Несебър (община)

Община Несебър се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Несебър
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Бургас
Площ	420,44 km²
Население	29 333 души
Адм. център	Несебър
Брой селища	14
Сайт	nessebarinfo.com
Управление
Кмет	Николай Димитров (независим политик; 2007)
Общ. съвет	21 съветници Море (6) Български социалдемократи (5) ГЕРБ (3) Сила (3) Коалиция „БСП, ПК Тракия“ (2) Зора (2)
Несебър в Общомедия

Топографска карта на община Несебър.

География

Географско положение, граници, големина

Общината обхваща най-североизточната част на област Бургас. С площта си от 420,443 km² заема 9-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,43% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Долни чифлик и община Бяла във област Варна;
• на запад и югозапад – община Поморие;
• на изток – Черно море.

Релеф, води, климат, почви

В територията на община Несебър се разграничават три зони: крайбрежна, равнинна и планинска. Близо 3/4 от територията на общината се заема от най-източните части на Източна Стара планина, съответно Еминска планина с най-висока точка връх Гьозтепе (520 m), разположен на около 5 – 6 km на север-северозапад от село Кошарица. Останалата, южна и югозападна част на общината, е равнинна и се заема от широката и плоска долина на Хаджийска река и притокът ѝ Бяла река.

Водите са морски, подпочвени и речни. Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река с левия си приток Бяла река и на север, по границата с област Варна – река Двойница с десния си приток Курудере. На Хаджийска река, северозападно от село Тънково е изграден големия язовир „Порой“, водите на който се използват предимно за напояване.

Климатът е умерено-континентален, а по крайбрежието е с морско влияние. Почвите са предимно канелено горски.

Плажните ресурси на общината са сред най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт.

Пясъчни дюни

Пясъчните дюни са образувания с млад еволюционен процес и с много малко съдържание на свързващи вещества, поради което цялостният почвено-растителен комплекс е изключително крехка екосистема, която лесно се наранява и разпада.

Пясъчните дюни в землището на Несебър са 5 на брой – с обща площ около тях 10 хектара. Там върху специфична екологична среда в продължение на векове са възникнали растителни формации от изключително редки храстови, цветни и тревни видове. Те са представители на така наречената псамофитна (пясъчна) флора, но някои от тях вече са в „Червената книга“ на България. Сред тях са: пясъчна лилия, равенски ериантус, морски ветрогон и морски ранилист. Освен тези характерни за дюните и пясъчните територии растения, има още редица красиви и интересни видове. Те също създават специфичен облик на отделните местности и са интересни за ботаниците. Сред тях са пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марзденията и други.

Дюните край Несебър са обявени за природна забележителност още през 1976 г. от тогавашното Министерство на горите. По-късно пясъчните образувания влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени, изготвен по искане на Екоминистерството през 2001 г.

Населени места

Общината се състои от 14 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Баня	175	65,177		Оризаре	1442	32,157	Бараклии (до 1934 г.)
Гюльовца	903	25,425		Паницово	65	26,451	Алчак дере (до 1887 г.)
Емона	30	35,340	Емине (до 1934 г.)	Приселци	48	20,234	Ени кьой (до 1934 г.)
Козница	7	8,958	Караманджа (до 1934 г.)	Равда	2463	11,402
Кошарица	1299	48,478	Къшла дере (до 1934 г.)	Раковсково	79	19,855	Куру дере, Раково (до 1886 г.)
Несебър	11 236	31,852	Месемврия (до 1934 г.)	Свети Влас	2788	36,125	Свети Влас (до 1960 г. и от 1993 г.), Влас (от 1960 г. до 1993 г.)
Обзор	2023	36,779	Гьозекен (до 1934 г.), Козякград (от 1934 г. до 1935 г.)	Тънково	1202	22,210	Индже кьой (до 1934 г.)

Изглед към Несебърския полуостров, където е разположен Старият град Несебър, през 2014 г.

Изглед към старата част на град Несебър през 2006 г.

Изглед от Черно море към курортния комплекс Слънчев бряг през 2009 г.

Селищни образувания

С национално значение

• ваканционно селище Елените
• курортен комплекс Слънчев бряг

С местно значение

• Инцараки
• Чолакова чешма

Местности

• Иракли
• Защитена местност „Калината“ – намира се до село Тънково и село Кошарица, община Несебър, на 10 km западно от курорта Слънчев бряг. Територията ѝ е с площ от 1100 декара. Представлява естествен дом за 75 редки дървесни, храстови и тревни видове, от които 27 декоративни и 19 лечебни растения. Пет от видовете са включени в „Червената книга“ на България, като най-ценният от тях е блатното кокиче. Тук се срещат още: заливна лонгозна гора на над 200 години, вековни полски ясени (Fraxinus angustifolia), полски кленове (Acer campestre), полски брястове (Ulmus minor), летен дъб (Quercus robur), космати дъбове (Quercus pubescens), церове (Quercus cerris), различни храсти и увивна растителност.

Административно-териториални промени

• Заповед на околийския началник от 1886 г. – преименува с. Куру дере (Раково) на с. Раковсково;
• Протокол № 28/07.02.1887 г. на Бургаския окръжен съвет – преименува с. Алчак дере на с. Паницово;
• Указ № 577/обн. 05.12.1899 г. – преименува с. Фъндаклии (Фундуклии) на с. Лесково;

Изглед от град Обзор през 2007 г.

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г.:

– преименува с. Вели баш на с. Велико;

– преименува с. Емине на с. Емона;

– преименува с. Караманджа на с. Козница;

– преименува с. Къшла дере на с. Кошарица;

– преименува гр. Месемврия на гр. Несебър;

– преименува с. Гьозекен на с. Козякград;

– преименува с. Бараклии на с. Оризаре;

– преименува с. Ени кьой на с. Приселци;

– преименува с. Къзъллък (Казалък) на с. Рапица;

– преименува с. Индже кьой на с. Тънково;

• МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Козякград на с. Обзор;
• между 1934 и 1946 г. – с. Рапица, изселено и заличено без административен акт;
• след 1946 г. – с. Лесково, изселено без административен акт;
• Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Свети Влас на с. Влас;
• Указ № 1521/обн. 24.02.1975 г. – заличава с. Велико и присъединява землището му към с. Приселци;

– заличава с. Морско и присъединява землището му към с. Кошарица;

– заличава с. Плазовец и присъединява землището му към с. Кошарица;

• Указ № 2907/обн. ДВ бр.71/07.09.1984 г. – признава с. Обзор за гр. Обзор;
• Указ № 60/обн. ДВ бр.21/19.03.1993 г. – възстановява старото име на с. Влас – с. Свети Влас;
• Реш. МС № 63/обн. 20 януари 2009 г. – признава с. Свети Влас за гр. Свети Влас.

Изглед към град Свети Влас през 2006 г.

Изглед към плажа „Олимпийски надежди“ в село Равда през 2009 г.

Население

Население на община Несебър през годините, според оценки на Националният статистически институт:

Година	Население
2010	26 692
2011	23 145
2012	23 634
2013	24 481
2014	25 729
2015	26 920
2016	27 273
2017	27 392
2018	27 879
2019	28 968
2020	29 814
2021	30 721
2022	25 515
2023	30 282

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:

Година	Численост			Година	Средно на 1000 души (в %)
	Живородени	Починали	Прираст		Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2008	307	296	11	2008	12.7	12.3	0.4
2009	353	264	89	2009	14.2	10.6	3.6
2010	326	269	57	2010	12.2	10.1	2.1
2011	290	283	7	2011	12.5	12.2	0.3
2012	313	291	22	2012	13.2	12.3	0.9
2013	318	287	31	2013	13.0	11.7	1.3
2014	329	279	50	2014	12.8	10.8	2.0
2015	331	265	66	2015	12.3	9.8	2.5
2016	272	292	-20	2016	10.0	10.7	-0.7
2017	251	322	-71	2017	9.2	11.8	-2.6
2018	271	272	-1	2018	9.7	9.8	-0.1
2019	269	305	-36	2019	9.3	10.5	-1.2
2020	235	319	-84	2020	7.9	10.7	-2.8
2021	212	426	-214	2021	6.9	13.9	-7.0
2022	212	372	-160	2022	8.3	14.6	-6.3
2023	209	321	-112	2023	6.9	10.6	-3.7

Прираст на населението

Прираст на населението през годините, според данни на НСИ:

	Естествен прираст на населението	Механичен прираст на населението	Прираст на населението
2012	22	467	489
2014	50	1198	1248

Механичен прираст на населението

Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:

	Заселени	Изселени	Механичен прираст
2012	1030	563	467
2014	1888	690	1198

Етнически състав

Преброяване на населението през 1992 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 1992 г.:

Етническа група	Численост	Дял (в %)
Общо	18 871	100.00
Българи	17 614	93.33
Турци	738	3.91
Цигани	307	1.62

Преброяване на населението през 2001 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:

Изглед към село Емона през 2006 г.

Етническа група	Численост	Дял (в %)
Общо	19 113	100.00
Българи	17 081	89.36
Турци	985	5.15
Цигани	453	2.37
Не се самоопределят	372	1.94

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	22 348	18 367	1240	565	199	140	1837	100.00	82.18	5.54	2.52	0.89	0.62	8.21
Несебър	10 143	8845	386	31	82	35	764	Несебър	87.20	3.80	0.30	0.80	0.34	7.53
Свети Влас	2691	2246	40	10	48	11	336	Свети Влас	83.46	1.48	0.37	1.78	0.40	12.48
Обзор	2117	1948	19	18	11	4	117	Обзор	92.01	0.89	0.85	0.51	0.18	5.52
Равда	2088	1931			10		133	Равда	92.48			0.47		6.36
Оризаре	1466	892	23	439	15	75	22	Оризаре	60.84	1.56	29.94	1.02	5.11	1.50
Кошарица	1219	844	69	20			271	Кошарица	69.23	5.66	1.64			22.23
Тънково	1148	652	423	13	14	3	43	Тънково	56.79	36.84	1.13	1.21	0.26	3.74
Гюльовца	1007	605	274	7			115	Гюльовца	60.07	27.20	0.69			11.42
Баня	207	188					18	Баня	90.82					8.69
Раковсково	104	73	0	16	0	0	15	Раковсково	70.19	0.00	15.38	0.00	0.00	14.42
Паницово	65	63	0	0	0	0	2	Паницово	96.92	0.00	0.00	0.00	0.00	3.07
Приселци	45	36	0	9	0	0	0	Приселци	80.00	0.00	20.00	0.00	0.00	0.00
Емона	37	33					1	Емона	89.18					2.70
Козница	11	11	0	0	0	0	0	Козница	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	64,89 %	77,88 %	72,78 %	73,06 %	69,12 %
Общ брой места	21	21	21	21	21
Български социалдемократи		2	4	5	6
ПП „Море“			7	6	4
Местна коалиция „Нова алтернатива“					3
ГЕРБ			5	3	3
Местна коалиция „Съюз на свободните демократи“ (ССД, СДС, ВМРО – Българско национално движение)					2
БСП за България					2
Движение 21					1
Сила				3
Коалиция „Българска социалистическа партия, Политически клуб „Тракия““				2
Коалиция „Зора“				2
Коалиция „Либерален съюз Несебър“			2
Политически клуб „Тракия“	1		2
Коалиция „Ново начало и Синята коалиция с вас“ (Обединени демократични сили, ВМРО – Българско национално движение, Съюз на демократичните сили)			1
Коалиция „Местно обединение за разцвет и единство – Море“ (Зелена партия, Национално движение „Симеон Втори“, Български демократичен съюз „Радикали“)		5
Дела		3
Коалиция „Победа“ (Съюз на свободните демократи, Политически клуб „Тракия“)		3
Християнсоциален съюз		2
Коалиция „Либерално–демократичен съюз Несебър“, (Българска партия Либерали, Радикалдемократическа партия в България)		2
Атака		2
Ред, законност и справедливост		2
Либерален съюз	5
Българска социалистическа партия	3
Социалдемократическа партия	2
Костадин Георгиев Нищелков – Независим	1
Съюз на свободните демократи	1
Съюз на демократичните сили	1
Българска социалдемокрация	1
Обединен блок на труда	1
Политическо движение „Социалдемократи“	1
Роден край	1
Национално движение „Симеон Втори“	1
Федерация Царство България	1
Нова социалдемократическа партия 1990	1

Стопанство

Поземления фонд на общината е разпределен както следва: държавен фонд – 187007 дка, частна собственост са 126580 дка и общинска е собствеността върху 64832 дка. Най-голяма площ заемат горските територии 213597 дка, или 50,8% от площта на общината. Земеделските територии покриват площ от 177129 дка, а размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 115201 дка. Територията на населените места и други урбанизирани територии са с площ 20440 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 6919 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 416 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 1942 дка.

В съответствие с климатичните и почвени условия Община Несебър е с исторически традиции в лозарството и овощарството.

Транспорт

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,3 km:

• участък от 43,3 km от Републикански път I-9 (от km 165,3 до km 208,6);
• участък от 29,9 km от Републикански път III-906 (от km 13,6 до km 43,5);
• последният участък от 1,4 km от Републикански път III-2085 (от km 29,2 до km 30,6);
• целият участък от 7,7 km от Републикански път III-9061.

Топографски карти

• Лист от карта K-35-44. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Несебър
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.