Палео Скилици или Палио Скилици или Скилич (на гръцки: Παλαιό, Παλιό Σκυλίτσι) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Палео Скилици има 649 жители.

Палео Скилици
Παλαιό Σκυλίτσι
— село —
Гробищната църква „Свети Николай“
Гробищната църква „Свети Николай
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Александрия
Географска област Урумлък
Надм. височина 0 m
Население 649 души (2001)
Палео Скилици в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 15 километра югозападно от Александрия (Гида) и североизточно от Бер (Верия).

ИсторияРедактиране

Античност и СредновековиеРедактиране

В селото са открити два древни надписа, които свидетелстват за човешкото присъствие поне от римско време. Един надпис е от римския период от II до III век, открит в 1919 година, вграден в гробищната църква „Свети Николай“. Вторият надпис е византийски.[1][2]

В Османската империяРедактиране

В XIX век Скилици е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Скилици (Skilitzi), Камбанийска епархия, живеят 96 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Скиличъ (Шкиличи) е село в Берска каза и в него живеят 80 гърци християни.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Скиличъ Шкиличи (Skilitch Chkilitchi) живеят 75 гърци.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Скилици остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Скилици е смесено местно-бежанско селище с 25 бежански семейства и 95 жители бежанци.[6].

След основаването на село Нео Скилици (Ново Скилици), Скилици започва да се нарича Палео Скилици (Старо Скилици). В 1970 година Нео Скилици е прекръстено на Калохори.[7]

В 1980 година е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.

БележкиРедактиране

  1. Μιλτιάδης Β. Χατζοπουλος. Επιγραφές Κάτω Μακεδονίας (μεταξύ Βερμίου Όρους και του Αξιού ποταμού) Τεύχος Α επιγραφές Βεροίας. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού. Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 1998. ISBN 960-7905-03-2. с. 51,52,418,657.
  2. Μοσχόπουλος, Γιάννης. Ρουμλούκι. Ιστορία και τοπογραφία. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 1985. с. 94,95.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 143.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 222 – 223.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  7. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νέον Σκυλίτσιον -- Καλοχώριον