Отваря главното меню

Пабло Ескобар

Колумбийски наркобос

Пабло Емилио Ескобар Гавирия (на испански: Pablo Emilio Escobar Gaviria) е известен колумбийски наркобарон. Смятан е за един от най-безжалостните, амбициозни и могъщи дилъри в историята. Толкова забогатява от търговията с наркотици, че списание „Форбс“ го нарежда на 7-мо място в списъка на най-богатите хора за 1989 г.

Пабло Ескобар
Pablo Escobar
колумбийски наркобарон
Pablo Escobar Mug.jpg
Роден
Починал
Погребан Колумбия

Националност Флаг на Колумбия Колумбия
Религия Католическа църква
Професия наркобарон

Уебсайт
Пабло Ескобар в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

Ескобар започва криминалния си живот като крадец на коли в Меделин още като тийнейджър. Според слуховете той също краде надгробни камъни от гробищата и ги продава в други села от областта Антиокия (това твърдение обаче никога не е доказано). Впоследствие се захваща с бизнеса с кокаин и през 1970-те години започва да изгражда огромна наркоимперия.

Репутацията му нараства след като добре известният наркопласьор от Меделин Фабио Рестрепо е убит от хора на Ескобар през 1975 г. и всички хора на Рестрепо започват да работят за Ескобар. През май 1976 г. той и няколко от хората му са арестувани след връщането им с дрога от Еквадор. По време на процеса Пабло безуспешно се опитва да подкупи съдията. След много месеци правни спорове двамата полицаи, арестували Пабло, са убити и случаят приключва. От този момент Ескобар започва да урежда сметките си с властите чрез подкупи или убийства.

Спечелване на славаРедактиране

През 1982 г. Ескобар е избран за заместник-депутат в Камарата на представителите на Конгреса на Колумбия като член на Колумбийската либерална партия.

През 1980-те години Ескобар става международно известен, след като наркомрежата му печели слава. El Cartel de Medellin започва да контролира голяма част от наркотиците, внасяни в САЩ, Мексико, Пуерто Рико и Доминиканската република с кокаина, получаван главно от Перу и Боливия, най-вече заради по-доброто качество на наркотика. Продукцията на Ескобар достига много други нации, главно около двете Америки, въпреки че има слухове, че мрежата му достига и Азия.

През кариерата си Ескобар подкупва множество правителствени чиновници, съдии и политици.

Фатален крайРедактиране

В продължение на повече от 16 месеца Ескобар е преследван от колумбийските и американските власти, притекли се на помощ. Опитва се да води преговори с президента, като изпраща писмо, в което казва, че ще се предаде отново само, ако му позволят да излежи присъдата си под домашен арест, а ако ли не щял да предприеме една от най-тежките бомбени атаки, която страната е виждала. На всички вече им е омръзнало от играта на котка и мишка и в отговор казват, че единственото, което ще направят е да му осигурят защита.

След като доверено лице на Ескобар предава думите на президента, Пабло се ядосва и предприема бомбена атака. Тя е предвидена да избухне близо до правителството, но нещата се объркват и тя избухва пред книжарница. Загиват 24 души и 73-ма са ранени. Много от тези невинни жертви са деца. Наркобаронът е много ядосан от неуспешната атака и решава да предприеме втора. След първата той започва да губи общественото уважение. Втората бомба е заложена на произволно място и там са взети 11 жертви и още 200 ранени.

Пабло решава да предпази семейството си от евентуален риск и ги изпраща във Франкфурт, Германия. Колумбийските власти разбират за това и се свързват с германското посолство с молба да не допускат близките на наркобарона. В отговор на молбата германските власти се съгласяват и семейството на Ескобар е върнато. По този начин властите в Колумбия се застраховат, тъй като знаят, че Ескобар няма да предприеме кой знае каква атака, имайки предвид, че семейството му е в опасност. С връщането на неговите близки властите ги чакат на летището и от там ги водят в хотел в центъра. По този начин стягат примката около врата на Ескобар.

Всички от правителството са в очакване Пабло да опита да се свърже със семейството си. Във всички тези премеждия човекът, който стоял най-близо до Ескобар, била сестра му Мария. Тя многократно го умолявала да престане с тази кървава битка. След като наркобаронът се свързва с фамилията си, нищо неподозиращият му син казва, че журналист иска да вземе интервю от баща му. Ескобар решава, че с това интервю може отново да вдигне реномето си пред колумбийското общество. Двамата със своя син се разбират да се чуят на 2 декември 1993 г. в 15:00 ч. През тези месеци е действала анонимна организация, наречена Los Pepes, която убивала хората на Ескобар.

 
Смъртта на Ескобар

На 2 декември, ден след 44-ия рожден ден на наркобарона, той звъни на сина си 15 мин. по-рано и така те започват да отговарят на 40-те въпроса. Ескобар говори от такси и по този начин той несъзнателно обърква своите преследвачи. В 15:03 ч. той спира и влиза в къща, продължавайки да говори със сина си по телефона. В този момент властите разбират, че ако не го хванат сега, ще трябва да чакат още дълго за друга такава възможност. Те нахлуват в къщата и Ескобар дочува стъпки. Казва на сина си, че нещо става и че ще му се обади по-късно. След като затваря телефона, той взема пистолета си. Телохранителят му, опитвайки се да го защити, умира. Ескобар изстрелва няколко изстрела, след което скача от прозореца и се озовава на покрива, като се надява да избяга, не съзнавайки, че долу има още много полицаи, готови да го хванат жив или мъртъв. Той е убит от колумбийските власти, след като е прострелян на три места, а единият куршум попада смъртоносно в главата му.[1] Така приключва 16-месечната борба на властите с най-влиятелния криминален престъпник Пабло Ескобар.

ИзточнициРедактиране