Острилци (на македонска литературна норма: Острилци) е село в Община Крушево, Северна Македония.

Острилци
Острилци
— село —
Традиционна къща в Острилци
Традиционна къща в Острилци
41.3344° с. ш. 21.2372° и. д.
Острилци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаКрушево
Географска областБушева планина
Надм. височина1050 m
Население32 души (2002)
Пощенски код7550
МПС кодPP
Острилци в Общомедия

География

редактиране

Селото е типично планинско разположено в областта Долен Демир Хисар, в Бушева планина, южно от град Крушево.

През 1607 година жителите на Острилци взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 3240 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.[1] През 1621 година в Острилци (Остреч) са записани 11 ханета (домакинства), които дължат военния данък нузул за похода срещу Полша.[2]

 
Църквата „Свети Георги

В XIX век Острилци е чисто българско село в Битолска кааза, Демирхисарска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век. Според Васил Кънчов в 90-те години Острилци е много красиво село с 30 гиздави къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Острилци има 300 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Острилци е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.[5]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Острилци има 35 български къщи.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острилци има 216 българи екзархисти.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители, всички македонци.[8] Селото е на път да се обезлюди напълно.

Личности

редактиране
Родени в Острилци
Починали в Острилци

Външни препратки

редактиране
  1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 10.
  2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48-49. Острилци е записано два пъти - веднъж с 11 домакинства, втори път - с 13.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
  6. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18-19.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 януари 2008