Орляк (област Добрич)
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Орляк (дем Долна Джумая).
Орляк е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич.
| Орляк | |
  Орляк  Орляк | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1986 души[1] (15 март 2024 г.) 42,4 души/km² |
| Землище | 46,868 km² |
| Надм. височина | 221 m |
| Пощ. код | 9490 |
| Тел. код | 05753 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 53953 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Тервел Симеон Симеонов (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Орляк Мустафа Ибраим (ГЕРБ) |
История
редактиранеСъздадено преди 600-700 години от турци.
През Османския период, след Освобождението и по време на румънската власт над Южна Добруджа селото носи името Трупчилар.
Според запазени свидетелства в печата в края на Румънската кампания през Първата световна война оттеглящите се румънски окупационни сили отнемат от населението в района на селото едър и дребен добитък, товарен инвентар и зърнени храни.[2]
Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото се преименува на Макензен, а с МЗ № 7552/обн. 22 ноември 1947 г. започва да носи името Орляк.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1749 | 100,00 |
| Българи | 106 | 6,06 |
| Турци | 691 | 39,50 |
| Цигани | 702 | 40,13 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 25 | 1,42 |
| Неотговорили | 225 | 12,86 |
Циганите в селото са турски цигани от обособена група, наричана мехтер милет.[4]
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Добруджански земеделско-скотовъден лист на Извънредната добруджанска комисия, седмичен бюлетин: Ред. Атанас Костов - Год. 1, N 1-11 (1918). - Добрич, бр. 1, 15 април 1918, стр.4-5
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Еролова, Йелис и др. Етничност, религия и миграции на циганите в България. София, Парадигма, 2013. ISBN 978-954-326-206-9. с. 18.
