Лудвиг IV (Свещена Римска империя)

Лудвиг IV Баварски (на немски: Ludwig IV der Bayer) е херцог на Горна Бавария (1294–1340) и пфалцграф при Рейн (1294–1329), римско-немски крал (1314–1347), от 1328 г. император на Свещената Римска империя и от 1327 г. крал на Италия в началото на 14 век.

Лудвиг IV
Ludwig der Bayer
херцог на Горна Бавария, император на Свещената Римска империя и крал на Италия
Ludwig der Bayer.jpg
Роден
Починал
Погребан Фрауенкирхе (Мюнхен), Мюнхен, Германия

Религия Християнство
Shield and Coat of Arms of the Holy Roman Emperor (c.1300-c.1400).svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Лудвиг II Строги
Майка Матилда Хабсбургска
Братя/сестри Рудолф I
Агнес Баварска
Съпруга Беатрикс от Силезия-Глогау (1308 – 24 август 1322)
Маргарета I (25 февруари 1324 – 11 октомври 1347)
Деца Лудвиг V (Бавария)
Матилда Баварска (1313 – 1346)
Стефан II (Бавария)
Лудвиг VI (Бавария)
Вилхелм I (Бавария)
Албрехт I Баварски
Ото V (Бавария)
Беатриса Баварска (1344–1359)
Елизабета Баварска (1329 – 1402)
Лудвиг IV в Общомедия
Саркофаг на Лудвиг IV, Фрауенкирхе (Мюнхен)

Лудвиг е първият от династията Вителсбах, който получава кралски и императорски сан.

Борба за тронаРедактиране

След смъртта на император Хайнрих VII през 1313 година, Фридрих I (под името на Фридрих III) Австрийски се кандидатира за трона на империята. Фридрих може да разчита на курфюрста на Кьолн - архиепископ Хайнрих, на пфалцграф Рудолф Рейнски, на херцог Рудолф Саксонски и на двамата бранденбургски маркграфове; следователно, пет от седем избирателни гласове са на негова страна. Макар тези германски принцове да го поддържат, под натиска на Петер фон Аспелт, архиепископ на Майнц, на 20 октомври 1314 г. е избран за римско-немски крал Лудвиг IV Баварски, който е набързо коронован в Бон и след 25 ноември повторно коронован в Аахен. Така започва дълга война за трона между Лудвиг IV и Фридрих III. Главната военна подкрепа на Фридрих предоставя брат му Леополд I, херцог на Австрия, а на Лудвиг – Ян Люксембургски.

Отделно гласовете за Трир и Чехия са в ръцете на Люксембургския дом, тъй като архиепископ в тези области е Балдуин Люксембургски, братът на покойния император. Тази партия обаче не излъчва собствен кандидат, защото чешкият крал Ян е едва на 17 години. Затова партията залага на кандидат от Вителсбахите, а именно херцогът на Горна Бавария Лудвиг.

Лудвиг удържа победа на 28 септември 1322 година в битка при Мюлдорф на Ин над армията на херцог Фридрих III Австрийски.[1] Лудвиг пленява Фридрих и го държи три години в рицарския зaтвoр на замъка Траусниц в долината, за което е подложен на съществен политически натиск от католическия свят. Той се споразумява със стария си приятел и го освобождава под клетва. Според нея Фридрих признава върховенството на Лудвиг и се задължава да убеди все още непокорилия се брат Леополд да прибере меча си. В крайна сметка Фридрих не успява във второто и се доблестно се завръща на разположение на своя победител в Мюнхен. Този рицарски жест впечатлява Лудвиг, който умело го използва - заявява, че отстъпва римскогерманската корона на приятеля си Фридрих, а за себе си - тази на Император на Свещената Римска империя.

ОтлъчванеРедактиране

След конфликт с папа Йоан XXII е Лудвиг е отлъчен от църквата през 1324 г. Реабилитиран е едва през 1468 г. след реконструкцията на църквата „Света Богородица“ в Мюнхен от наследниците му.

Преразпределяне на владенияРедактиране

През 1329 г. той се съгласява Пфалц да се отдели от Бавария, давайки го на другата част от рода, но придобива графство Тирол и херцогство Бранденбург, както и областите Холандия, Зеландия и Фризия. Главните му градове са Мюнхен и Нюрнберг, като в Мюнхен се намира резиденцията му. [2]

Лудвиг Баварски е погребан в църквата Фрауенкирхе, Мюнхен.

ДецаРедактиране

Император Лудвиг IV се жени 1308 г. в Силезия за принцеса Беатрикс от Силезия-Глогау (1290 – 1322), дъщеря на херцог Хайнрих III от Глогау и съпругата му принцеса Мехтхилд фон Брауншвайг-Люнебург. Те имат шест деца:

За втори път император Лудвиг IV се жени на 25 февруари 1324 г. в Кьолн за принцеса Маргарета I Холандска (1307/1311 – 1356) от Дом Авен, дъщеря на граф Вилхелм III от Холандия и съпругата му принцеса Жана Валоа. Те имат десет деца:

  • Маргарета (1325 – 1374)
  1. ∞ 1351 Стефан от Хърватия, Далмация и Славония (1332 – 1353), син на крал Карл Роберт Анжуйски от Унгария
  2. ∞ 1358 граф Герлах фон Хоенлое († 1387)
  1. ∞ 1350 Кангранде II от Верона от Дом делла Скала (1332 – 1359, убит)
  2. ∞ 1362 Улрих фон Вюртемберг (1342 – 1388, убит в битка)

ЛитератураРедактиране

  • Martin Clauss: Ludwig IV. der Bayer: Herzog, König, Kaiser. Friedrich Pustet, Regensburg 2014, ISBN 9783791725604.
  • Sigmund Ritter von Riezler: Ludwig der Bayer. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 457–476.
  • Roland Pauler: Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7, S. 117ff.

ИзточнициРедактиране

  1. Kaiser Ludwig der Bayer
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 24-26.

Външни препраткиРедактиране