ФК Спартак (Пловдив)

(пренасочване от ПФК Спартак (Пловдив))

ФК „Спартак“ е футболен клуб от Пловдив. Основан е на 15 ноември 1947 г.

„Спартак“ (Пловдив)
Прозвище Гладиаторите
Основан 15 ноември 1947 г.;
преди 72 години
 (1947-11-15)
Държава България
Стадион Тодор Диев
Капацитет 3500
Президент Динко Миленчев
Старши треньор Стефан Учиков
Първенство „А“ областна група – Пловдив
1-во
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип

Играе мачовете си на стадион „Тодор Диев“ в пловдивския квартал Кючук Париж, който има капацитет от 3500 места. Клубните цветове са синьо, бяло и червено.

В досегашната си история клубът има 17 сезона в „А“ група и 16 сезона в „Б“ група. В периода между 1953 г. и 1967 г. е един от водещите клубове в България. Шампион на страната през 1962/63 и вицешампион през 1961/62. Носител на националната купа през 1958, а освен това е финалист в турнира през 1955 и 1959.

ИсторияРедактиране

Началото (1947 – 1952)Редактиране

През септември 1944 г. към Пловдивската община и Областното управление на МВР е създадено Народно физкултурно дружество Септември. В основата му са бивши ръководители на Шипка (Пловдив). През 1946 г. НФД Септември се обединява с Левски (Пловдив) под името НФД Левски. На 15 октомври 1947 г. следва ново сливане с НФД Ударник, като дружеството приема името Левски-Ударник. Месец по-късно, на 15 ноември 1947 г., е взето решение клубът да бъде преименуван на Спартак. Тази дата се приема за рождена на дружеството.[1]

В първото ръководство на Спартак влизат председателят на клуба Благой Пенев, както и неговите помощници Атанас Куцалов, Найден Маслев и Спас Томев. За първи старши-треньор е утвърден Иван Георгиев, а на едно от първите събрания на ръководството са определени и цветовете на екипите на тима – синьо, червено и бяло.[2]

През 1952 г. е взето решение отборите в „А“ група да бъдат увеличени от 12 на 16. За целта в елита се класират първите 6 тима от „Б“ група. През сезон 1952 Спартак завършва на 6-о място във втория ешелон и по този начин за първи път печели право да участва в „А“ група. Оттук започва златният период в историята на клуба.

Златен период на клуба (1953 – 1967)Редактиране

През втората половина на 50-те и първата на 60-те години на ХХ век Спартак (Пловдив) се превръща в един от водещите клубове в България. През 1953 и 1954 отборът завършва на 9-о място в „А“ група. През сезон 1955, под ръководството на треньора Трендафил Станков, идват и първите по-сериозни успехи. Спартак се класира на 6-о място в първенството, а звездата и капитан на тима Тодор Диев става голмайстор на групата с 13 попадения. В турнира за националната купа отборът достига до финала, където губи с 2:5 след продължения от ЦСКА (София). В срещата за Спартак играят Никола Дамянов, Иван Иванов, Атанас Манолов, Иван Манолов, Божидар Митков, Димитър Кръстев, Тодор Диев, Георги Фурнаджиев, Михаил Душев, Димитър Дешев и Иван Барбов.

Възходът на Спартак продължава и през следващите години. През 1958 пловдивчани печелят първия си трофей, след като надиграват с 1:0 Миньор (Перник) във финала за купата. Единственият гол в мача бележи в 60-ата минута Михаил Душев. Треньор на Спартак по това време е Георги Щерев, а в мача за трофея той залага на Васил Стойнов, Иван Иванов, Атанас Манолов, Георги Ботев, Георги Статев, Божидар Митков, Тодор Диев, Цветан Стойнов, Михаил Душев, Димитър Василев и Иван Барбов. На следващата година Спартак за трети път се класира на финал за купата, но губи с 0:1 от Левски (София). Най-големите успехи обаче тепърва предстоят.

 
Спартак срещу ПСВ за КЕШ през 1963

През 1961/62 отборът от Пловдив става вицешампион в „А“ група, след като завършва на второ място след хегемона ЦСКА. На следващия сезон обаче именно Спартак слага край на серията от 9 поредни титли на „армейците“. Триумфът е свързан с въвеждането на тактически новости. В хода на сезона треньорът на пловдивчани Димитър Байкушев налага схема 4-2-4, която до този момент не е толкова добре позната у нас.[3] На вратата в основната единайсеторка е Йордан Станков. Десен бек е Иван Иванов, отляво играе Тобия Момин, а в центъра на защитата са Атанас Манолов и Георги Ботев. Двамата титулярни халфове пред тях са Димитър Димов и Божидар Митков. На върха на атаката е Михаил Душев, а зад него от втора позиция действа Христо Дишков. Като дясно крило играе Тодор Диев, а по левия фланг на нападението е Георги Лазаров.

По време на кампанията основен конкурент на Спартак са съгражданите от Ботев (Пловдив). Титлата на практика се решава в 26-ия кръг, когато двата отбора се изправят един срещу друг, а преди мача спартаклии имат аванс от 2 точки. На 27 май 1963 г. пред 40 000 зрители на стадион „9-и септември“ Спартак печели с 2:1 и си осигурява аванс от 4 точки. Историческата титла е узаконена в 29-ия кръг след победа над Берое с 3:0, като попаденията са дело на Димитър Димов, Тодор Диев и Христо Дишков. Така Спартак става шампион на България за сезон 1962/63, а Диев за втори път е голмайстор в „А“ група, след като бележи 26 попадения по време на кампанията.

През 1963/64 Спартак дебютира в Купата на европейските шампиони, където в първия кръг отстранява албанския Партизани (Тирана) след загуба с 0:1 като гост и победа с 3:1 в Пловдив. Във 2-рия кръг отборът се изправя срещу ПСВ Айндховен. У дома губи с 0:1, а на реванша в Холандия завършва 0:0 и така отпада от турнира. През същия сезон Спартак участва и в Балканската купа, където надиграва по два пъти Олимпиакос и Раднички (Ниш) и се класира за финала, където отстъпва на Рапид (Букурещ).

Следващата поява на Спартак на европейската сцена е през сезон 1966/67. Пловдивчани участват в Купата на панаирните градове, където се изправят срещу португалския гранд Бенфика, в чийто редици блести звездата на Еузебио.[4] На 26 октомври 1966 г. Спартак играе като равен с равен срещу именития си съперник в Пловдив, като срещата завършва 1:1. В реванша обаче губи с 0:3.

Големият отбор на Спартак на практика е заличен на 25 юли 1967 г. Тогава с партийно решение клубът се влива в Ботев (Пловдив) след като е създаден АФД Тракия. В дружеството влиза и Академик (Пловдив).

Възстановяване на СпартакРедактиране

След 15 години, в които Спартак на практика не съществува, клубът възстановява своята самостоятелност на 2 декември 1982 г. През сезон 1984/85 отборът вече участва в „Б“ група, където завършва на 6-о място, а през 1985/86 се класира на 14-а позиция. Сред водещите футболисти в състава през този период са Иван Говедаров, Георги Барбов, Иван Маринов, Красимир Манолов, Илия Цицков.

През сезон 1986/87, под ръководството на треньора Станчо Бончев, Спартак води борба за промоция в „А“ група, но в крайна сметка завършва на 4-то място в класирането на втория ешелон. През следващите два сезона нивото на отбора пада. През 1988/89 пловдивчани завършват на 18-о място в класирането и изпадат във „В“ група. Следват три поредни сезона в третия ешелон.

Завръщане в „А“ групаРедактиране

През сезон 1991/92 Спартак завършва на 1-во място в Югоизточната „В“ група и се класира в „Б“ група. В първата година след завръщането си в професионалния футбол отборът финишира на 11-о място. Сезон 1993/94 обаче е далеч по-успешен. Спартак се класира на 2-ро място в Южната „Б“ група след Нефтохимик (Бургас) и така получава правото да участва в елита след 27-годишна пауза. Освен това отборът осъществява успешен рейд в Купата на България, където достига до полуфинал. Там обаче е отстранен от Пирин (Благоевград).

Завръщането на Спартак в „А“ група е отлично. В клуба има финансова стабилност, а на треньорския пост е Атанас Драмов. В състава личат имената на футболисти като опитните Иван Кочев и Запрян Раков, братята Иван и Гено Добревски, Костадин Герганчев, Анатоли Тонов, Йонко Неделчев, Кирил Андонов, вратарят Димитър Попов, сърбинът Саша Вукоевич, арменският национал Арташес Адамян. През сезон 1994/95 отборът завършва на 6-о място в крайното класиране, като побеждава на свой терен Левски с 2:1 и ЦСКА с 4:0.[5]

Заради доброто си представяне Спартак получава правото да участва в летния турнир Интертото, където побеждава литовския Панерис (Вилнюс) (3:0), завършва 0:0 с гръцкия Ираклис (Солун) и губи от немския Айнтрахт (Франкфурт) (0:4) и австрийския Форвартс (Щайр) (0:2). През следващия сезон 1995/96 обаче в клуба има проблеми. Мнозина от основните играчи преминават в други отбори, напуска и треньорът Драмов. Той е заменен от помощника си Георги Дерменджиев, който не успява да изгради отново силен тим. По време на кампанията пловдивчани допускат най-голямата загуба в историята си в елитното първенство – 1:8 като гост от Спартак (Варна). Завършват на последното 16-о място и изпадат в „Б“ група. Пропадането продължава и след това, като през 1997 г. „гладиаторите“ стигат до аматьорския футбол.

Трайна финансова криза през ХХI векРедактиране

През 1998 г. поради тежка управленска криза Спартак се обединява с другия клуб от пловдивския район „Южен“ – Сокол`94 (Коматево), който по това време е значително по-стабилен финансово. До 2001 г. отборът се състезава под името Спартак-С’94. Това обаче не помага особено много. В продължение на 8 поредни сезона Спартак участва в Югоизточната „В“ група. Изгнанието в аматьорския футбол приключва през 2005 г., когато „гладиаторите“ печелят промоция за „Б“ група.

Следват 6 години, в които Спартак участва във втория ешелон. В тях е сред стабилните отбори в Източната „Б“ група, но поради липсата на достатъчно финансова стабилност не се правят опити за атака на „А“ група. През 2010/11 пловдивчани завършват на 3-то място в класирането и би трябвало да играят бараж за елита. Вместо това обаче, заради липсата на средства, подават молба до БФС за доброволно преместване в третия ешелон.

Между 2011 г. и 2016 г. Спартак се състезава в Югоизточната „В“ група. Финансовата криза се задълбочава още повече и преди началото на сезон 2016/17 клубът се отказва от участие в първенството.

УспехиРедактиране

„А“ група:

Национална купа:

Балканска купа:

  •   Финалист: 1964

ЕвротурнириРедактиране

Сезон Турнир Кръг Отбор Домакин Гост
1963/64 КЕШ Q   Партизани Тирана 3:1 0:1
1Q   ПСВ Айндховен 0:1 0:0
1966/67 Купа на панаирните градове 1Q   Бенфика 1:1 0:3

Състав 2013/2014Редактиране

Вратари
1   Александър Витанов
  Петър Иванов
  Петър Начев
Защитници
  Йоргос Калчас
14   Андон Солаков
15   Александър Шабарков
  Благовест Саръев
  Костадин Георгиев
  Николай Пърнаров
  Рангел Кордов
  Светослав Чолаков
  Цветан Йотов
  Петър Харлов
  Светозар Куртов
Халфове
21   Христо Стаев
20   Андон Георгиев
  Васил Чолаков
  Даниел Колев
  Димитър Юруков
  Константин Атанасов
  Николай Кемалов
  Иван Шиндов
Нападатели
7   Андрей Андреев
14   Благовест Зайцев
  Светослав Читаков
  Станимир Димитров


Известни футболистиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране