Осоица

село в община Горна Малина, обл. София

Осо̀йца[2] (местно произношение — Осойца) е село в Западна България. То се намира в община Горна Малина, Софийска област.

Осоица
Изглед на Осоица от 2006 г.
Изглед на Осоица от 2006 г.
България
42.7426° с. ш. 23.7534° и. д.
Осоица
Област София
42.7426° с. ш. 23.7534° и. д.
Осоица
Общи данни
Население511 души[1] (15 март 2024 г.)
17,5 души/km²
Землище29,241 km²
Надм. височина753 m
Пощ. код2121
Тел. код07157
МПС кодСО
ЕКАТТЕ54287
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Горна Малина
Ангел Жиланов
(независим политик; 2015)
Осоица в Общомедия

География

редактиране

Село Осоица се намира в планински район, на южния склон на Стара планина. На запад от селото се намира село Негушево, а на изток — Саранци. През селцето минават реките Балаклия и До̀бра рѐка.

Основните махали са Добра река, Средсело, Богаза, Мари мома, Потоп махала.

Отглеждат се крави, овце, кози, коне, кокошки, гъски, пуйки и др.

Голяма част от населението са бежанци от Македония. Преселници има също от съседните села Чурек, Горно Камарци и Стъргел.

При изграждането на параклис в местността „Мари мома“ са открити медни римски/византийски монети, както и много останки от грънци, човешки кости и големи добре оформени камъни. Мястото е естествено непристъпен от почти три страни скалист край на дълъг хълм. На места скалите са почти отвесни, с височина 15-20 метра, прорязани от обикалящата хълма река. Тези доказателства, заедно с тракийските могили говорят, че на мястото на днешното село Осоица е съществувало селище от дълбока древност. През селото е минавал стар (античен) път, който след местността „Мари мома“ с лек наклон тръгва по склона на Стара планина и излиза в местността на прохода „Витиня“. От спомени на стари хора се знае, че селото е било основно населено с турци, изпълняващи дервентски функции – охрана и съпровождане на пътници из прохода.

Слуховете говорят, че когато са се строели местния магазин и кръчма (разположени са в една и съща сграда), са намерени кости на хора. За да не бъде забавен строежът, не са били уведомени археолози и няма официални документи по случая.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Местностите Лъга, Манастирчето, Лиляка, Прекръста, Гаджовица, Усоето, тракийски могили в местностите Долна и Горна Бабакевица.
  • В самото село: паметник на загиналите осойчани в Балканските и Първата световна войни (началото на селото), църква, голямо каменно училище, завършено през 1930 година, къща музей недалеч от мегдана (Средсело), в която има сбирка от предмети, донесени от цял свят при пътуванията на богатия емигрант Стоян Тодоров, родом от Осоица, живеещ във Виена.
  • Параклис „Св. Вознесение“ в местността „Манастирчето“.
  • Параклис „Успение Богородично“ в местността „Мари мома“.
  • Ловна хижа „Папратина“ в местността „Папратина“.
  • Селото разполага със 12 000 декара гора и около 6000 декара обработваема земеделска земя.

Редовни събития

редактиране
  • Събор при манастир „Св. Вознесение“ 40 дни след Великден (на Спасовден).
  • Събор при манастир „Успение Богороднично“ на 15 август (Голяма Богородица)

Личности

редактиране
Родени в Осоица
  • Стефан Абаджиев – Теко (1934 – 2024), футболист
  • Христо Иванчов Кадрийски (5 март 1891 – 25 февруари 1960) – ятак на бригада „Чавдар“
  • Парашкева Христова Кадрийска (8 ноември 1891 – 8 ноември 1980) – ятак на бригада „Чавдар“
Починали в Осоица

Старото име на Осоица всъщност е било Припечница, защото селото е разположено на припек в южния склон на Стара планина. Сегашното име е дадено от македонските преселници. Старата част на селото е предимно в махалата „Мари мома“, която се намира в усойно място. На македонски диалект усой се произнася/пише с „О“.

Преди Освобождението е имало много турци и се носят слухове, че са оставили заровени много иманета и злато, но не се знае къде. Заради това около селото често бродят иманяри.

Гореспоменатият емигрант във Виена финансира работите по реставрацията на кметството и църквата. Благодарение на Димитър Чомаклийски и неговите внуци, в селото, в планината, в полето и в по-известните местности са издигнати много чешми, които утоляват жаждата на селяни, туристи и минувачи. Тези чешми са идеално място за пикник, тъй като при повечето има масички с пейки.

Източници

редактиране