релеф, води, климат, почви
редактиранеВ територията на община Несебър се разграничават три зони: крайбрежна, равнинна и планинска. Близо 3/4 от територията на общината се заема от най-източните части на Източна Стара планина, съответно Еминска планина с най-висока точка връх Гьозтепе (520 m), разположен на около 5 – 6 km на север-северозапад от село Кошарица. Останалата, южна и югозападна част на общината, е равнинна и се заема от широката и плоска долина на Хаджийска река и притокът ѝ Бяла река.
Водите са морски, подпочвени и речни. Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река с левия си приток Бяла река и на север, по границата с област Варна – река Двойница с десния си приток Курудере. На Хаджийска река, северозападно от село Тънково е изграден големия язовир „Порой“, водите на който се използват предимно за напояване.
Климатът е умерено-континентален, а по крайбрежието е с морско влияние. Почвите са предимно канелено горски.
Плажните ресурси на общината са сред най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт.
Пясъчни дюни
редактиранеПясъчните дюни са образувания с млад еволюционен процес и с много малко съдържание на свързващи вещества, поради което цялостният почвено-растителен комплекс е изключително крехка екосистема, която лесно се наранява и разпада.
Пясъчните дюни в землището на Несебър са 5 на брой – с обща площ около тях 10 хектара. Там върху специфична екологична среда в продължение на векове са възникнали растителни формации от изключително редки храстови, цветни и тревни видове. Те са представители на така наречената псамофитна (пясъчна) флора, но някои от тях вече са в „Червената книга“ на България. Сред тях са: пясъчна лилия, равенски ериантус, морски ветрогон и морски ранилист. Освен тези характерни за дюните и пясъчните територии растения, има още редица красиви и интересни видове. Те също създават специфичен облик на отделните местности и са интересни за ботаниците. Сред тях са пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марзденията и други.
Дюните край Несебър са обявени за природна забележителност още през 1976 г. от тогавашното Министерство на горите. По-късно пясъчните образувания влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени, изготвен по искане на Екоминистерството през 2001 г.[1]
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 14 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Баня | 175 | 65,177 | Оризаре | 1442 | 32,157 | Бараклии (до 1934 г.) | |
Гюльовца | 903 | 25,425 | Паницово | 65 | 26,451 | Алчак дере (до 1887 г.) | |
Емона | 30 | 35,340 | Емине (до 1934 г.) | Приселци | 48 | 20,234 | Ени кьой (до 1934 г.) |
Козница | 7 | 8,958 | Караманджа (до 1934 г.) | Равда | 2463 | 11,402 | |
Кошарица | 1299 | 48,478 | Къшла дере (до 1934 г.) | Раковсково | 79 | 19,855 | Куру дере, Раково (до 1886 г.) |
Несебър | 11 236 | 31,852 | Месемврия (до 1934 г.) | Свети Влас | 2788 | 36,125 | Свети Влас (до 1960 г. и от 1993 г.), Влас (от 1960 г. до 1993 г.) |
Обзор | 2023 | 36,779 | Гьозекен (до 1934 г.), Козякград (от 1934 г. до 1935 г.) | Тънково | 1202 | 22,210 | Индже кьой (до 1934 г.) |
Селищни образувания
редактиранеС национално значение
редактиране- ваканционно селище Елените
- курортен комплекс Слънчев бряг
С местно значение
редактиране- Инцараки
- Чолакова чешма
Местности
редактиране- Иракли
- Защитена местност „Калината“ – намира се до село Тънково и село Кошарица, община Несебър, на 10 km западно от курорта Слънчев бряг. Територията ѝ е с площ от 1100 декара. Представлява естествен дом за 75 редки дървесни, храстови и тревни видове, от които 27 декоративни и 19 лечебни растения. Пет от видовете са включени в „Червената книга“ на България, като най-ценният от тях е блатното кокиче. Тук се срещат още: заливна лонгозна гора на над 200 години, вековни полски ясени (Fraxinus angustifolia), полски кленове (Acer campestre), полски брястове (Ulmus minor), летен дъб (Quercus robur), космати дъбове (Quercus pubescens), церове (Quercus cerris), различни храсти и увивна растителност.[3]
Административно-териториални промени
редактиране- Заповед на околийския началник от 1886 г. – преименува с. Куру дере (Раково) на с. Раковсково;
- Протокол № 28/07.02.1887 г. на Бургаския окръжен съвет – преименува с. Алчак дере на с. Паницово;
- Указ № 577/обн. 05.12.1899 г. – преименува с. Фъндаклии (Фундуклии) на с. Лесково;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г.:
- – преименува с. Вели баш на с. Велико;
- – преименува с. Емине на с. Емона;
- – преименува с. Караманджа на с. Козница;
- – преименува с. Къшла дере на с. Кошарица;
- – преименува гр. Месемврия на гр. Несебър;
- – преименува с. Гьозекен на с. Козякград;
- – преименува с. Бараклии на с. Оризаре;
- – преименува с. Ени кьой на с. Приселци;
- – преименува с. Къзъллък (Казалък) на с. Рапица;
- – преименува с. Индже кьой на с. Тънково;
- МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Козякград на с. Обзор;
- между 1934 и 1946 г. – с. Рапица, изселено и заличено без административен акт;
- след 1946 г. – с. Лесково, изселено без административен акт;
- Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Свети Влас на с. Влас;
- Указ № 1521/обн. 24.02.1975 г. – заличава с. Велико и присъединява землището му към с. Приселци;
- Указ № 2907/обн. ДВ бр.71/07.09.1984 г. – признава с. Обзор за гр. Обзор;
- Указ № 60/обн. ДВ бр.21/19.03.1993 г. – възстановява старото име на с. Влас – с. Свети Влас;
- Реш. МС № 63/обн. 20 януари 2009 г. – признава с. Свети Влас за гр. Свети Влас.
Население
редактиранеНаселение на община Несебър през годините, според оценки на Националният статистически институт:[4]
Година | Население |
2010 | 26 692 |
2011 | 23 145 |
2012 | 23 634 |
2013 | 24 481 |
2014 | 25 729 |
2015 | 26 920 |
2016 | 27 273 |
2017 | 27 392 |
2018 | 27 879 |
2019 | 28 968 |
2020 | 29 814 |
2021 | 30 721 |
2022 | 25 515 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
редактиранеРаждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:[4]
Година | Численост | Година | Средно на 1000 души (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Живородени | Починали | Прираст | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст | ||
2008 | 307 | 296 | 11 | 2008 | 12.7 | 12.3 | 0.4 |
2009 | 353 | 264 | 89 | 2009 | 14.2 | 10.6 | 3.6 |
2010 | 326 | 269 | 57 | 2010 | 12.2 | 10.1 | 2.1 |
2011 | 290 | 283 | 7 | 2011 | 12.5 | 12.2 | 0.3 |
2012 | 313 | 291 | 22 | 2012 | 13.2 | 12.3 | 0.9 |
2013 | 318 | 287 | 31 | 2013 | 13.0 | 11.7 | 1.3 |
2014 | 329 | 279 | 50 | 2014 | 12.8 | 10.8 | 2.0 |
2015 | 331 | 265 | 66 | 2015 | 12.3 | 9.8 | 2.5 |
2016 | 272 | 292 | -20 | 2016 | 10.0 | 10.7 | -0.7 |
2017 | 251 | 322 | -71 | 2017 | 9.2 | 11.8 | -2.6 |
2018 | 271 | 272 | -1 | 2018 | 9.7 | 9.8 | -0.1 |
2019 | 269 | 305 | -36 | 2019 | 9.3 | 10.5 | -1.2 |
2020 | 235 | 319 | -84 | 2020 | 7.9 | 10.7 | -2.8 |
2021 | 212 | 426 | -214 | 2021 | 6.9 | 13.9 | -7.0 |
2022 | 212 | 372 | -160 | 2022 | 8.3 | 14.6 | -6.3 |
Прираст на населението
редактиранеПрираст на населението през годините, според данни на НСИ:
Естествен прираст на населението |
Механичен прираст на населението |
Прираст на населението | |
2012 | 22 | 467 | 489 |
2014 | 50 | 1198 | 1248 |
- Механичен прираст на населението
Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:
Заселени | Изселени | Механичен прираст | |
2012[5] | 1030 | 563 | 467 |
2014 | 1888 | 690 | 1198 |
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 1992 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 1992 г.:[6]
Етническа група | Численост | Дял (в %) |
Общо | 18 871 | 100.00 |
Българи | 17 614 | 93.33 |
Турци | 738 | 3.91 |
Цигани | 307 | 1.62 |
- Преброяване на населението през 2001 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[6]
Етническа група | Численост | Дял (в %) |
Общо | 19 113 | 100.00 |
Българи | 17 081 | 89.36 |
Турци | 985 | 5.15 |
Цигани | 453 | 2.37 |
Не се самоопределят | 372 | 1.94 |
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[7]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 22 348 | 18 367 | 1240 | 565 | 199 | 140 | 1837 | 100.00 | 82.18 | 5.54 | 2.52 | 0.89 | 0.62 | 8.21 |
Несебър | 10 143 | 8845 | 386 | 31 | 82 | 35 | 764 | Несебър | 87.20 | 3.80 | 0.30 | 0.80 | 0.34 | 7.53 |
Свети Влас | 2691 | 2246 | 40 | 10 | 48 | 11 | 336 | Свети Влас | 83.46 | 1.48 | 0.37 | 1.78 | 0.40 | 12.48 |
Обзор | 2117 | 1948 | 19 | 18 | 11 | 4 | 117 | Обзор | 92.01 | 0.89 | 0.85 | 0.51 | 0.18 | 5.52 |
Равда | 2088 | 1931 | 10 | 133 | Равда | 92.48 | 0.47 | 6.36 | ||||||
Оризаре | 1466 | 892 | 23 | 439 | 15 | 75 | 22 | Оризаре | 60.84 | 1.56 | 29.94 | 1.02 | 5.11 | 1.50 |
Кошарица | 1219 | 844 | 69 | 20 | 271 | Кошарица | 69.23 | 5.66 | 1.64 | 22.23 | ||||
Тънково | 1148 | 652 | 423 | 13 | 14 | 3 | 43 | Тънково | 56.79 | 36.84 | 1.13 | 1.21 | 0.26 | 3.74 |
Гюльовца | 1007 | 605 | 274 | 7 | 115 | Гюльовца | 60.07 | 27.20 | 0.69 | 11.42 | ||||
Баня | 207 | 188 | 18 | Баня | 90.82 | 8.69 | ||||||||
Раковсково | 104 | 73 | 0 | 16 | 0 | 0 | 15 | Раковсково | 70.19 | 0.00 | 15.38 | 0.00 | 0.00 | 14.42 |
Паницово | 65 | 63 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Паницово | 96.92 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 3.07 |
Приселци | 45 | 36 | 0 | 9 | 0 | 0 | 0 | Приселци | 80.00 | 0.00 | 20.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Емона | 37 | 33 | 1 | Емона | 89.18 | 2.70 | ||||||||
Козница | 11 | 11 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Козница | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Политика
редактиранеОбщински съвет
редактиранеСъстав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[8][9][10][11][12]
Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
---|---|---|---|---|---|
Избирателна активност по време на изборите | 64,89 % | 77,88 % | 72,78 % | 73,06 % | 69,12 % |
Общ брой места | 21 | 21 | 21 | 21 | 21 |
Български социалдемократи | 2 | 4 | 5 | 6 | |
ПП „Море“ | 7 | 6 | 4 | ||
Местна коалиция „Нова алтернатива“ | 3 | ||||
ГЕРБ | 5 | 3 | 3 | ||
Местна коалиция „Съюз на свободните демократи“ (ССД, СДС, ВМРО – Българско национално движение) |
2 | ||||
БСП за България | 2 | ||||
Движение 21 | 1 | ||||
Сила | 3 | ||||
Коалиция „Българска социалистическа партия, Политически клуб „Тракия““ | 2 | ||||
Коалиция „Зора“ | 2 | ||||
Коалиция „Либерален съюз Несебър“ | 2 | ||||
Политически клуб „Тракия“ | 1 | 2 | |||
Коалиция „Ново начало и Синята коалиция с вас“ (Обединени демократични сили, ВМРО – Българско национално движение, Съюз на демократичните сили) |
1 | ||||
Коалиция „Местно обединение за разцвет и единство – Море“ (Зелена партия, Национално движение „Симеон Втори“, Български демократичен съюз „Радикали“) |
5 | ||||
Дела | 3 | ||||
Коалиция „Победа“ (Съюз на свободните демократи, Политически клуб „Тракия“) |
3 | ||||
Християнсоциален съюз | 2 | ||||
Коалиция „Либерално–демократичен съюз Несебър“, (Българска партия Либерали, Радикалдемократическа партия в България) |
2 | ||||
Атака | 2 | ||||
Ред, законност и справедливост | 2 | ||||
Либерален съюз | 5 | ||||
Българска социалистическа партия | 3 | ||||
Социалдемократическа партия | 2 | ||||
Костадин Георгиев Нищелков – Независим | 1 | ||||
Съюз на свободните демократи | 1 | ||||
Съюз на демократичните сили | 1 | ||||
Българска социалдемокрация | 1 | ||||
Обединен блок на труда | 1 | ||||
Политическо движение „Социалдемократи“ | 1 | ||||
Роден край | 1 | ||||
Национално движение „Симеон Втори“ | 1 | ||||
Федерация Царство България | 1 | ||||
Нова социалдемократическа партия 1990 | 1 |
Стопанство
редактиранеПоземления фонд на общината е разпределен както следва: държавен фонд – 187007 дка, частна собственост са 126580 дка и общинска е собствеността върху 64832 дка. Най-голяма площ заемат горските територии 213597 дка, или 50,8% от площта на общината. Земеделските територии покриват площ от 177129 дка, а размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 115201 дка. Територията на населените места и други урбанизирани територии са с площ 20440 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 6919 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 416 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 1942 дка.
В съответствие с климатичните и почвени условия Община Несебър е с исторически традиции в лозарството и овощарството.
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,3 km:
- участък от 43,3 km от Републикански път I-9 (от km 165,3 до km 208,6);
- участък от 29,9 km от Републикански път III-906 (от km 13,6 до km 43,5);
- последният участък от 1,4 km от Републикански път III-2085 (от km 29,2 до km 30,6);
- целият участък от 7,7 km от Републикански път III-9061.
Топографски карти
редактиране- Лист от карта K-35-44. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ Несебър - място в сърцето ти! // Сайт на Община Несебър. Архивиран от оригинала на 2016-09-03. Посетен на 5 април 2024.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Защитена местност "Калината" // Сайт на Община Несебър. Архивиран от оригинала на 22.02.2017. Посетен на 5 април 2024.
- ↑ а б Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 26 юни 2015.
- ↑ Демографски данни в Общински план за развитие на община Несебър (2014 – 2020) // nesebarinfo.com. Посетен на 26 юни 2015.
- ↑ а б БЪЛГАРИТЕ МЕЖДУ ДВЕ ПРЕБРОЯВАНИЯ (1992 г. – 2001 г.) // www.bgdemography.eu. Архивиран от оригинала на 2015-01-23. Посетен на 1 септември 2018.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 септември 2018. (на английски)
- ↑ Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003 // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 13 септември 2018.
- ↑ Резултати от местните избори през 2007 г. в община Несебър // results.cik.bg. Посетен на 13 септември 2018.
- ↑ Резултати от местните избори през 2011 г. в община Несебър // results.cik.bg. Посетен на 13 септември 2018.
- ↑ Резултати от местните избори през 2015 г. в община Несебър // results.cik.bg. Посетен на 13 септември 2018.
- ↑ Резултати от местните избори 2019 г. в община Несебър – Обобщени данни от избор на общински съвет, ЦИК.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Несебър
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.