Отваря главното меню

Купата Интертото на УЕФА е летен футболен европейски клубен турнир.

Купа Интертото
UEFA Intertoto Cup.svg
Информация
Спорт футбол
Основан 1961
Брой отбори
(състезатели)
50
Държави всички членки на УЕФА
Съществувал до 2009
Последен победител Flag of Portugal.svg Спортинг Брага
Официален уебсайт UEFA Intertoto Cup
Купа Интертото в Общомедия
Четвъртфинален мач от изданието на турнира през 2005 г., противопоставящ ИФК Гьотеборг и ФФЛ Волфсбург

Учредена е през 1961 г. от австрийския футболен треньор Карл Рапан. Отначало купата е по-популярна с названието Рапан в чест на инициатора на турнира или Лятна купа. От 1967 г. тя се нарича Интеркупа или Интертото. Той е основан, за да подпомогне работата на лотарийните и заложните къщи през лятото, когато всички национални и международни първенства са в почивка. Турнирът се ръководи от изборен организационен комитет и е подчинен на статутните разпореждания за първенствата съгласно изискванията на ФИФА и УЕФА. От 1995 г. турнирът се организира от УЕФА, което го прави много по-атрактивен за малките европейски отбори, тъй като гарантира участие за купата на УЕФА за победителите.

В турнира взимат участие европейски футболни отбори, които не са успели да си осигурят участие в двата най-престижни клубни турнира - Шампионската лига и Купата на УЕФА. Клубовете от всяка страна подават молби за участие до местните федерации, като в края на първенството мястото в турнира Интертото се присъжда на отбора, заел най-висока позиция в крайното класиране. Не е задължително участиникът в турнира Интертото да е заел място веднага след отборите, класирали се за турнирите на Шампионската лига и за Купата на УЕФА.

В различните етапи на турнира за победители са били обявени общо 165 различни отбора.

Етапи на развитие и победителиРедактиране

1961-1967Редактиране

От 1961 до 1966 г. отборите играят в групи, като победителите в групите продължават чрез пряка елиминация до финала. Този период на турнира е единственият в историята, в който се излъчва едноличен шампион.

Сезон Победител
1961/62   Аякс Амстердам
1962/63   Словнафт Братислава
1963/64   Словнафт Братислава
1964/65   Полония Битом
1965/66   Локомотив Лайпциг
1966/67   Айнтрахт Франкфурт

1967-1995Редактиране

От 1967 до 1995 г. отборите играят само в групи – всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи.

Сезон Победители
1967   Лугано
  Фейенорд
  Лил
  Лирсе
  Хановер 96
  Заглембе Сосновец
  Полония Битом
  Гьотеборг
  Рух Хожов
  Кошице
  Копенхаген БК
  Фортуна Дюселдорф
1968   Нюрнберг
  Аякс Амстердам
  Спортинг Лисабон
  Фейенорд
  Еспаньол
  АДО Ден Хааг
  Карл-Маркс-Щад
  Ханза Росток
  Слован Братислава
  Кошице
  Локомотив Кошице
  Одра Ополе
  Легия Варшава
  Айнтрахт Брауншвайг
1969   Малмьо ФФ
  Шомберки Битом
  Загленбе Сосновец
  Йеднота Жилина
  Норшьопинг
  Йеднота Тренчин
  Фрем Копенхаген
  Висла Краков
  Одра Ополе
1970   Слован Братислава
  Хамбург
  Скло Унион Теплице
  Маастрихт
  Кошице
  Айнтрахт Брауншвайг
  Славия Прага
  Олимпик Марсилия
  Йостерш
  Висла Краков
  Аустрия Залцбург
  Баник Острава
  Полония Битом
1971   Херта Берлин
  Стал Мелец
  Сервет
  Тринец
  Отвидаберис
  Айнтрахт Брауншвайг
  Аустрия Залцбург
1972   Нитра
  ИФК Норшьопинг
  Сент Етиен
  Славия Прага
  Слован Братислава
  Айнтрахт Брауншвайг
  Хановер 96
  Блау Вайс Линц
1973   Хановер 96
  Слован Братислава
  Херта Берлин
  Цюрих
  Рибник
  Унион Теплице
  Фейенорд
  Висла Краков
  Нитра
  Йостерш ИФ
1974   Цюрих
  Хамбургер ШФ
  Малмьо ФФ
  Стандарт Лиеж
  Слован Братислава
  Спартак Търнава
  МСВ Дуисбург
  Баник Острава
  Кошице
  Барейро
1975   Тирол Инсбрук
  Блау Вайс Линц
  Айнтрахт Брауншвайг
  Заглембе Сосновец
  Збройовка
  Рибник
  Отвидаберис ФФ
  1. ФК Кайзерслаутерн
  Белененсеш
  Челик Зеница
1976   Йънг Бойс
  Херта Берлин
  Унион Теплице
  Баник Острава
  Збройовка
  Спартак Търнава
  Интер Братислава
  Йостерш ИФ
  Юргорден
  Войводина Нови Сад
  Видзев Лодз
1977   Халмстадс БК
  МСВ Дуисбург
  Интер Братислава
  Славия София
  Славия Прага
  Фрем Копенхаген
  Йеднота Тренчин
  Слован Братислава
  Йостерш ИФ
  Погон Шчечин
1978   МСВ Дуисбург
  Славия Прага
  Херта Берлин
  Айнтрахт Брауншвайг
  Малмьо ФФ
  Локомотив Кошице
  Татран Прешов
  Макаби Нетаня
  Грац АК
1979   Вердер Бремен
  Грасхопер
  Айнтрахт Брауншвайг
  Бохемианс Прага
  Спартак Търнава
  Збройовка
  Пирин Благоевград
  Баник Острава
1980   Стандарт Лиеж
  Бохемианс Прага
  Макаби Нетаня
  Спарта Прага
  Пластика Нитра
  Халмстадс БК
  Малмьо ФФ
  ИФК Гьотеборг
  Елфсбори
1981   Виенер СК
  Стандарт Лиеж
  Вердер Бремен
  Будучност
  Орхус
  Моленбек
  ИФК Гьотеборг
  Щутгартер Кикерс
  Унион Хеб
1982   Стандарт Лиеж
  Видзев Лодз
  Орхус
  Лингбю
  Адмира Вакер
  Бохемианс Прага
  ИК Браге
  ИФК Гьотеборг
  Йостерш ИФ
1983   Твенте
  Йънг Бойс
  Погон Шчечин
  Макаби Нетаня
  Слобода Тузла
  Бохемианс Прага
  ИФК Гьотеборг
  Хамарбю ИФ
  Видеотон
  Витковице
1984   Бохемианс Прага
  Орхус
  Фортуна Дюселдорф
  Стандарт Лиеж
  АИК
  Малмьо ФФ
  Видеотон
  Макаби Нетаня
  Цюрих
  ГКС Катовице
1985   Вердер Бремен
  Рот Вайс Ерфурт
  ИФК Гьотеборг
  АИК
  Висмут Ауе
  Спарта Прага
  Гурник Забже
  Макаби Хайфа
  Баник Острава
  Дожа Уйпещ
  МТК
1986   Фортуна Дюселдорф
  Унион Берлин
  Малмьо ФФ
  Рот Вайс Ерфурт
  Сигма Оломоуц
  Дожа Уйпещ
  Брьонбю ИФ
  Лингбю
  Лех Познан
  ИФК Гьотеборг
  Славия Прага
  Карл Цайс Йена
1987   Карл Цайс Йена
  Погон Шчечин
  Висмут Ауе
  Татабаня
  Малмьо ФФ
  АИК
  Етър Велико Търново
  Брьонбю ИФ
1988   Малмьо ФФ
  ИФК Гьотеборг
  Баник Острава
  Виена
  Йънг Бойс
  1. ФК Кайзерслаутерн
  Икаст
  Карл Цайс Йена
  Грасхопер
  Карлсруе
  Байер Юрдинген
1989   Люцерн
  Болдклубен 1903
  Тирол Инсбрук
  Грасхопер
  Татабаня
  Нествед
  Йоребру СК
  Спарта Прага
  Баник Острава
  Йоргрюте ИС
  1. ФК Кайзерслаутерн
1990   ФК Ньошател Ксамакс
  Тирол Инсбрук
  Лех Познан
  Слован Братислава
  Малмьо ФФ
  ГАИС
  ФК Люцерн
  Виена
  Кемницер
  Байер Юрдинген
  Оденсе Болдклуб
1991   ФК Ньошател Ксамакс
  Лозана
  Аустрия Залцбург
  Дукла Банска Бистрица
  Грасхопер
  Б1903
  Байер Юрдинген
  Дунайска Стреда
  Тирол Инсбрук
  Йоребру СК
1992   Копенхаген
  Шиофок
  Байер Юрдинген
  Карлсруе
  Рапид Виена
  Лингбю
  Слован Братислава
  Олбор
  Славия Прага
  Локомотив Горна Оряховица
1993   Рапид Виена
  Трелеборис ФФ
  ИФК Норшьопинг
  Малмьо ФФ
  Славия Прага
  Цюрих
  Йънг Бойс
  Динамо Дрезден
1994   Халмстадс БК
  Йънг Бойс
  АИК
  Хамбургер ШФ
  Бекешчаба
  Слован Братислава
  Грасхопер
  Аустрия Виена

1995-2005Редактиране

След като турнират започва да се организира от УЕФА, той вече гарантира две или три места в турнира за Купата на УЕФА на победителите. До 1999 г. турнирът има групова фаза, след която победителите се излъчват чрез пряка елиминация. След това победителите се излъчват само чрез пряка елиминация.

Сезон Победители
1995   Страсбург   Бордо
1996   Карлсруе   Генгам   Силкебор ИФ
1997   Олимпик Лион   СК Бастия   АЖ Оксер
1998   Болоня   Валенсия   Вердер Бремен
1999   Ювентус   Уест Хям Юнайтед   Монпелие
2000   Селта Виго   Удинезе   ФФБ Щутгарт
2001   Пари Сен Жермен   Троа   Астън Вила
2002   Малага   ФК Фулъм   ФФБ Щутгарт
2003   Виляреал   Перуджа   Шалке 04
2004   Лил   Шалке 04   Виляреал
2005   Ланс   Олимпик Марсилия   Хамбургер ШФ

2006-2008Редактиране

От сезон 2006 турнирът е изцяло преструктуриран. Премахва се груповата фаза и целият турнир се провежда по принципа на пряката елиминация между отборите. Въвежда се и разпределение на отборите по коефициента на държавите (отборите от държавите с най-нисък коефициент започват от първи кръг, а представителите на държави с най-висок коефициент – от последния трети кръг).

От 2006 г. се определя и едноличен победител в турнира и на него се връчва специално избработена купа. За носител на Купата Интертото се определя клубът, продължил най-дълго своето участие в турнира за купата на УЕФА. Първият носител на новия трофей е отборът на Нюкасъл Юнайтед, достигайки до 1/8-финал за турнира за Купата на УЕФА през сезон 2006-07. Следващите сезони 2007-08 и 2008-09 купата е връчена съответно на отборите на Хамбургер ШФ и Спортинг Брага, които отново достигат до 1/8-финал в турнирите за купата на УЕФА.

През декември 2007 г., непосредствено след избирането на Мишел Платини за президент на УЕФА, е приета промяна в организацията на европейските клубни турнири, според която турнирът за Купа Интертото се „влива“ в турнира Лига Европа (заменящ турнира за Купата на УЕФА). Отборите, които до този момент са участвали в турнира за Купата Интертото, директно ще се класират за квалификациите за Лига Европа, които са разширени до 4 предварителни кръга.

Сезон Победители
2006   АЖ Оксер
  Кайсериспор
  НК Марибор
  Етникос
  Грасхопер
  Олимпик Марсилия
  Рийд
  Нюкасъл Юнайтед
  Твенте
  Оденсе Болдклуб
  Херта Берлин
2007   Сампдория
  Атлетико Мадрид
  Оцелул
  Ланс
  Рапид Виена
  Хамбургер ШФ
  Олбор Фодболд
  Блекбърн Роувърс
  Хамарбю ИФ
  Тобол
  Лейрия
2008   Астън Вила
  Депортиво Ла Коруня
  Елфсбори
  Грасхопер
  Наполи
  Рен
  Русенборг БК
  Спортинг Брага
  Щурм Грац
  ФФБ Щутгарт
  Васлуй

Забележка: В почернен шрифт са отборите, обявени за носители на Купата Интертото.

С най-много победиРедактиране

Външни препраткиРедактиране