Гела
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гела.
Гела̀ (до 1900 г. е било към село Широка лъка) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.
| Гела | |
|---|---|
 Панорамен изглед от Гела | |
  Гела  Гела | |
| Общи данни | |
| Население | 48 души[1] (15 септември 2022 г.) 1,42 души/km² |
| Землище | 33,959 km² |
| Надм. височина | 1463 m |
| Пощ. код | 4710 |
| Тел. код | 03030 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 14605 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ) |
| Гела в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Гела се намира в сърцето на Родопите, в Переликския дял на планината. Отстои на шест километра от Широка лъка. Най-близките села са Солища (до него стига 9-километров път) и Стикъл. Наблизо са хижа Ледницата, хижа Перелик, връх Голям Перелик (2191 m), връх Малък Перелик (2147 m), връх Шилестата чука (2180 m), връх Орфей (2188 m) и връх Чаева чука (1922 m). Западно от селото се намира и пещерата Ледницата.
Гела се състои от махали: Груевската махала, Заевите, Каврошиловата махала и др.
ИсторияРедактиране
Основаването на селото се губи в древността, но се знае, че е основано от траките. До него има тракийска крепост Градище, изследвана от археолога Никола Дамянов. В северозападния край на селото са открити останки от църква от V век с размери 14 × 29,5 метра, която е опожарена през VI век, а северно от нея е разположен голям некропол (с площ над 200 декара).[2]
ЛегендиРедактиране
Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей. Също така се счита, че той е слязъл да търси Евридика в близката пещера Дяволското гърло.
Втората легенда е свързана с края на Второто българско царство. Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в местния манастир. Той е сринат през 17 век от османците. В началото на 20 век местните хора решават да построят църква на мястото на манастира и попадат на гроб, в който е погребан глава на православна църква – в седнала поза, със скиптър във формата на две змийски глави и златна огърлица. Старите хора казват, че родителите им са виждали скиптъра, преди да изчезне. Разкопките до църквата откриват празен гроб, в който може да се стои. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е на 20 километра от Гела. Личността, намерена в гроба, според местните, е носела отличителните знаци на патриарсите.
През 1907 година Дафо Гогов Трендафилов купил от Солун и донесъл в селото книжка календар, написана на български език, в която се казвало (според устни предания), че преди 464 години в Родопите е имало голям манастир. През един есенен ден, при продължително биене на камбаната, за да се съберат хората от околните села в манастира, дошли еничарите заедно с вожда си, за да вземат ежегодния кръвен данък. Главатарят, който бил взет някога от този манастир, посегнал да вземе едно мъжко дете, но игуменът на манастира Агапий му викнал: „– Та на сестра си ли намери да вземеш детето...? Ей в тази света купел съм кръстил и тебе...“ Обиден от това, че бил открит произходът му, предводителят на еничарите дал заповед манастирът да бъде изгорен и разрушен.
Така прекратил съществуването си този християнски храм в Западните Родопи, а жителите му били изклани. Столетия след това тези красиви места били лишени от човешко присъствие.
РелигииРедактиране
Населението на селото е изцяло християнско.
В Гела има два православни храма. Името на по-новия е „Св. Богородица“. По-старият е построен на мястото на съществувал някога манастирски комплекс и се нарича „Св. Троица“. Съграждането му започва през 1905 година, а е завършено след войните през 1915 година.
През 1905 година Георги Дафов Трендафилов и Илчо С. Узунски от село Гела закупили място за черковище от Стоян К. Узунски – сирачето, на което построили дървен параклис. След години, религиозната ревност заразила човек след човека и обхванала всички жители от селото, които в желанието да направят по-траен храм, плъзнали около параклиса да копаят камъни за новата църква. В близост на изградения параклис имало израснали трева и камъни. Там селяните започнали да копаят и за голямо тяхно учудване още при първите копки открили стари зидове с хубави дялани камъни. Това окуражило селяните и те с още по-голямо желание заработили за изграждането на новата църква. Тъкмо тук в основите на триолтарната старинна църква през 1910 година, майсторите Тодор Н. Пихтев, Васил Георгиев Пеевски, Тасо Каврошилов, Дафо Трендафилов, Тодор Николов Канински, Георги Беев, започнали постройката на новата църква, която по предание нарекли „Св. Троица“. Имената на трите отделни стари църкви на това място останали неустановени.
Културни забележителностиРедактиране
- Фолклорен ансамбъл „Манол Радичев". Рождената му дата е 19 януари 1953 година, като започва дейността си като самодеен танцов състав, изпълняващ автентичен фолклор. Негов основател и ръководител е Манол Радичев – местен учител, патриот, родолюбив българин. След кончината му, фолклорната група приема името му за патрон. Ансамбъл „Манол Радичев“ – село Гела, изпълнява в най-чист вид музикално-танцови постановки от местния фолклор. Той участва във всички музикални фестивали на художествената самодейност – в съборите за народното творчество в Копривщица и Рожен. Много са наградите, с които се гордеят самодейците от състава:
- 1965 г. – Златен медал – I Републиканска спартакиада в Копривщица
- 1974 г. – Златен медал – IV Републикански фестивал на художествената самодейност
- 1976 г. – Златен медал – II Републикански фестивал, III Национален събор в Копривщица.
- 1979 г. – Орден Кирил и Методий III степен
- 1981 г. – Златен медал – IV Национален събор в Копривщица
- 1984 г. – Златен медал – IV Републикански фестивал на художествената самодейност
- 1985 г. – Голямата награда (Златната брадва) в Закопане – Международен фолклорен фестивал
- 1986 г. – Златен медал – V Национален събор в Копривщица
- 2004 г. – Второ място за ансамблово изпълнение и трети места за инструментално изпълнение и солово пеене в Ланголен, Великобритания – Международен фолклорен фестивал
- 2007 г. – Ансамбълът е почетен гост на Международния фестивал „Варненско лято“
- 2008 г. – Първа награда на Фолклорния фестивал в град Неделино
- 2011 г. – Първа награда на фолклорния фестивал „Песни и танци без граници“ в град Свиленград
Редовни събитияРедактиране
- Съборът на селото се провежда на 20 юли – Илинден, на параклиса „Свети Илия“
- Всяко лято се провежда Националното надсвирване с гайди през първите събота и неделя на месец август.
През двата дни на събора – 2 и 3 август 2008 г., е имало около 12 000 посетители.
През 2007 година поради дъждовното и студено време фестивалът не се провежда.
ЛичностиРедактиране
- Манол Михов Радичев (1928 – 1998) – просветен деец, общественик, създател и първи художествен ръководител на Самодейния фолклорен ансамбъл към читалище „Съзнание“ – село Гела
- Стайко Стоилов Пищалов (1928 – 2008) – професор маркшайдер, преподавател във Висшия минно-геоложки институт
- Михаил Калфов (бай Халю) (1917 – 1997) – гайдар виртуоз, дългогодишен преподавател по гайда в СМУ – село Широка лъка
- Дафо Трендафилов (бай Дафо) (1919 – 2010) – емблематичен майстор гайдар, преподавател, благодарение на когото са построили музикалното училище в Широка лъка. Свирил е на Тодор Живков и на членовете на Политбюро.
- Анастас Иванов (бай Тасо) (23 септември 1923 – 19 декември 2012) – виртуозен гайдар и един от най-добрите майстори на гайди, съосновател и концертмайстор на прочутия оркестър „Сто каба гайди“, а по-късно и негов ръководител. Един от първите преподаватели на гайда в ДЮФА „Орфей“.
- Калинка Драганова (1950 – 2006) – кметица, прочува се през лятото на 2004 година с това, че не допуска английски туристи в селото. Причината за това е, че по-рано британското посолство отказва да издаде визи за Великобритания на членовете на местния фолклорен ансамбъл. След този протест на певците и музикантите са им издадени визи и те участват на международния фестивал в Ланголен, Уелс, където печелят много награди.
- Филип Райчев Марински – поет и белетрист, член на Съюза на българските писатели, издал деветнадесет книги с проза, поезия и публицистика. Дванадесетата му книга „Върхове“ проследява историята на СФА „Манол Радичев“ по повод 60 години от създаването на ансамбъла (19 януари 1953 г.)
- Радка Кушлева – известна родопска певица, израснала в подножието на Карлък, първа изпяла и записала песента „Бела съм, бела, юначе“ – песен, станала химн на Родопите.
ДругиРедактиране
- Носът Гела на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на село Гела.[3]
БиблиографияРедактиране
- Никола Дамянов. Тракийската крепост „Градище" при село Гела, Смолянска област. – Thracia, XX, 2012
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 146.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Gega Point.