Орманли (дем Долна Джумая)
Тази статия е за селото в Сярско. За селото в Драмско вижте Орманли (дем Драма). За селото в Република Македония вижте Орманли.
Орманли или Орманлия (на гръцки: Δασοχώρι, Дасохори, катаревуса: Δασοχώριον, Дасохорион, до 1927 година Ορμανλή, Орманли[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година има 974 жители.
| Орманли Δασοχώρι | |
| — село — | |
  Орманли  Орманли  Орманли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 39 m |
| Население | 670 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и югозападно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеПрез XIX век Орманли е изцяло българско село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак.
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Орманле (Ormanlé) има 6 домакинства и 26 жители българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Орманли, 1/2 час на Ю от Джумая. Всички земеделци; земята дава освен жита и добро качество памук и малко тютюн. 12 български къщи, 90 турски, 40 черкезки и 30 цигански.[3] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 300 жители българи.[4]
Всички християни от Орманли са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орманлия (Ormanlia) живеят 144 българи патриаршисти гъркомани и 36 цигани.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Дасохори, но официално смяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 134 бежанско семейство и 540 души бежанци.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Амуш Пеливан[7] | Άμούς Πελιβάν | Палестра | Παλαίστρα[8] | местност на ЮЮЗ от Орманли[7] |
| Чавдарка[7] | Τσαβδάρκα | Сикалотопос | Σικαλότοπος[8] | местност на ЮИ от Чавдар;[7] от турското çavdar, „ръж“ и топонимична наставка[9] |
| Коли бунар[7] | Κολί Μπουνάρ | Пиги | Πηγή[8] | местност на Ю от Орманли[7] |
| Орман[7] | Πτελέα Όρμάν | Фтелиес | Φτελιές[8] | местност на ЮЗ от Орманли[7] |
Бележки
редактиране- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 850.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.