Орманли (дем Долна Джумая)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Сярско. За селото в Драмско вижте Орманли (дем Драма). За селото в Република Македония вижте Орманли.



Орманли
Δασοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 39 m
Население 947 души (2001)

Орманли или Орманлия (на гръцки: Δασοχώρι, Дасохори, катаревуса: Δασοχώριον, Дасохорион, до 1927 година Ορμανλή, Орманли[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година има 974 жители.

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и северно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век Орманли е изцяло българско село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак.

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Орманле (Ormanlé) има 6 домакинства и 26 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Орманли, 1/2 час на Ю от Джумая. Всички земеделци; земята дава освен жита и добро качество памук и малко тютюн. 12 български къщи, 90 турски, 40 черкезки и 30 цигански.[3]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 300 жители българи.[4]

Всички християни от Орманли са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орманлия (Ormanlia) живеят 144 българи патриаршисти гъркомани и 36 цигани.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Дасохори, но официално смяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 134 бежанско семейство и 540 души бежанци.[6]

БележкиРедактиране

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 850.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012