Любомир Весов
Любомир Илиев Весов е български революционер, офицер от Българската армия и поет, деец на националноосвободителното движение в Македония, деец на Македонското студентско дружество „Вардар“, окръжен войвода на ВМРО в Западна Македония.[1]
Любомир Весов | |
български революционер и поет | |
Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Награди | „За заслуга“ |
Семейство | |
Баща | Илия Весов |
Любомир Весов в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е през 1892 година в град Велес. Баща му Илия Весов, който е активен деец на българската община в града, умира рано. Любомир Весов завършва средното си образование в София. Още като ученик се включва в редовете на ВМОРО и няколко години е четник в Македония. В Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Иван Попов, Христо Силянов и в Сборната партизанска рота на МОО – през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[2] Награден е със сребърен медал.[3] Проявява се с благородно отношение към местното турско население.[4]
На 20 март 1915 година Любомир Весов участва във Валандовската акция. Заедно с войводите Ване Стоянов, Петър Овчаров, Петър Чаулев и Панайот Карамфилович и с общо 1000 четници разбиват сръбските войски в трите укрепени пункта Валандово, Пирава и Удово. Убити са 470 сръбски войници и 7 офицери, а Валандово е превзето, след което четите се изтеглят в България.[5]
След включването на България в Първата световна война е ротен командир в българската армия, а след прогонването на сръбските войски от Македония е комендант на град Крушево.
След края на войната завършва висшето си образование – право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и се отдава на революционна дейност. През март 1920 година Весов е един от основателите и ръководителите на Македонското студентско дружество „Вардар“.
От 1920 година Любомир Весов е крушовски войвода. Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Весов:
„ | Любомир вдъхваше доверие със своята естественост и прямота. Разговаряйки с него, чувства се вродената му скромност; и не получавате бързо убеждение, че имате работа с много издигнат, културен човек. Но без да има нужда от втор разговор, разделяте се от него убеден, че притежава непоклатими убеждения, и способен всякак да ги брани, макар да не е пледирал с много думи пред вас. Подобни положителни характери, надарени с идеализъм, са най-ценните елементи, бих казал съставляват гръбнака на всяко обществено дело и особено на ръководния идеен елит на народните освободителни борби.[6] | “ |
На 5 ноември 1922 година, обграден от сръбска полиция в село Острилци, Крушовско, се самоубива.[7] Погребан е в Крушево.[8] Смъртта на Любомир Весов се приема от ВМРО и македонските бежанци в България като голям удар върху националноосвободителното движение. През 1928 година в Петрич съществува футболен отбор на името на Любомир Весов.[9]
Творчество
редактиранеОт 1913 година Любомир Весов започва да публикува свои стихотворения – любовни, пейзажни и патриотични. Междувременно прави и преводи на редица руски поети. През 1923 година стихотворенията му са събрани и посмъртно е издадена стихосбирката му „Стихотворения“.
Оценката на един от неговите изследователи, Румен Стоянов, за поетичното му творчество е следната:
„ | Докосната от веянията на символизма, ... поезията на Весов не е мъртва библиографска единица, застинала исторически преди близо столетие, а достига до чувствителността на съвременния българин. И може би у него ... буди удивление как този мъж с пушка, бомби и револвер е носител на толкова нежна и чиста душа, създала трогателни в своя свян любовни трепети.[10] | “ |
Други
редактиранеНа Любен Весов е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).
Родословие
редактиранеАндрея Весов | Янко Весов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йован Весов (1843 – 1922) | Саздо Весов (? – 1907) | Ангеле Весов | Илия Весов (1832 – 1895) | Петре Весов | Мицка Кушева | Михаил Кушев (1812 – 1905) | Симеон Весов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владимир Весов (1882 – 1967) | Андрей Весов (? – 1907) | Любомир Весов (1892 – 1922) | Димитър Весов (1895 – 1954) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Андрей Весов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- От и за Любомир Весов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- „Стихотворения“, София, 1923 година
- „Вардар - Лист на Македонското студентско д-во „Вардар“, брой 1, София, 1923 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 2, София, 1924 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 3, София, 1925 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 4, София, 1926 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 5, София, 1927 година
- "Вардар - Лист на Македонското студентско д-во "Вардар", брой 6, София, 1928 година
- "Ljubomir Wessof und Ilija Kuscheff", брошура на немски от Съюза на македонските студентски дружества в чужбина, посветена на Любомир Весов и братовчед му Илия Кушев
- "Любомир Весов. Илия Кушев", публикувано във в-к "Независима Македония. Орган на македонската емиграция", год. I, бр. 31, София, 8 ноември 1923 година
- "Село Острилци (Лобното место на Л. Весов)" - статия на Наум Томалевски за демирхисарското с. Острилци, където загива Весов
- "Автобиография" на Хаджи Йован Весов, чичо на Любомир Весов
Бележки
редактиране- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 274.
- ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 – 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 127.
- ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война – 1912 г., София 1984, с. 542
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 157.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 76-77.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
- ↑ Кратка история на Беласица (Петрич), взето от сайта bgclubs.eu на 25.04.10 г.
- ↑ Стоянов, Румен. Поети от Македония през 20-те години на ХХ век, Македонски преглед, год. ХХХ, 2007, кн. 4, с. 122