Павел Чупаров
Павел (Павле) Димов Иванов Чупаров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Павел Чупаров | |
български революционер | |
Роден |
1867 г.
|
---|---|
Починал | 1943 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Павел Чупаров в Общомедия |
Биография
редактиранеПавел Чупаров е роден във велешкото село Папрадище, днес Северна Македония. Брат е на ранните македонисти Димитър Чуповски и Наце Димов.[1] Влиза във ВМОРО. Четник е на Борис Сарафов. В 1901 година е в четата на Дамян Мартинов от 5 души, която ликвидира двама известни кръволоци. Заловен е и е затворен и измъчван в Беяз куле в Солун. Осъден е на смърт, но по-късно е амнистиран.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 4 битолска дружина. Носител е на орден „За храброст“ ІV степен.[3] Сражава се при Булаир, Родосто и Шаркьой, където е тежко ранен на 22 януари 1913 година.[4] Участва и в Първата световна война като войник от 59 пехотен полк.[2][5]
Учредител на Миячкото Папрадишко–Орешко културно благотворително дружество в София през 1923 година и е негов подпредседател.[2] Съдейства на Тома Николов Чупаров да изготви през 1930 година в София генеалогично дърво на рода Чупарови.[6] Умира в 1943 година.[2] Погребан е в Централните софийски гробища.[7]
Бележки
редактиране- ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 6.
- ↑ а б в г Македонски женски съюзъ. Павелъ Димовъ Ивановъ // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). януарий 1944. с. 13.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
- ↑ Македонский голос, бр. 3, стр. 48.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 179.
- ↑ Istorija, Sojuz na istoriskite društva na SR Makedonija, 1972, str. 161.
- ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.