Отваря главното меню

Клуб Атлетико Насионал С.А. (на испански: Club Atlético Nacional S.A.) е колумбийски футболен отбор от Меделин, департамент Антиокия. Създаден на 7 март 1947 г. под името Клуб Атлетико Мунисипал де Меделин, той е един от съоснователите на Категория Примера А. Атлетико Насионал е не само един от най-обичаните отбори в страната, но и един от най-успешните на национално и континентално ниво със своите 14 шампионски титли, две Купи на Колумбия, Суперлига Коломбиана (или общо 17, по равно с Мийонариос), Копа Либертадорес и по две Копа Мерконорте и Копа Интерамерикана (общо пет, най-много от колумбийските отбори). В годишната класация на Международната футболна федерация по история и статистика IFFHS към месец май 2014 г. отборът заема пето място след Байерн Мюнхен, Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и аржентинския Ланус.[1] Сред най-известните футболисти, играли за този клуб са Рене Игита, Андрес Ескобар, Фаустино Асприля, Иван Кордоба, Хуан Камило Сунига, Давид Оспина, Хуан Пабло Анхел, Виктор Аристисабал и др.

Атлетико Насионал
Клуб Атлетико Насионал С.А.
Прозвище Калдъръмчетата (Лос Вердолагас)
Зеленобелите (Ел Верде и Бланко)
Зелените (Ел Верде)
Вечнозелените (Ел Симепре Верде)
Краля на Купите (Рей де Копас)
Основан 7 март 1947
Стадион Атанасио Хирардот
Капацитет 51.739
Собственик Flag of Colombia.svg Органисасион Ардила Люле
Президент Flag of Colombia.svg Хуан Дейвид Перес
Старши треньор Flag of Brazil.svg Пауло Аутуори
Първенство Категория Примера А
2018 А Шампион
Спонсор Постобон
Екипировка Найк
Уебсайт atlnacional.com.co
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Атлетико Насионал в Общомедия
Шампионският отбор от 1954 г.
Фланелката, с която Атлетико Насионал играе домакинските си мачове за Копа Либертадорес през 1989 г.
Агитката на отбора

Съдържание

ИсторияРедактиране

Историята на Атлетико Насионал може да бъде проследена до 1935 г. Тогава в меделинския квартал Буенос Айрес група младежи създава аматьорския футболен отбор ФК Унион. След като става шампион на втора дивизия на аматьорското първенство на Антиокия през 1942 г., ФК Унион се обединява с Индулана в Унион Индулана с идеята да бъде по-конкурентоспособен в първа дивизия, като този съюз трае три години. През 1947 г. бившият президент на аматьорската лига Алберто Вийегас Лопера създава дружество с ограничена отговорност с цел популяризиране и развитие на футбола и баскетбола на професионално ниво. В рамките на този проект Хулио Ортис, Хорхе Осорио Кадавид, Хорхе Гомес, Артуро Торес, Гилберто Молина, Алберто Ейстмън, Раул Сапата Лотеро и Алберто Вийегас Лопера създават Клуб Атлетико Мунисипал де Меделин.[2] Въпреки, че взима цветовете и по-голямата част от играчите на Унион, Атлетико Мунисипал не наследява неговата история.[3]

По време на златната ера в колумбийския футбол, когато отборите примамват едни от най-добрите южноамерикански и европейски играчи със заплати, непосилни и за най-реномираните отбори в света, Атлетико Мунисипал избира политика да залага само на футболисти с колумбийска националност и затова през 1950 г. променя името си на Атлетико Насионал.[3] Тази политика обаче не позволява на отбора да има шанс да се мери с останалите в шампионата и през 1953 г. Атлетико Насионал подписва с първия чужденец в историята си - аржентинеца Атилио Миоти. Година по-късно в отбора вече играят още трима аржентинци и уругваец, а треньор е Фернандо Патерностер, който като футболист през 1930 г. печели бронзов медал на Световното първенство в Уругвай. Първият голям любимец на публиката пък е колумбиецът Умберто "Турон" Алварес. С тези играчи Атлетико Насионал печели първата титла в историята си.

През 60-те години на 20 век отборът изпитва финансови затруднения и втората титла на отбора идва почти 20 години след първата - през 1973 г., последвана от нови през 1976 и 1981 г. Следват нови десет години суша на местно ниво преди петата титла през 1991 г., но междувременно Атлетико Насионал извоюва най-престижната си купа - през 1989 г. побеждава парагвайския Клуб Олимпия на финала за Копа Либертадорес, превръщайки се в първия и единствен до 1999 г. колумбийски отбор с титла от южноамерикански международен турнир. Любопитен факт е, че тези два успеха са постигнати с отбор, съставен само от колумбийци, каквато е бива вече споменатата политика на клуба в първите години след основаването му. По това време играчи на Атлетико Насионал съставляват гръбнака на националния отбор, като девет от тях и двама бивши, водени от треньора на Атлетико Франсиско Матурана, са в състава на Колумбия на Световното първенство в Италия през 1990 г., където достигат осминафинал.

Въпреки че Атлетико Насионал е разтърсен от шока, който предизвиква разстрелът на Андрес Ескобар – футболистът, заради чиито автогол соченият за скрит фаворит Колумбия отпада още в груповата фаза на Световното първенство в САЩ,[4] през 1994 г. отборът успява да спечели шеста шампионска титла. Атлетико Насионал отново е съставен единствено от колумбийски футболисти. До 2000 г. тимът е добавил към колекцията си още една шампионска титла и четири купи от южноамерикански турнири, но това е и краят на успехите на межденародна сцена. За сметка на това в Колумбия Атлетико Насионал се представя на ниво, с нови седем титли се превръща в най-успешния отбор от смяната на формата на Категория Примера А през 2002 г., когато за първи път за шампиони са определени тимовете, завършили на първо място в двете полусезонни фази Апертура и Финалисасион.

Цветове и прякориРедактиране

Цветовете на отбора са бяло и зелено. Това са и цветовете на Меделин и департамент Антиокия. Заради тях едни от прякорите на отбора са Зелените, Зеленобелите и Вечнозелените. Най-често срещаният прякор на Атлетико Насионал е Калдаръмчетата, заради цветето калдъръмче, ендемично за регион Паиса, обхващащ северозападната част на Колумбия, където се намира и Антиокия. Калдъръмчето цъфти в разнообразни нюанси на червено, оранжево, жълто, цикламено и бяло, като бялото е най-често срещането в околността на Антиокия. Друг от прякорите на отбора – Краля на купите – е измислен

ДербитаРедактиране

Основният съперник на Атлетико Насионал е Индепендиенте Меделин, с когото делят един и същи стадион. Известно е като Ел Класико Паиса и е едно от най-ожесточените дербита в Южна Америка, както на, така и извън терена. Атлетико Насионал има превес в изигрните до 13 септември 2014 г. срещи - 120 победи срещу 85 загуби и 93 ремита в общо 298 срещи. Дербито срещу Мийонариос пък се базира на факта, че това са двата отбора с най-много титли в Колумбия. Съществува и дерби с Америка де Кали, тъй като двата тима често са се срещали в решаващи за изхода на първенството мачове.

ИграчиРедактиране

Настоящ съставРедактиране

 
Капитанът Мехия с фланелката на националния отбор на Световното първенство през 2014 г. в Бразилия
 
Хуан Пабло Анхел
Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1   Кристиан Бонила 2 юни 1993   Бояка Чико
25   Кристиан Варгас 16 септември 1989
34   Франко Армани 16 октомври 1984   Депортиво Мерло
35   Луис Енрике Мартинес 20 август 1982   Енвигадо
Защитници
3   Оскар Мурило 18 април 1988   Депортиво Перейра
4   Елкин Кале 5 февруари 1980   Онсе Калдас
5   Франсиско Нахера 25 юли 1983   Клуб Олимпия
6   Хуан Давид Валенсия 15 януари 1986   Индепендиенте Меделин
12   Алексис Енрикес 2 януари 1983   Онсе Калдас
19   Фарид Диас 20 юли 1983   Енвигадо
22   Даниел Боканегра 23 април 1987   Индепендиенте Меделин
23   Диего Пералта 2 януари 1985   Депортиво Кали
'29   Сесар Кинтеро 9 ноември 1988   Ломбард-Папа
30   Милер Москера 16 юли 1992   Депортиво Перейра
Полузащитници
7   Шерман Карденас 7 август 1989   Хуниор
8   Диего Ариас 15 юни 1985   Крузейро
10   Едвин Кардона 8 декември 1992
13   Александър Мехия   11 юли 1988   Депортес Киндио
18   Вилдер Гуисао 30 юли 1991   Богота
20   Алехандро Бернал 3 юни 1988   Индепендиенте Санта Фе
21   Джон Валой 26 юли 1991   Депортес Киндио
24   Себастиан Перес Кардона 29 март 1993
25   Алехандро Гера 9 юли 1985   Минерос де Гуаяна (под наем)
27   Хосе Харисон 28 февруари 1986   Мийонариос
Нападатели
9   Хуан Пабло Анхел 24 октомври 1975   Чивас САЩ
11   Сантиаго Трелес 17 януари 1990   Чиапас
14   Луис Карлос Руис 8 януари 1987   Шанхай Шънхуа
16   Луис Алфонсо Паес 27 октомври 1986   Атлетико Уила
17   Джеферсон Дуке 17 май 1987   Леонес
28   Орландо Берио 14 февруари 1991   Патриотас де Бояка
30   Джонатан Копете 23 януари 1988   Индепендиенте Санта Фе

Известни бивши играчиРедактиране

УспехиРедактиране

Национални
Международни

РекордиРедактиране

  • Най-голяма победа: 8:1 срещу Унион Магдалена, 1954 г.
  • Най-голяма загуба: 10:0 срещу Бока Хуниорс де Кали, 1951 г.
  • Най-много мачове: Хилдардо Осорио – 512
  • Най-много голове: Виктор Аристисабал – 168
  • Най-много победи в един сезон (стар формат) – 40, 1996/1997
  • Най-много победи в един сезон (нов формат) – 17, 2013 Ф
  • Най-много загуби в един сезон (стар формат) – 26, 1966, 1968, 1969
  • Най-много загуби в един сезон (нов формат) – 10, 2003 А, 2006 А, 2008 А
  • Най-много точки в един сезон (стар формат) – 139, 1996/1997
  • Най-много точки в един сезон (нов формат) – 57, 2013 Ф
  • Най-много голове в един сезон (стар формат) – 124, 1996/1997
  • Най-много голове в един сезон (нов формат) – 49, 2005 А
Футболисти с най-много мачове
Място Име Мачове
1   Хилдардо Осорио 512
2   Раул Наваро 453
3   Алексис Гарсия 443
4   Андрес Ескобар 416
5   Абел Алварес 415
6   Густаво Санта 361
7   Ернан Ескобар Ечевери 360
8   Ернан Дарио Ерера 354
9   Франсиско Матурана 350
10   Игнасио Кале 346
"   Педро Сармиенте 346
Футболисти с най-много голове
Място Име Мачове
1   Виктор Аристисабал 168
2   Джон Хайро Трелес 115
3   Густаво Санта 101
4   Умберто Алварес 97
5   Освалдо Палавесино 84
6   Ернан Дарио Ерера 73
"   Уго Орасио Лондеро 73
8   Хуан Хайро Галеано 65
9   Алексис Гарсия 57
10    Серхио Галван 53

ИзточнициРедактиране