Офра Хаза

израелска певица

Офра Хаза (на иврит: עפרה חזה‎, на арабски: عفرة حزة‎) е певица от Израел.

Офра Хаза
עפרה חזה
израелска певица
Ofra Haza 1981 (עפרה חזה 1981).jpg
Родена
Хатиква, Тел Авив, Израел
Починала
Погребана Израел

Етнос Мизрахи
Религия юдаизъм
Музикална кариера
Стил етномузика, поп музика
Инструменти пиано, вокал
Глас мецосопран
Активност от 1969 г.

Уебсайт ofrahaza.org
Офра Хаза в Общомедия
Паметник на Офра Хаза в Тел Авив
Memorial Plate on Ofra Haza Childhood Home in Tel Aviv.jpg
Гробът на Офра Хаза

Офра Хаза е деветото и най-малко дете на йеменско-еврейски заселници в бедното югозападно предградие Sch'chunat HaTikva на Тел Авив. Тя е на 12 години, когато откриват таланта ѝ да пее. С годините се развива от второстепен актьор в театъра до една от най-обичаните певици в Израел и света. Печели много награди и четири пъти е „певица на годината“ в Израел. Заради произхода и социалния си статус среща много трудности. Така например, между 70-те и 80-те години, много продуценти отказват да работят с нея. Въпреки това, Хаза издава музикални албуми.

През 1979 г. е филмовият ѝ дебют в главната роля в израелския игрален филм „Пътят нагоре“.

През 1983 г. представя Израел на Песенния конкурс „Евровизия“ и получава второ място с песента Chai. Офра композира по-късно песни за албуми и филмова музика.

През следващата година, на пазара излиза албумът ѝ „Yemenite Songs“, който достига до Европа и там, особено във Великобритания, се продава изключително успешно. Офра Хаза е приета с възторг от критиците. Това е началото на интернационалната ѝ кариера.

През пролетта на 1988 г. с песента „Im Nin’alu“ постига следващия си чарт-успех, стигнал в Германия до Хит номер 1. Продавани са до 15 000 копия на ден.

През лятото на 1988 г. следва хитът „Galbi“. С него тя става за мнозина синоним за ориенталска и израелска поп-музика.

През 1992 г. албумът ѝ „Kirya“ е номиниран за награда Grammy.

През 1997 г. се омъжва за бизнесмена Дорон Ашкенази, но бракът трае само 2 години. Офра Хаза умира на 23 февруари 2000 г. след тежък грип от ХИВ-инфекция. Погребана е тържествено на 24 февруари 2000 г. в северен Тел Авив.

АлбумиРедактиране

  • 1974 · Ahava Rishona (+ Shchunat Ha'Tikva Workshop Theater)
  • 1976 · Ve-Chutz Mizeh Hakol Beseder (+ Shchunat Ha'Tikva Theater)
  • 1977 · Atik Noshan (+ Shchunat Ha'Tikva Workshop Theater)
  • 1979 · Song Of Songs With Fun (Shir ha'Shirim be'Sha'ashu'im) (+ Shchunat Ha'Tikva Workshop Theater)
  • 1980 · About Our Loves ('Al Ahavot Shelanu)
  • 1981 · Let's Talk (Bo Nedaber)
  • 1982 · Temptations (Pituim)
  • 1982 · Songs For Children (Li'Yladim)
  • 1983 · Chai (Lebendig)
  • 1983 · Shirey Moledet A
  • 1984 · A Place For Me (Bait Cham)
  • 1984 · Yemenite Songs (Shirey Teyman)
  • 1985 · Earth (Adama)
  • 1986 · Shirey Moledet B
  • 1986 · Broken Days (Yamim Nishbarim)
  • 1987 · The Golden Album (Albom ha'Zahav)
  • 1987 · Shirey Moledet C
  • 1987 · Fifty Gates Of Wisdom
  • 1987 · Yemenite Songs
  • 1988 · Shaday
  • 1989 · Desert Wind
  • 1992 · Kirya
  • 1994 · My Soul (Kol ha'Neshama)
  • 1997 · Ofra Haza
  • 1998 · LIVE @ Montreux Jazz Festival
  • 2001 · Greatest Hits Vol. 1
  • 2005 · Greatest Hits Vol. 2
  • 2008 · Forever Ofra Haza – Her Greatest Songs Remixed
  • 2008 · Ofra Haza live in Montreux Jazz Festival

ИзточнициРедактиране

  • Life & Death of Ofra Haza 2002 – излъчен по Israeli channel 2, 29 януари 2002. Документален филм на иврит, посветен на живота на Хаза от раждането до смъртта ѝ.
  • Sodot (Secrets) 2005 – излъчен по Israeli channel YES. Документален филм на иврит и отчасти на английски е посветен на живота на Хаза и на опитите да се отговори на въпросите, свързани със смъртта ѝ.
  • Dokoceleb Ofra Haza 2007 – излъчен по Israeli entertainment station HOT, 22 февруари 2007. Документален филм на иврит е съсредоточен върху кариерата и брака на Хаза.
  • Lost Treasure of Ofra Haza 2010 – излъчен по Israeli channel 10, 22 февруари 2010. Документален филм на иврит и отчасти на английски, посветен на приноса на Хаза за музиката.

Външни препраткиРедактиране