Отваря главното меню

Пуерто Рико

зависима територия на САЩ в Карибско море

Пуерто Рико (официално на испански: Estado Libre Asociado de Puerto Rico, популярно на испански: Puerto Rico, в превод „Богато пристанище“) е остров от групата на Големите Антилски острови, разположен на изток от Доминиканската Република в Североизточно Карибско море. Пуерто Рико е с население от 3 912 054 жители (оценка, юли 2005). Столицата на Пуерто Рико е град Сан Хуан. Статутът на острова е свободно присъединила се държава към САЩ.[1] Действието на конституцията на САЩ е ограничено, върховната власт принадлежи на конгреса на САЩ, но територията има собствено самоуправление.

Пуерто Рико
на английски: Puerto Rico
— владение на САЩ
      
Девиз: Joannes est nomen ejus
Йоан е неговото име (на лат.)
Национален химн: La Borinqueña
Местоположение на Пуерто Рико
Местоположение на Пуерто Рико
География и население
Площ 9 104 km²
Води 1.6%
Климат тропичен
Столица Сан Хуан
18°27′ с. ш. 66°06′ з. д. / 18.45° с. ш. 66.1° з. д.
Най-голям град Сан Хуан
Официален език испански и английски
Население
(пребр., 2018)
3 195 153
(на 136-то място)
Гъстота на нас. 397 души/km²
(на 39-то място)
Управление
Форма владение
Президент Доналд Тръмп
Губернатор Уанда Гарсед
Организации ООН
История
Владение на САЩ 2 март 1917
Икономика
БВП (ППС, 2018) $129,908 млрд.
(на 75-то място)
БВП на човек (ППС) $39 763
(на място)
БВП (ном., 2018) $104,557 млрд.
(на 62-ро място)
БВП на човек (ном.) $32 004
(на място)
ИЧР (2015) 0.845 (много висок)
(40-то)
Коеф. на Джини (2011) 53.1 (висок)
Валута Щатски долар (USD)
Други данни
Часова зона AST (UTC-4)
Код по ISO PR
Интернет домейн .pr
Телефонен код +1-787 и +1-939
Пуерто Рико в Общомедия

Пуерто Рико има собствена конституция, законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Връзката със САЩ се заключава в наличието на общо гражданство, валута и отбрана. През 2000 г. президентът Бил Клинтън създава специална комисия за статута на Пуерто Рико[2], която потвърждава текущия статут и дава право на гражданите на острова на самоопределение.[3] Предполага се, че в рамките на тази процедура пуерториканците могат да изберат един от трите варианта: да закрепят сегашния статут, да станат официален щат на САЩ или да получат независимост. Законопроектът е внесен за разглеждане от конгреса.[4].

През 2012 г. е проведен референдум за политическия статут на страната, който показва, че 54% от електората не е съгласен с „настоящата форма на териториален статут“. След гласуването Законодателното събрание на Пуерто Рико иска президентът на Съединените щати и Конгресът да прекратят статута на „неинкорпорирана“ територия на САЩ и да започне процесът на приемане в съюза като самостоятелен щат. Инициативата обаче не довежда до „приемане като щат“ („Admission to the Union“, клауза от Конституцията на САЩ) на Пуерто Рико.

ИсторияРедактиране

Доколумбова историяРедактиране

В периода между 120 г. пр.н.е. и 400 г. пр.н.е. на острова пристигат представители на индианското племе Игнери от района на река Ориноко в Южна Америка. През VII и XI век, на острова започват да се заселват представители на индианското племе Аравак, основатели на културата Таино. От около 1000 г. тази култура става доминираща на острова чак до пристигането на Колумб през 1493 г.

Историята на остров Пуерто Рико преди пристигането на Христофор Колумб не е детайлно изследвана. Знанията за населението и политическата организация на острова се базират на археологически разкопки и на хрониките на испанските конкистадори. Първият труд посветен на историята на Пуерто Рико е написан от монаха Иниго Абат и Ласиера (Fray Iñigo Abbad y Lasierra) през 1786 г., 293 години след идването на испанците.

Археологически разкопки проведени през 1990 г. на о. Виекес откриват най-древните досега човешки останки на територията на Пуерто Рико. Останките са наречени „Човекът от Пуерто Феро” и датират от 2000 г. пр.н.е. Между 120 и 400 г. от нашата ера, племе от местността на река Ориноко пристига на острова. Между 7 и 11 век на острова се развива индианското племе Таино, което владее Пуерто Рико до пристигането на испанците през 1493 г.

Следколумбова историяРедактиране

На 19 ноември 1493 г. експедицията на Христофор Колумб достига о-в Пуерто Рико. На острова живеят индианци араваки и кариби, които са унищожени за около 40 години след пристигането на испанците. През 1515 г. започва отглеждане на захарна тръстика и заселване на негри-роби. През 1873 г. робството е отменено. Испано-американска война започва през 1898 г. като войските на САЩ окупират острова. През 1948 г. САЩ предоставят права на Пуерто Рико да избира свой губернатор. От 1952 г. Пуерто Рико има статут на „свободно присъединила се“ към САЩ държава. През декември 1998 г. следва пореден плебисцит – по-голямата част от населението се обявява за запазване статута на „свободно присъединила се“ към САЩ държава.

ГеографияРедактиране

Островът е разположен в Карибски регион, остров между Карибско море и Северния Атлантически океан, на около 100 km източно от Доминиканската република. Географските му координати са 18º 15' северна ширина, 66º 30' западна дължина. Площта на Пуерто Рико е 9 104 km². Максималната му дължина от най-източната точка (Пунта Пуерка) до най-западната точка (Пунта Игеро) е 190 km. Ширината му от най-северната тока (Изабеля) до най-южната точка (Пунта Колон) е 65 km.

На запад граничи с Доминиканската република и Хаити (о. Хиспаньола), като от тях го разделя проливът Мона, на изток граничи с американските Вирджински острови, на север е разположен Атлантическия океан, а на юг Карибско море.

Свободно асоциираният щат Пуерто Рико (испански език: Estado Libre Asociado de Puerto Rico [estaðo libɾe asosjaðo ðe pweɾto riko]), накратко наричан Пуерто Рико, е неинкорпорирана територия на Съединените американски щати, която се намира в североизточно Карибско море, на изток от Доминиканската република и на запад от Вирджинските острови, на около 1500 km южно от бреговете на Флорида. Архипелагът Пуерто Рико включва о. Пуерто Рико, най-малкият от Големите Антили, и доста по-малки острови и заливи, по-големи от които са о. Мона, о. Кулебра и о. Виекес. Пуерториканците понякога наричат себе си борикуа (boricua), което е названието на острова използвано от местното индианско население от племето Таино.

Характерът на политическите връзки със САЩ е обект на продължаващ и днес дебат между Острова, Американския конгрес и Организацията на обединените нации. Тези които поддържат запазването на статуквото (на „свободно асоцииран щат“) настояват, че Пуерто Рико е влезнал в доброволно асоцииране със САЩ, но според президентската комисия, съставена от администрацията на президента Клинтън за изучаване на статуса, Пуерто Рико е неинкорпорирана територия на САЩ, която попада под пълната юрисдикция на Сената и Президента, но има правото да приеме собствена конституция, с която да установи вътрешната форма на управлението си. Пуерто Рико има право на самоуправление, що се отнася до вътрешните си дела.

Релеф и климатРедактиране

Тропичен, пасатен. Средните месечни температури в ниските части са 24 – 28 °C, а в планините – с няколко градуса по-ниски. Чести са силните урагани. Валежи – в северните части 1400 – 2500 mm, а в южните – под 800 mm. Растителност във влажните части – вечнозелени смесени гори, на юг и запад – сухоустойчиви храсти.

Административно делениеРедактиране

Пуерто Рико се дели на 78 общини.

Държавно устройствоРедактиране

„Свободно присъединила се към САЩ“ държава с права на самоуправление. Върховната законодателна власт принадлежи на Конгреса на САЩ. Там Пуерто Рико е представен от комисар-резидент (с права на законодателна инициатива, но без право на глас). Законодателната власт в рамките на автономията на Пуерто Рико се осъществява от Законодателното събрание, състоящо се от Сенат (28 члена) и Палата на представителите (54 депутата), избирани за 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от губернатор, избиран за 4 години и Консултативен съвет от 15 министри.

НаселениеРедактиране

Расов съставРедактиране

(2000)

РелигияРедактиране

Религиозният състав е: християни – 98,7 % (от тях католици – 81,4 %, протестанти – 18,6 %), други – 1,3 %.

Естественият прираст е 14. Средна продължителност на живота при мъжете е 73 г., а при жените е 79 г. В САЩ живеят над 2.5 млн. пуерториканци, половината от тях – в Ню Йорк. Градско население – 76 %.

ИкономикаРедактиране

Главна роля в икономиката играят американски компании. Икономически активното население е около 1 млн., от тях 3% са заети в селското стопанство, 16% в промишлеността, 8% в строителството и транспорта, 60 % в търговията и услугите. Промишлеността е представена от нефтопреработваща и химическа (нефт от Венецуела), химико-фармацевтична промишленост и машиностроене. Основни селскостопански култури – захарна тръстика, тютюн (200 т), ананаси, банани, батати, ямс, кафе (15 хил. т). Отглежда се едър рогат добитък (600 хил. глави), свине (200 хил. глави), птици. Развива се и риболовът.

ТранспортРедактиране

Шосета – 14 хил. km, ж.п. линии – 100 km, обслужващи захарните плантации. Основните морски пристанища са Сан Хуан, Понсе, Маягуес. Има и три международни летища – в Сан Хуан, Понсе и Агуадила.

ТуризъмРедактиране

Страната се посещава ежегодно от над 2 млн. туристи (главно от САЩ, Канада, Испания, Мексико и др.).

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране