Оскар Пастиор (на немски: Oskar Pastior) е румънски и после германски поет и преводач.

Оскар Пастиор
Oskar Pastior
Оскар Пастиор през 1975 г.
Оскар Пастиор през 1975 г.
Роден 20 октомври 1927 г.
Починал 4 октомври 2006 г. (78 г.)
Професия поет, преводач
Националност  Германия
Жанр стихотворение
Награди Награда Ернст Майстер за поезия (1993)
Награда Георг Бюхнер (2006) (посмъртно)
Подпис Oskar pastior.jpg
Уебсайт
Оскар Пастиор в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Сибиу и принадлежи към немското малцинство на трансилванските саксонци. Баща му е учител по рисуване. Момчето учи в местната гимназия от 1938 до 1944 г.

През януари 1945 г. при преселването на румънските немци в СССР 17-годишният Пастиор е въдворен в лагер за принудителен труд от системата на ГУЛАГ. Завръща се в Румъния през 1949 г.

В родината си през следващите години живее от помощна и случайна работа. По време на отбиването на 3-годишната задължителна служба в румънската армия успява чрез задочни курсове да завърши средно образование. След това работи в строителна фирма като бетонджия.

От 1955 до 1960 г. следва „Германистика“ в Букурещкия университет и се дипломира с държавен изпит. Работи като редактор в немскоезичния отдел на Румънското държавно радио от 1960 г.

През 1968 г. използва учебно посещение във Виена, за да избяга в Западна Европа. Отива в Мюнхен, а след това в Западен Берлин, където след 1969 г. се установява като писател на свободна практика и преводач на художествена литература. Между другото работи над преводи на творби от руския поет и прозаик Велимир Хлебников и румънско-френския поет Тристан Цара.

Оскар Пастиор умира по време на Панаира на книгата във Франкфурт на Майн на 4 октомври 2006 г.[1]

След смъртта на поета към него са отправени упреци, че от 1961 до 1968 г. е таен сътрудник на Секуритате – тогавашната румънска служба за държавна сигурност, след като преди това 4 години самият е обект на нейно наблюдение.

Носителката на Нобелова награда Херта Мюлер, чийто роман „Разлюлян дъх“ (Atemschaukel, 2009) се основава на спомените на нейния колега и приятел Оскар Пастиор за престоя му в съветски концлагер, заявява, че е потресена, но също че изпитва съчувствие и тъга заради случилото се. Впоследствие тя осъзнава „колко нараним и податлив на изнудване е бил Пастиор: хомосексуалист в държава, която наказва хомосексуалността с дълги години затвор“[2].

ТворчествоРедактиране

Първата публикация на поезия от Оскар Пастиор в Румъния – стихосбирката „Отворени думи“ (Offne Worte, 1964) – предизвиква интерес и му донася 2 важни румънски литературни награди.

В немскоезичната литература на XX век той e изтъкнат представител на поезия, чиято основна задача е играта с езика и словесната артистичност, при което границите с нонсенса често са размити. Творчеството му е силно повлияно от звуковата поезия на дадаизма, както и от изключителната художествена обиграност на групата „Улипо“.

От 1977 г. Пастиор е член на Колоквиума по нова поезия в Билефелд, от 1984 г. – на Академията на изкуствата в Берлин, от 1989 г. – на Германската академия за език и литература в Дармщат, от 1993 г. – на обединението „Улипо“.

БиблиографияРедактиране

  • Fludribusch im Pflanzenheim, 1960
  • Offne Worte, 1964
  • Ralph in Bukarest, 1964
  • Gedichte, 1965
  • Vom Sichersten ins Tausendste, 1969
  • Gedichtgedichte, 1973
  • Höricht, 1975
  • An die neue Aubergine, 1976
  • Fleischeslust, 1976
  • Der krimgotische Fächer, 1978
  • Ein Tangopoem und andere Texte, 1978
  • Wechselbalg, Gedichte 1977–1980, 1980
  • 33 Gedichte, 1983 (Bearbeitungen von Gedichten von Francesco Petrarca)
  • Sonetburger, 1983
  • Anagrammgedichte, 1985
  • Ingwer und Jedoch, 1985
  • Lesungen mit Tinnitus, 1986
  • Römischer Zeichenblock, 1986
  • Teure Eier, 1986
  • Jalousien aufgemacht, 1987
  • Modeheft des Oskar Pastior, 1987
  • Anagramme, 1988 (zusammen mit Galli)
  • Kopfnuß Januskopf, 1990
  • Neununddreißig Gimpelstifte, 1990
  • Eine Scheibe Dingsbums, 1990
  • Feiggehege, 1991
  • Urologe küßt Nabelstrang, 1991
  • Vokalisen & Gimpelstifte, 1992
  • Eine kleine Kunstmaschine, 1994
  • Das Unding an sich, 1994
  • Gimpelschneise in die Winterreise-Texte von Wilhelm Müller, 1997
  • Das Hören des Genitivs, 1997
  • Come in to frower, 1998 (zusammen mit Veronika Schäpers und Silke Schimpf)
  • Der Janitscharen zehn, 1998
  • Standort mit Lambda, 1998
  • Pan-tum tam-bur, 1999 (zusammen mit Uta Schneider)
  • Saa uum, 1999
  • O du roher Iasmin, 2000
  • Villanella & Pantum, 2000
  • Ein Molekül Tinnitus, 2002 (zusammen mit Gerhild Ebel)
  • Werkausgabe:
    • Bd. 2. „Jetzt kann man schreiben was man will!“, 2003
    • Bd. 3. „Minze Minze flaumiran Schpektrum“, 2004
    • Bd. 1. „... sage, du habest es rauschen gehört“, 2006
    • Bd. 4. „... was in der Mitte zu wachsen anfängt“, 2008
  • Gewichtete Gedichte. Chronologie der Materialien, 2006
  • Speckturm. 12 × 5 Intonationen zu Gedichten von Charles Baudelaire, 2007

ОтличияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране