Йемен

държава в Югозападна Азия

Йемен (на арабски: اليَمَن), официално Република Йемен (на арабски: الجمهورية اليمنية), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527,9 хил. km² и население 25 408 000 души. Столицата е Сана, а официалният език – арабски.

Република Йемен
ٱلْجُمْهُورِيَّةُ ٱلْيَمَنِيَّةُ
      
Национален девиз
الله، ٱلْوَطَن، ٱلثَوْرَة، ٱلْوَحْدَة
(„Бог, Държава, Революция, Единство“)
Национален химн
الجمهورية المتحدة

Местоположение на Йемен
Местоположение на Йемен
География и население
Площ 555 000 km²
(на 49-о място)
Води (%) незначителен
Климат горещ пустинен
Столица Сана
Най-голям град Сана
Официален език
Религия ислям
Демоним йеменец
Население (2018) Повишение 28 498 683
(на 48-о място)
Население (2004) 19 685 000
Гъстота на нас. 50,9 души/km²
(на 160-о място)
Градско нас. 36,6%
(на 155-о място)
Управление
Форма унитарна президентска конституционна република (де юре)
• унитарно временно правителство (де факто)
Президент Абд Рабу Мансур Хади
Вицепрезидент Али Мохсен ал-Ахмар
Организации ООН
История
Обединение 22 май 1990 г.
Конституция 16 май 1991 г.
Икономика
БВП (ППС, 2018) 73,348 млрд. щ.д.
(на 118-о място)
БВП на човек (ППС) 2380 щ.д.[1]
(на 161-во място)
БВП (ном., 2018) 28,524 млрд. щ.д.
(на 103-то място)
БВП на човек (ном.) 925 щ.д.
(на 177-о място)
ИЧР (2018) Безизменение 0,463 (нисък)
(на 177-о място)
Джини (2014) 36,7 (среден)
Прод. на живота 66,1 години
(на 146-о място)
Детска смъртност 58,4/1000
(на 191-во място)
Грамотност 70,1%
(на 155-о място)
Валута Йеменски риал (YER)
Други данни
Часова зона AST (UTC+3)
Авт. движение дясно
Код по ISO YE
Интернет домейн .ye
Телефонен код +967
ITU префикс 7OA-7OZ
Република Йемен в Общомедия

ИсторияРедактиране

На територията на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в. пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“) заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващите няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция е обявен за Йеменска арабска република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.

Държавно устройствоРедактиране

Йемен е полупрезидентска република.

Административно делениеРедактиране

ПриродаРедактиране

Страната има площ 527,9 хил. km² и е разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море и Аденския залив. Редица острови в Червено море, между които Перим, Ез Зубаир и Ел Ихван, както и остров Сокотра в Арабско море принадлежат към Йемен. Граничи (в km) със Саудитска Арабия – 1458, Оман – 310, и има брегова линия 2080 km. Основната част от страната – централните и западните райони – са заети от Йеменските планини с най-висока точка връх Наби Шуайб (3660 m). По крайбрежията са разположени тесни равнини, а на североизток – пясъчната и камениста пустиня Руб ал-Хали.

Климат
Показател Стойност
Тип климат сух тропичен
Средни температури януари ок. 22 °C
юли 32 °C
Валежи 40 – 100 mm


На практика в Йемен няма постоянно течащи реки. Най-разпространена е пустинната растителност. В планините преобладава саванната растителност и акациевите гори.

ИкономикаРедактиране

По време на войната на Персийския залив (1991 г.) новоформираната държава подкрепя Ирак, заради което Саудитска Арабия и Кувейт предприемат мерки за изгонване на йеменските имигранти. Това се отразява пагубно върху икономиката на Йемен и води до 30% безработица.

НаселениеРедактиране

Население Мъже Жени
Брой на населението 20 975 000
Гъстота 32,2 д./km²
Естествен прираст 32
Средна продължителност на живота 52 г. 53 г.
Градско население 36%
Етнически групи Процент
йеменски араби
96,8%
Северни йеменски араби 75,8%
Южни йеменски араби 24,2%
други араби 1,2%
индо-пакистанци 0,9%
сомалийци 0,4%
други 0,7%
Конфесионален състав
мюсюлмани
99,6%
сунити 53,6%
шиити 46%
християни 0,2%
индуисти 0,2%

КултураРедактиране

ДругиРедактиране

ИзточнициРедактиране