Южен (район на Пловдив)

Район Южен е един от административните райони в Община Пловдив. Северната част на района е известена още с името Кючюк Париж (на турски: Küçük Paris), или просто Кючука или Кичука, както народния говор е изменил името. На турската думата „кючюк“ означава малък, тоест името на квартала е Малкият Париж.

Южен
— район на Пловдив —
Южен 42.122778, 24.741389 Южен
Страна	България
Област	Област Пловдив
Община	Община Пловдив
Част от	Пловдив
Население	110 хил. души (2009)
Кмет	Атанас Кунчев
Основаване	1995 г.
Пощенски код	4004
Официален сайт	south-plovdiv.bg
Южен в Общомедия

Разположение и структура

Район „Южен“ е разположен на юг жп линията София-Пловдив-Свиленград, която се явява северната и източната му граница. На юг опира до Околовръстното шосе, където граничи с община „Родопи“. На запад граничи с район „Западен“ по землищната граница между кварталите Коматево и Прослав.

Районът включва в себе си кварталите:

• „Белите брези“,
• „Събота пазар“,
• „Въстанически“ – жк „Христо Ботев-север“ и жк „Христо Ботев-юг“),
• „Борислав“ – западно от стадион „Тодор Диев“,
• „Беломорски“,
• „Остромила“, и
• Коматево.

История

Оловната кула, 1943

Още в края на XIX в. от дясната страна на железопътния път, малко по на югоизток от гарата възниква ромско предградие на Пловдив. Павел Калпакчиев, роден през 1863 в Етрополе, с минимален опит в производството на тухли, се установява в Пловдив и през 1896 г. с парите от зестрата на съпругата си на юг от жп линията и ромско предградие на площ от 477 дка изгражда фабрика за тухли и керемиди. През 1907 Павел Калпакчиев дарява тухли за новата жп гара Пловдив. През 1905 г. е основано народно читалище „Христо Ботев“.

След загубите във войните за национално обединение и особено след Първата световна война с подписване на Ньойския договор, огромни маси българи от Гърция, Турция и Сърбия напускат домовете си и емигрират в България. Пловдив е един от градовете, където се струпва голямо множество от бежанци – 4763 души от Западна Тракия, 3976 от Македония, 87 от Царибродско и 32 от Добруджа. Те се установяват основно в южната част на града. Много от тях се заселват между фабриката и града. Павел Калпакчиев дава пари и тухли за издигане на тяхна църква – храма „Света Троица“.

През 1924 г. започва първото планиране на квартала. Чирпанското земетресение през 1928 г. нанася значителни щети на къщите в квартала. След земетресението е извършено ново планиране и ромите са преселени в днешните квартали Столипиново и Шекер махала.

Дългогодишен символ на „Кючук Париж“ е Оловната кула на Сачмената фабрика, построена през 1927 г. от Иван Нейков и най-високото съоръжение в Пловдив през онези времена. Кулата наподобявала по формата си парижката Айфелова кула и била единствената на Балканския полуостров, в която се получават оловни сачми по естествен капков път. Разрушена е през 2002 г.

През 1928 г. е построен „Бетонният мост“, който свързва квартала с центъра на Пловдив с тухли от фабриката на Калпакчиев. По това време пътят след моста се е наричал „Калпакчиево шосе“.

Възникнал като квартал на бежанци, между двете войните „Кючук Париж“ придобива работнически характер. През 30-те години живеещите в квартала цигани бургуджии се изселват в „Столипиново“. След 1944 г. тухлената фабрика на Калпакчиеви е национализирана.

Коматево е в урбанизираните граници на Пловдив от 1969 г. и се свързва с другите квартали посредством „Коматевско шосе“. Районът в сегашните си граници е създаден със Закона за териториално деление на Столичната община и големите градове през 1995 г.

Население

Населението на Район Южен по данни на ГРАО е 110 хил. души (към 15 юни 2009 г. по постоянен адрес в район южен са регистрирани 109995 жители).

Администрация

Кметове на района:

• Борислав Инчев (- 2019)
• Костадин Язов (2019 - 2023)
• Атанас Кунчев (2023 -)

На територията на общината се намира

• Филиал на Общинския детски комплекс

Училища

В района се намират следните учебни заведения.

Университети

• Европейско висше училище по икономика и мениджмънт и Европейски колеж по икономика и управление
• Висше училище по сигурност и икономика
• Медицински колеж

Средни училища

• СУ „Константин Кирил Философ“
• СУ „Братя Миладинови“
• СУ „Константин Величков“
• ПГ по машиностроене
• ПГ по механотехника „Проф. Цветан Лазаров“

Основни и начални училища

• ОУ „Стоян Михайловски“
• ОУ „Димитър Талев“
• ОУ „Яне Сандански“
• ОУ „Захари Стоянов“
• НУ „Св. Климент Охридски“

Tранспорт

Тролейбус в кв. „Въстанически“ през 2010 г.

Районът се свързва с останалите райони на Пловдив посредством „Бетонния мост“, Коматевски транспортен възел и пътен възел „Родопи“. В проект са надлез на Асеновградско шосе и пътен възел „Модър-Царевец“. Престои завършване на Южната вътрешноградска тангента и тунел под Централна гара.

На територията на района се намира една от автогарите на Пловдив – автогара „Родопи“.

Здравеопазване

От 1998 г. Многопрофилна транспортна болница е преместена в нова сграда на територията на района като първоначално приемат за преглед и стационар транспортните работници от цяла Южна България. От 2001 г. болницата се отваря за лечение на всички граждани.

На територията на района са разположени:

• МБАЛ „Св. Каридад“
• МБАЛ „Св. Панталеймон“
• Две бази на Диагностично-консултативен център 7
• База 2 на Комплексния онкологичен център
• Областен диспансер по кожно-венерически болести
• Дом за възрастни хора

Култура, спорт и забележителности

В условния териториален център на Кючук Париж, кръстовището на улица „Димитър Талев“ с булевард „Никола Вапцаров“ се намира Тракийския дом, известен и под името „Кино Тракия“. На улица „Даме Груев“ се намира народно читалище „Христо Ботев“.

В квартал „Ухото“ се намира стадион „Тодор Диев“, където играе мачовете си тима на Спартак. Други спортни съоръжения в района са зала „Олимпиада“, Работническия стадион (стадиона на ДЮШ „Векта“), плувен комплекс „Нептун“ и база „Коматево“ (собственост на ПФК Ботев Пловдив)

По протежението на Коматевско шосе, при археологически разкопки са открити останки от древноримски водопроводни съоръжения - акведукти.

Храмове

Районът има седем християнски храма.

Най-старата православна църква е „Света Троица“ (на улица „Архимандрит Евлоги“ №1) до Събота пазар. Също така до Събота пазар се намира и Католически храм „Св. Богородица Лурдска“. В близост до жп линията до Централна гара се намират протестантските обредни домове „Църква на адвентистите от седмия ден“ (ул. „Сергей Румянцев“ № 20) и евангелска църква „Светлина на света“ (ул. „Петър Динеков“ № 14).

В близост до Драганови гробища (гробищния парк на Кючука) е храм „Св. Вси Светии“, построена в началото на ХХІ в.

В Коматево има православна църква „Свети Прокопий“, една католическа църква „Свети Роко“ и протестантски храм.

Паметници

• Кръстът-паметник и паметник наподобяващ гроб (паметник на избитите 125 български бунтовници от затвора „Таш капия“, изведени по заповед на Сюлейман паша и изклани в местността Остромила.
• Паметник на Никола Вапцаров – бул. „Никола Вапцаров“
• Паметник на Павел Калпакчиев на мястото, където някога е бил входът на тухларната фабрика, поставен от неговите наследници.
• Паметник на Христо Ботев пред читалището носещо неговото име

• Снимки от район „Южен“
• 

  Народно читалище „Христо Ботев“

• 

  П-к на Хр. Ботев

• 

  Храм „Света Троица“

• 

  Храм „Св. Богородица Лурдска“

Известни личности свързани с района

• Павел Калпакчиев (1867 г.) – български индустриалец
• Руси Славов (1886 г.) – български офицер и революционер
• Йорданка Чанкова (1911 г.) – деятелка на комунистическото младежко и работническо движение в България
• Величка Настрадинова (1936 г.) – писател
• Мария Нейкова (1945 г.) – българска естрадна певица и композиторка
• Костадин Чакъров (1947 г.) – български политик

Литература

• „Квартал Надежда“, автор Иванка Хаджиева, изд. „Христо Г. Данов“, гр. Пловдив, 1972 г.
• „Баберки“, автор Кирил Войнов (псевдоним на Карл Хаджиев), изд. „Христо Г. Данов“, гр. Пловдив, 1980 г.
• „Моят Кючук Париж“, автор Петър Чакалов, изд. ДЛП-13, гр. Пловдив, 1993 г.
• „Сказание за Кючук Париж“, автор Лазар Лазаров-Мастагарков, гр. Пловдив, 2016 г.