Жребчево (язовир)

Жребчево
	Жребчево
Местоположение
	Местоположение
Местоположение	области Стара Загора и Сливен, България
Надм. височина	260 m
Построен	1965 г.
Язовирна стена
Височина	50 m
Преливници	5 броя; размери: 10,5 m дължина, 5 m височина
Езеро
Площ	25 km²
Приток	Тунджа
Отток	Тунджа
	Жребчево в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Жребчево.

„Жребчево“ е язовир в централна България, изграден на река Тунджа. Наименованието му идва от останалото на дъното му село Жребчево. Собственост е на държавното предприятие „Напоителни системи“.^[1]

Разположен на 25 km² площ, „Жребчево“ е петият по големина язовир в България, след „Мандра“, „Искър“, „Студен кладенец“.^[2] и "Огоста"

Местоположение

Намира се в красива подпланинска местност. Площта му се простира от градовете Николаево и Гурково, и село Паничерево (Област Стара Загора), през Община Твърдица до селата Баня и Асеновец в Община Нова Загора (Област Сливен).

История

Останките на църквата Св. „Иван Рилски“ в североизточния край на язовира

Язовирът е въведен в експлоатация през 1965 година.^[1]

В чашата на язовира освен село Жребчево остават и бившите села Запалня и Долно Паничерево. В североизточния му край се намира потопената при заливането му църква Св. „Иван Рилски“, която е единствената останка от село Запалня. До бента на язовира са разкрити останки от римска крепост.

Използване

Напояване

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Карта на напоителна система „Средна Тунджа“

Производство на електроенергия

Непосредствено под язовирната стена е изградена водноелектрическата централа ВЕЦ „Жребчево“, собственост на „Минстрой Холдинг“. Пусната в експлоатация през 1965 година, тя е оборудвана с три турбини с обща инсталирана мощност 15,4 MW.^[3]

Туризъм и риболов

язовир Жребчево

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Язовирът има много ръкави с удобни за риболов места. Тъй като водата от язовира се използва за напояване, през лятото той се източва значително, което обуславя сезонния характер на риболова (костур, червеноперка, сом). В устието на язовира на река Тунджа се среща също щука.

Източници

↑ ^а ^б Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 179 – 180.
↑ НАРЕДБА № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4
↑ https://minstroy.com/vodnoelektricheski-centrali

Външни препратки

Язовир Жребчево – информационен сайт

[набатов-1] а ^б Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 179 – 180.

[2] НАРЕДБА № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4

[3] ttps://minstroy.com/vodnoelektricheski-centrali

[1]

[2]

[3]