Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун

Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун (на немски: Otto Ferdinand Graf von Abensperg und Traun; * 27 август 1677 в Йоденбург/Шопрон, Унгария; † 18 февруари 1748 в Херманщат/Сибиу, Румъния) от стария австрийски род Траун е граф на Абеншперг-Траун и австрийски фелдмаршал по времето на императрица Мария Терезия.

Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун
Otto Ferdinand von Traun
австрийски фелдмаршал
Otto Ferdinand von Abensperg und Traun
Otto Ferdinand von Abensperg und Traun
Роден
Починал
ПогребанСибиу, Румъния
Герб
Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун в Общомедия
Статуя на Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун, част от паметника на Мария-Терезия във Виена

Той е син на Ото Лауренц фон Абеншперг и Траун (1638 – 1695) и втората му съпруга Ева Сузана Рюбер фон Пиксендорф (1645 – 1695).[1] Внук е на граф Ото-Максимилиан фон Абеншперг и Траун (1597 – 1658) и фрайин Ребека Шрот фон Киндберг († 1659).

Баща му го изпраща да следва в университета в Хале, но през 1695 г. той напускаи и като доброволец отива с бранденбургската войска в Нидерландия. След обсадата на Намюр през 1695 г. той влиза на императорска служба и участва в боевете през Войната за испанското наследство в Италия и на Рейн. През 1709 г. той става адютант на фелдмаршал граф Гвидо фон Щархемберг и отива в Испания, след една година става полковник. През 1713 г. той води своя регимент в Ломбардия и марширува с него през 1718 г. за Неапол. През 1719 г. той отива в Сицилия. За постиженията му той е повишен 1723 г. на генерал-вахтмайстер (генерал-майор) и 1733 г. на фелдмаршал-лейтенант. Той защитава Капуа и през 1735 г. е извикан обратно във Виена и повишен на фелдцойг-майстер. През лятото на същата година той трябва да потуши неспокойствията в Унгария. След това Карл VI го изпраща като генерал-капитан в Ломбардия.

След смъртта на императора той е повишен от Мария Терезия на 9 април 1741 г. на фелдмаршал. През Войната за австрийското наследство в Ломбардия той побеждава испанците на 8 февруари 1743 г. при Кампосанто. През 1744 г. той е награден с Орден на Златното руно (Нр. 711) и е изпратен на Рейн. Фридрих II го нарича по-късно „свой учител по военно изкуство“. През 1745 г. той успява да отдръпне французите през Рейн и така прави възможна коронизацията на Франц I Стефан, съпругът на Мария Терезия, във Франкфурт.

Той умира на 18 февруари 1748 г. като генерал-командант на Зибенбюрген (Трансилвания) и е погребан в йезуитската църква в Херманщат (Сибиу, Румъния).

Като един от четиримата големи военачалници на императрицата той има голяма статуя, както Леополд Йозеф фон Даун, Ернст Гидеон фон Лаудон и Лудвиг Андреас фон Кевенхюлер, в нейния монумент във Виена.

На 28 февруари 1863 г. император Франц Йозеф I включва Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун в списъка на най-известните военни князе на Австрия и му поставят статуя в дворцовия оръжеен музей. [2]

Фамилия редактиране

Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун се жени за Фулвия Юлиана Полапина контеса ди Куза-Фалети и втори път за фрайин Мария Сидония фон Хиндерер († 1775). Единственият му син Карл Йозеф (1719 – 1747) умира преди него.[3]

Литература редактиране

  • Thürheim, Andreas J. (1877): Feldmarschall Otto Ferdinand Fraf von Abensperg und Traun. 1677 – 1748; eine militär-historische Lebensskizze. Wien: Braumüller, IX, 420 S.
  • Constantin von Wurzbach: Traun und Abensberg, Otto Ferdinand Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 47. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1883, S. 2 – 13.
  • Carl von Duncker: Abensberg und Traun, Otto Ferdinand Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 38, Duncker & Humblot, Leipzig 1894, S. 509 – 511.
  • Constantin von Wurzbach: Traun und Abensberg, die Grafen von, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 47. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1883, S. 13
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1997 596

Източници редактиране

  1. Neu-vermehrtes Historisch-und Geographisches Allgemeines Lexicon, S. 783, Digitalisat
  2. Johann Christoph Allmayer-Beck: Das Heeresgeschichtliche Museum Wien. Das Museum und seine Repräsentationsräume. Kiesel Verlag, Salzburg 1981, ISBN 3-7023-0113-5, S. 34
  3. Traun 1, genealogy.euweb.cz