Любомир Илиев Весов е български революционер, офицер от Българската армия и поет, деец на националноосвободителното движение в Македония, деец на Македонското студентско дружество „Вардар“, окръжен войвода на ВМРО в Западна Македония.[1]

Любомир Весов
български революционер и поет
Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден
Починал
5 ноември 1922 г. (30 г.)
Учил вСофийски университет
Награди„За заслуга“
Семейство
БащаИлия Весов
Любомир Весов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Любомир Весов в четническа униформа

Роден е през 1892 година в град Велес. Баща му Илия Весов, който е активен деец на българската община в града, умира рано. Любомир Весов завършва средното си образование в София. Още като ученик се включва в редовете на ВМОРО и няколко години е четник в Македония. В Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Иван Попов, Христо Силянов и в Сборната партизанска рота на МОО – през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[2] Награден е със сребърен медал.[3] Проявява се с благородно отношение към местното турско население.[4]

На 20 март 1915 година Любомир Весов участва във Валандовската акция. Заедно с войводите Ване Стоянов, Петър Овчаров, Петър Чаулев и Панайот Карамфилович и с общо 1000 четници разбиват сръбските войски в трите укрепени пункта Валандово, Пирава и Удово. Убити са 470 сръбски войници и 7 офицери, а Валандово е превзето, след което четите се изтеглят в България.[5]

След включването на България в Първата световна война е ротен командир в българската армия, а след прогонването на сръбските войски от Македония е комендант на град Крушево.

След края на войната завършва висшето си образование – право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и се отдава на революционна дейност. През март 1920 година Весов е един от основателите и ръководителите на Македонското студентско дружество „Вардар“.

От 1920 година Любомир Весов е крушовски войвода. Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Весов:

Любомир вдъхваше доверие със своята естественост и прямота. Разговаряйки с него, чувства се вродената му скромност; и не получавате бързо убеждение, че имате работа с много издигнат, културен човек. Но без да има нужда от втор разговор, разделяте се от него убеден, че притежава непоклатими убеждения, и способен всякак да ги брани, макар да не е пледирал с много думи пред вас. Подобни положителни характери, надарени с идеализъм, са най-ценните елементи, бих казал съставляват гръбнака на всяко обществено дело и особено на ръководния идеен елит на народните освободителни борби.[6]
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Весов (36-и в първата колона)
 
Стихотворението на Весов „В предсмъртност“, публикувано в списание „Воден“, 1934 година

На 5 ноември 1922 година, обграден от сръбска полиция в село Острилци, Крушовско, се самоубива.[7] Погребан е в Крушево.[8] Смъртта на Любомир Весов се приема от ВМРО и македонските бежанци в България като голям удар върху националноосвободителното движение. През 1928 година в Петрич съществува футболен отбор на името на Любомир Весов.[9]

Творчество

редактиране

От 1913 година Любомир Весов започва да публикува свои стихотворения – любовни, пейзажни и патриотични. Междувременно прави и преводи на редица руски поети. През 1923 година стихотворенията му са събрани и посмъртно е издадена стихосбирката му „Стихотворения“.

Оценката на един от неговите изследователи, Румен Стоянов, за поетичното му творчество е следната:

Докосната от веянията на символизма, ... поезията на Весов не е мъртва библиографска единица, застинала исторически преди близо столетие, а достига до чувствителността на съвременния българин. И може би у него ... буди удивление как този мъж с пушка, бомби и револвер е носител на толкова нежна и чиста душа, създала трогателни в своя свян любовни трепети.[10]

На Любен Весов е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
Андрея Весов
 
 
 
 
 
 
 
Янко Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Весов
(1843 – 1922)
 
Саздо Весов
(? – 1907)
 
Ангеле Весов
 
Илия Весов
(1832 – 1895)
 
Петре Весов
 
Мицка Кушева
 
Михаил Кушев
(1812 – 1905)
 
Симеон Весов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Весов
(1882 – 1967)
 
Андрей Весов
(? – 1907)
 
 
 
 
 
Любомир Весов
(1892 – 1922)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Весов
(1895 – 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Весов

Външни препратки

редактиране
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 274.
  2. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 – 75.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 127.
  4. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., София 1984, с. 542
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 157.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 76-77.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
  9. Кратка история на Беласица (Петрич), взето от сайта bgclubs.eu на 25.04.10 г.
  10. Стоянов, Румен. Поети от Македония през 20-те години на ХХ век, Македонски преглед, год. ХХХ, 2007, кн. 4, с. 122