Оризари (област Сливен)
- Тази статия е за селото в област Сливен. За другото българско село с това име вижте Оризари (Област Пловдив).
Оризари е село в Югоизточна България. То се намира в община Твърдица, област Сливен.
Оризари | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 640 души[1] (15 март 2024 г.) 27,2 души/km² |
Землище | 23,536 km² |
Надм. височина | 285 m |
Пощ. код | 8893 |
Тел. код | 0454 |
МПС код | СН |
ЕКАТТЕ | 53847 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община – кмет | Твърдица Мария Гвоздейкова-Златева (КОЙ; 2023) |
Кметство – кмет | Оризари Петко Петков (ГЕРБ) |
Оризари в Общомедия |
Географско положение
редактиранеОризари се намира на първокласния подбалкански път София – Бургас, разположено в подножието на Стара планина и Средна гора, в близост до язовир Жребчево, на 18 км северно от Нова Загора и 6 км югоизточно от Твърдица.
Оризари заема площ от 43 хектара. Землището на с. Оризари е от 27 943 дка, от които 23 415— селскостопански фонд и 4526 дка— горски фонд.
През селото минават двете реки Блягорница и Оризарска. Климатът е преходноконтинентален. Преобладаващият тип почви е канелени горски. Валежите са разпределени неравномерно през годината.
Историческа справка
редактиранеНякои историци твърдят, че с. Оризари е възникнало през средата на 16 век като турско селище, в местността Блягорница.
През 1840 г. жителите се местят на сегашното му място, бягайки от развъдилите се там отровни змии.
Старото име на Оризари е „Чалтъкчий“ от турската дума „чалтък“, означаваща „клетка“, място за отглеждане на ориз. Съществуват две версии за произхода на името на селото. Едната се обяснява с придошлите от Анадола турци— оризопроизводители, а другата визира местността „Кабата“ – западно от селото, където е имало оризище.
По това време в селото е живял Ариф ага – представител на турската власт. Отнасял се добре с населението и много пъти го е защитавал от турските башибозуци. Затова хората го уважавали и почитали.
Долната, наречена още Суха махала се заселила около и след Освобождението 1877 – 78 г. – като дошли находчиви хора от околните села – Твърдица, Козарево, Конаре, други балкански махали. Много от тях са се настанили в опразнените турски къщи.
Шестнадесет рода са живели в Оризари: Хърлевци, Аяни, Михалевци, Маневци, Пачелии, Драндари, Бобековци, Кичии, Желязковци, Орешкови, Райкови, Аладжии, Благовци, Атларци, Топали и Шошоли.
След Освобождението селото било преименувано в Оризари.
През 1880 г. се изгражда сламена колиба за училище. Първи даскал е бил Стефан Стоев от Козарево.
През 1883 г. се прави специална сграда за училището. През 1930 г. са учили 110 ученика. Нараства нуждата от ново училище, и на 16 септември 1937 г. се открива сградата му.
На 22 декември 1928 г. е основано читалище „Пробуда“. Разгръща се активна просветителска дейност под председателството на Христо Дяков.
През 1929 г. се сформира дружество „Младежки червен кръст“.
През 1949 г. започва строителството на микроязовира. През 1954 г. микроязовирът е завършен и пуснат в експлоатация.
На 22 март 1951 г. е основано ТКЗС, с председател Станьо Георгиев, един от най-будните хора в селото. През 1956 г. се провежда масовизация на ТКЗС.
Цялата водопроводна мрежа е изградена само с доброволния труд на населението. През 1959 г. е открита здравна служба.
Обществени институции
редактиранеСградата на кметството е построена през 1979 г., като на първия етаж се помещават обекти от търговската мрежа, а 40% от втория етаж е собственост на „Български пощи“.
Населението на Оризари е насочено към 6 лекарски практики.
В Оризари има ЦДГ с отлична база. Сградата е двуетажна с разгъната площ 700 m² и предоставя обстановка, отговаряща на всички санитарно-хигиенични и педагогически изисквания. До 1990 г. групите бяха 2, а понастоящем е 1 смесена група с 24 деца. Директор е Йорданка Желева.
Начално училище „Христо Ботев“ също е с много добра база и обучава 34 деца в слети класове. Директор е Галена Воротинцева.
Оризари е със сравнително добре развита инфраструктура. Има частично асфалтирани улици. Телефонизацията е 100%, а с демонстрационния проект се осъществява 100% енергоспестяващо улично осветление.
Има няколко хранителни магазини и магазини за други стоки.
Поминък
редактиранеДвете земеделски кооперации – „Оризари 94“ и „Кристине“ обработват землището на с. Оризари, а микроязовир „Оризари“ допълва водния запас на Общината и напоява тези земи, които раждат хлебно и фуражно зърно, технически култури, вкусни плодове и зеленчуци и ароматни билки. Микроязовирът се използва и за рибовъдство.
Животновъдството в Оризари е развито основно в частния сектор.
Културни и природни забележителности
редактиранеВ центъра на селото се намира читалище „Пробуда“, което е било и продължава да бъде люлка на духовност и просвещение. Библиотеката има 3000 тома. Гордост на Оризари са самодейците на читалище „Пробуда“ – 100 на брой участници съответно в детски танцов състав, смесен младежки танцов състав, старческа танцова група за автентичен фолклор, коледарска група, женски тригласен народен хор, театрален състав.
Съставите са лауреати на съборите в Копривщица, носители на златни и сребърни отличия от VII и VIII Републикански фестивали, престижни награди от гостувания в Сърбия, Молдова, Гърция и Турция.
В селото не е имало православен храм. Началото е поставено през 1999 г., когато от храма на съседното село Сборище даряват камбана. Тя е поставена в двора, дарен за изграждане на църква, в края на селото.
През пролетта на 2006 г., в централната част на Оризари започна изграждането на Православен храм „Възкресение Христово“ на стойност 200 000 лева. Председател на Църковното настоятелство е Йеромонах Борис – свещенослужител на с. Оризари.
В църковния двор бе изградена паметна плоча на загиналите 32-ма оризарци във войните за национално освобождение.
В местността „Домуздере“ преди няколко десетилетия е издигнат голям паметник на загиналите през 1940 година политемигранти Атанас Дамянов и Иван Кирев.
Събития
редактиране- Празникът на село Оризари е на Великден.
- Всяко лято в с. Оризари се провеждат събори на феновете на двата най-големи футболни отбора в България – Левски и ЦСКА. Празникът на Левски се провежда последната събота на юли, на който по традиция присъстват и представители на националния фен клуб – София. „Армейците“ празнуват в първата събота на август. В разработка е проект за изграждане на футболно игрище, така необходимо за организиране на спортни изяви, както и малка спортна зала, с физкултурно и фитнес оборудване.
Личности
редактиранеКметове на с. Оризари, общ. Твърдица
- Иван Петров
- Дойчо Марков
- Иван Желязков
- Атанас Желев Минчев
- Иван Дяков
- Тодор Желев
- Георги Петков
- Минчо Костов Делииванов
- Петър Иванов Петров
- Стоян Стоев Орешков
- Кою Димов Иванов
- Пенчо Марков Димитров
- Тодор Иванов Недев
- Димитър Марков Денков
- Иван Марков Иванов
- Герган Михайлов Янков
- Йордан Тодоров Василев
- Пенчо Стоянов Пенчев (1989 – 1999)
- Иван Христанов Йорданов (1999 – 2003)
- Райна Вълчинкова (2003 – 2011)
- Петко Енчев Петков (2011 – понастоящем)
Външни препратки
редактиранеАвторски права
редактиранеСветла Милушева [sFesN0T0] В памет на дядо ми Станьо Георгиев!