Осман баба теке

алевийско бекташко теке с тюрбе в България

Осман баба теке е алевийско бекташко теке с тюрбе (мавзолей) на мюсюлманския светец Осман баба (или Отман баба) в село Текето, община Хасково, област Хасково, Югоизточна България. Обявено е за паметник на културата от местно значение през 1970 година. Турското му наименование Отман баба текеси служи за официално име на селото до 1934 г.

Осман баба теке
Входът на Осман баба теке; отзад е Осман баба тюрбе
Входът на Осман баба теке; отзад е Осман баба тюрбе
Карта
Местоположение в Текето
Вид на храматеке
Страна България
Населено мястоТекето
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
Осман баба теке в Общомедия

Тюрбето на светеца, изградено в началото на ХVІ век, става място за религиозно поклонение. Около него възниква теке – обител на дервиши (странстващи монаси). Според османския пътешественик и пътеписец Евлия Челеби през ХVІІ век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен. Днес текето привлича много поклонници по време на ежегодния празник Гергьовден[1], отбелязван на 6 май. Празничен обичай е жертвоприношението на агнета[2].

Осман баба редактиране

Евлия Челеби съобщава, че Осман баба е бил водач на бекташите (членове на ислямския орден Бекташия), които идват на Балканите с първите османски войски през ХІV век. Осман баба разпространява своята вяра по Европа, достигайки до Дания. Заловен е от османците в Адрианопол през 1369 г. Според надпис в тюрбето му обаче той е роден през 1389 и е починал през 1478/9 г.

Днес Осман баба е почитан сред най-уважаваните светии на мюсюлманската общност на алевиите[2].

Тюрбе редактиране

 
Осман баба тюрбе

Строителството на мавзолея е датирано към 1505 – 1507 г.[2] По оценка от Евлия Челеби тюрбето е измежду най-красивите, но според съвременни познавачи оценката е пресилена[2].

Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Висока е 11 м, има диаметър на купола 7,2 м и е изградена от квадри (обработени предварително блокове) от бял пясъчник, с мраморен портал.

Отличителна особеност на тюрбето са неговите стени, изписани със сцени от Стария завет, като жертвоприношението на Ишак (Исаак) от баща му Ибрахим (Аврам)[2]. Стенописните сцени са рисувани от Александър Терзиев, любител-художник от Хасково[3].

Източно от тюрбето на Отман баба е разположено по-малко тюрбе с 2 символични гроба на Хасан и Юсеин, чиято каменна сграда е построена през ХХ век[3].

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Μίνα Μαχαιροπούλου. Εντερλές - Hederellez // Ιστοσελίδα Οδηγός - Περιφέρειας Ανατολικής Μακεδονίας-Θράκης, 2006-11-3. Посетен на 31 юли 2012. (на гръцки)
  2. а б в г д Dimana Trankova, Anthony Georgieff, Hristo Matanov. A Guide to Ottoman Bulgaria. Dimitar Blagoev Printing House, 2011. ISBN 978-954-92306-5-9. с. 133-5. Архив на оригинала от 2011-11-15 в Wayback Machine.
  3. а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 41-47, 161-163.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Τεκές Οσμάν Μπαμπά в Уикипедия на гръцки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​