Пампасна котка
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пампасна котка.
Пампасна котка (Leopardus pajeros) е хищник със средни размери от семейство Коткови разпространен в Южна Америка.
| Пампасна котка | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Desmarest, 1816) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Пампасна котка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Разпространение редактиране
Пампасната котка е разпространена в Аржентина, Чили, Боливия, Перу, Еквадор,[1] и вероятно в крайната югозападна част на Колумбия.[2] Видът е наречен на пампасите, които обитава, но се среща и в пасища, храстови и сухи горски съобщества на височина до 5000 m.[3]
Класификация редактиране
Пампасната котка, подобно на пантаналската котка традиционно се разглежда като подвид на по-големите Колоколо (Colocolo), но е обособен като отделен вид основно на базата на разликите в цвета на кожата и големината на черепа. [3] Това разделение не се поддържа от генетичните проучвания [4][5], поради което някои учени продължават да поддържат тезата, че това пантаналската котка е само подвид на Колоколо.[6][2]
През 2005 г., Mammal Species of the World описва 5 подвида на Пампасната котка:[1]
- Leopardus pajeros pajeros – основен подвид, разпространен н Чили и широко в Аржентина.[6]
- Leopardus pajeros crespoi – разпространен по източните скланове на Андите и североизочна Аржентина.[3]
- Leopardus pajeros garleppi – разпространен в Андите на Перу.[3]
- Leopardus pajeros steinbachi – разпространен в Андите на Боливия.[3]
- Leopardus pajeros thomasi – разпространен в Андите на Еквадор.[3]
Описание редактиране
Пампасната котка е малка, но сравнително набита котка. Съществуват значителни географски различия по отношение на размерите на тялото. Дължината на тялото е 46 - 75 cm и сравнително къса опашка е 23 - 29 cm.[3] Теглото и е от 3 до 6 кг. Съществуват три основни варианта на оцветяване на кожата, но и при трите има по две тъмни линии отстрани на бузите.
Хранене редактиране
Пампасите котки не са напълно проучени и не се знае много за ловните им навици. Съществуват сведения, че се хранят с малки гризачи и птици, ловува предимно през нощта. Сред плячката и влизат и домашни птици уловени в близост до ферми.
Източници редактиране
- ↑ а б Wozencraft, W. C. Mammal Species of the World. 3rd edition. Johns Hopkins University Press, 16 November 2005. ISBN 0-801-88221-4. с. 538 – 539.
- ↑ а б Pereira, J., Lucherini, M., de Oliveira, T., Eizirik, E., Acosta, G., Leite-Pitman, R. Leopardus colocolo // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 януари 2011. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж Garcia-Perea, R. (1994). The pampas cat group (Genus Lynchailurus Severertzov 1858) (Carnivora: Felidae), A systematic and biogeographic review. American Museum Novitates 3096: 1 – 35.
- ↑ Johnson, Slattery, Erizirik, Kim, Raymond, Bonacic, Cambre, Crawshaw, Nunes, Seuánez, Moreira, Seymour, Simon, Swanson, & O'Brien (1999). Disparate phylogeographic patterns of molecular genetic variation in four closely related South American small cat species Архив на оригинала от 2012-03-29 в Wayback Machine.. Molecular Ecology 8: S79–94
- ↑ Macdonald, D., & Loveridge, A., eds. (2010). The Biology and Conservation of Wild Felids. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-923445-5
- ↑ а б Sunquist, M. E., & Sunquist, F. C. (2009). Colocolo (Leopardus colocolo). Pp. 146 in: Wildons, D. E., & Mittermeier, R. A. eds. (2009). Handbook of the Mammals of the World. Vol. 1. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 978-84-96553-49-1