Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото IV.

Ото IV Веселия (на немски: Otto IV der Fröhliche, der Kühne; на латински: Jucundus, Audax, * 23 юли 1301 г. във Виена; † 17 февруари 1339 г. в Нойберг) e херцог на Австрия (1330 – 1339), Щирия и Каринтия (1335 – 1339). Той управлява от 1330 г. заедно с брат си Албрехт II.

Ото Весели
Херцог на Австрия
Otto the Merry.jpg
худ.Antoni Boys
Лични данни
Управление 1330 – 1339 г.
Други титли Херцог на Щирия
Херцог на Каринтия
Роден
Починал
Семейство
Династия
Хабсбурги
Хабсбурги
Баща Албрехт I Германски
Майка
Майнхардини
Елизабета Тиролска
Бракове
Вителсбахи
Елизабета Баварска
Люксембурги
Анна Люксембургска
Ото Весели в Общомедия

Своето прозвище Веселия той получава заради многочислените празници и увеселения, организирани в неговия двор.

ПроизходРедактиране

Ото е най-малкият син на римско-немския крал Албрехт I († 1308) от род Хабсбурги и Елизабета Тиролска от рода на Гьорц-Тиролските Майнхардини.

Негови братя са Рудолф, крал на Бохемия, немския анти-крал Фридрих Красивия, херцозите на Австрия Леополд I Победоносния и Албрехт II Мъдрия и също Хайнрих Мекия (неуправляващ херцог на Австрия).

БраковеРедактиране

1-ви брак: На 15 май 1325 г. с принцеса Елизабета Баварска (* 1306; † 25 март 1330), дъщеря на Стефан I (херцог на Долна Бавария) и на Юта (Юдит) от Швайдниц. Тя е сестра на баварските херцози Хайнрих XIV († 1 септември 1339) и Ото IV († 14 декември 1334).

В чест на раждането на Фридрих, Ото дарява манастира Нойберг в Щирия и капелата „Св.Георги“ на Августинската църква във Виена.

Втори брак: През февруари 1335 г. в Зноймо за чешката принцеса Анна Люксембургска (* 1323; † 3 септември 1338), дъщеря на Ян Люксембургски и сестра на Карл IV.

Портрети на семейството на Ото IV от худ. Антони БойсРедактиране

УправлениеРедактиране

 
Изображение от ръкопис от 1560 година

След смъртта на херцог Хайнрих от Бохемия, на 2 май 1335 в Линц император Лудвиг Баварски отстъпва на Ото и брат му Албрехт Каринтия и Южен Тирол.

На 2 юли 1335 г. Ото дава клетва на словенски език от трона на каринтските херцози и се грижи повече за Каринтия отколкото за останалата част от хабсбургска Австрия.

СмъртРедактиране

Ото умира през 1339 г. и е погребан в подарения от него манастир при Нойберг. През 1344 г. един след друг умират двата му сина, Леополд и Фридрих, на 17 и 16 години, вероятно отровени.

ИзточнициРедактиране

  • Alfons Huber, Otto, Herzog von Österreich. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 708 – 711.
  • Georg Scheibelreiter, Otto der Fröhliche. Neue Deutsche Biographie (NDB). 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, S. 690 f.
  • Constantin von Wurzbach, Otto der Fröhliche. Nr. 268. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 7. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 111.
Фридрих Красиви Херцог на Австрия (1330 – 1339) Албрехт Мъдри