Орляк (дем Долна Джумая)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Орляк (област Добрич).
Орляк (изписване до 1945 Орлѣкъ, на гръцки: Στρυμωνικό, Стримонико, катаревуса: Στρυμωνικόν, Стримоникон, до 1927 Όρλιακο, Орляко, катаревуса Όρλιακον, Орлякон[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1645 жители (2001).
|
Орляк Στρυμώνικό |
|
|---|---|
| — село — | |
  Орляк  Орляк  Орляк |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 39 m |
| Население | 1645 души (2001) |
| Пощенски код | 620 54 |
| Телефонен код | 2320-8 |
| Официален сайт | www.strymoniko.com |
| Орляк в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 65 километра от Солун, на десния бряг на река Струма (Стримонас) в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Според гръцки източници селото е основано от хора от планината Орляк, Гревенско, Мецово и Мъглен около 1000 година.[2] В XIX век Орляк е смесен българо-турски чифлик в Сярска каза на Османската империя. В 1878 година чифликът е купен от Георгиос Хаджигеоргиос, който привлича в него християни от околните села.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Орляк (Orliak) е посочено като селище в Сярска каза със 152 домакинства, като жителите му са 130 мюсюлмани и 340 българи.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Орляк:
| „ | Орляк или Орлек е село християнско-мохамеданско; една църква, една джамия; християните са българи, мохамеданите - турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита, а от Сяр на 5 часа. Разположено е на пътя Сяр - Солун.[4] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Орляк, на З от Секавче, при подножието на планината Карадаг (Мавровуни). Старят път за Солун вървял през това село; сега шосето го заобикаля. Тук има ханища за пътници. В Орляк имало фабрика за буби, сега затворена. Една част е чифлик на солунчанина Керим ефенди. Църква, в която се чете гръцки. Серският силогос напоследък обърнал сериозно внимание върху това важно село: поддържа 1 учителка. 70 къщи българе. Има и турци.[5] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Орляк има 600 жители българи и 450 турци.[6]
Всички християни от Орляк са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орляк (Orliak) живеят 1560 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 66 власи, 12 албанци, 102 цигани. В селото има 1 начално гръцко училище с 2 учители и 32 ученици.[7]
В 1909 година чифликът е продаден на жителите му.[2]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война селото е на фронтовата линия и жителите му се изселват в Негован и Лъгадина, като след войната в 1918 година се завръщат. Между селата Салтъкли и Орляк съществува британска военно-полева болница, която по-късно става Британско военно гробище.
В 20-те години турското му население се изселва и в селото са заселени бежанци от Турция – 50-60 семейства малоазийски и понтийски гърци и 30 семейства от Източна Тракия (Трапезунд, Самсун, Смирна, Зигди, Кютахия).[2] В 1927 година селото е прекръстено на Стримоникон.
Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 911 жители,[2] от които 40 бежански семейства и 131 души.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Стримоникон.[9] В 1930 година е отворено новото училище.[10]
През Втората световна война селото е в германската окупационна зона. Селото пострадва в Гражданската война.[2]
ПреброяванияРедактиране
ЗабележителностиРедактиране
Църквата „Свети Антоний“ е построена в 1703 година. В 1982 година изгаря, но още в същата година е възстановена. В 1972 година до нея е построена църквата „Св. св. Кирил и Методий“.[12]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Орляк
Ангелос Харистеас (р. 1980), гръцки футболист
- Починали в Орляк
Илия В. Галов, старши подофицер от 3 пехотен полк, убит на 30 септември 1916 г., роден в Ново село, Видинско
Рудолф фон Ешвеге (1895 – 1917), немски ас от Първата световна война
.svg){kind=small}
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό[неработеща препратка].
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Ασχολίες κατοίκων[неработеща препратка].
- ↑ Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Απογραφές[неработеща препратка].
- ↑ Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Εκκλησία Αγίου Αντωνίου[неработеща препратка].