Уикипедия

Чепеларе

град в община Чепеларе, обл. Смолян
Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Чепеларе (връх).

Чепела̀ре е град в област Смолян и известен зимен курорт в Южна България. Градът е административен център на община Чепеларе.

Чепеларе
      
Герб
България
41.7232° с. ш. 24.6853° и. д.
Чепеларе
Област Смолян
41.7232° с. ш. 24.6853° и. д.
Чепеларе
Чепеларе
41.7232° с. ш. 24.6853° и. д.
Чепеларе
Общи данни
Население4745 души[1] (15 март 2024 г.)
64,2 души/km²
Землище73,861 km²
Надм. височина1232 m
Пощ. код4850
Тел. код03051
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ80371
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   – кмет		Чепеларе
Боран Хаджиев
(ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
ул. „Беломорска“ 44Б
Уебсайтwww.chepelare.org
Чепеларе в Общомедия
Долината на Чепеларе

География

редактиране
 
Чепеларска река

Чепеларе е разположен в планински район в Родопите и със своите 1232 m надморска височина е вторият най-високо разположен град в България след Доспат. Градът се намира на главния път Пловдив – Смолян, на 26 km северно от областния център Смолян, на 70 km южно от Пловдив, на 11 km северно от курортния комплекс Пампорово и на 217 km от столицата София. Има умерено континентален климат. Снежната покривка се задържа между 80 и 120 дни в годината, а средната ѝ дебелина достига 30 – 80 cm. През града протича река Чепеларска и в нея се влива Камбурска река.[2]

История

редактиране

В долината на Чепеларе са намерени предмети и некрополи от епохата на неолита (VІ – V хилядолетие пр. н. е.), могилни некрополи от ІV – V век сл. н. е., гробници на българи християни от ХІІ – ХІV в. и др. През V – VI в. сл. н. е. славяните основават в района селище, съществувало до XIV в., когато е унищожено от османските турци. Първите заселници на мястото на днешния град са отпреди около 300 години. Съвременното селище е основано в началото на XVIII в. Основен поминък на населението са били животновъдството и някои занаяти. Част от мъжете ходели по Беломорието като строители и рибари. Населението дава организиран отпор на честите нападения от кърджалиите. В района на Чепеларе през 1878 – 1879 г. е действала Тракийската революционна българска дружина на капитан Петко войвода.

 
Действия на отряда на капитан Петко войвода.

След Освобождението от османско владичество Чепеларе се развива като културно-просветен и стопански център в региона на Средните Родопи.[2][3]

 
Недялко Килев, Щерю Георгиев, неизвестен и Атанас Тропчов (Тропчев), Чепеларе, 1899 г.
 
Андон Дечев, Вълчо Сарафов и Иван Славов, 1900 г.

На 1 октомври 1899 г. в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски. Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899 – 1901 г.), Константин Антонов (1901 – май 1902 г.) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъка с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.[4]

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф. През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“. През 1950 г. е създаден пещерен клуб.[5]

Първата скиорска школа в Чепеларе е открита през 1954 г. Нейните кадри постигат първите успехи в ски дисциплините за България. През 1970 г. се провежда първото ски-състезание за Купата на Чепеларе.[3]

Чепеларе е обявен за град с Указ № 546 от 15.9.1964 г. заедно с други селища във връзка с 20-годишнината от смяната на властта на 9 септември 1944 г. От тогава на тази дата периодично се отбелязва в града с културни събития. През 2018 г. е съвместена с Националните хайдушки празници „Капитан Петко войвода“. На 14 и 15 септември 2019 г. тържествено се чества 55-годишнината от обявяването на Чепеларе за град с концерт и прожекция на филма „Да знаем и помним Чепеларе през вековете“ за историята на селището.[5]

Население

редактиране
Население по години[6]
1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2000
3132 3482 3730 4646 5970 6224 6264 5935
2003 2006 2009 2012 2015 2017 2021
5607 5562 5412 5254 5020 4839 4300

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г., в града живеят 4769 души по настоящ адрес и има 4999 жители по постоянен адрес.[7]

 
Лифтът за ски-пистата „Мечи чал“


Символи

редактиране

Гербът на Чепеларе изобразява светилник с пламък на червен фон, планина със снежинка на зелен фон и ски, които разделят двете половини на герба. Цветовете са препратка към знамето на България.

 
Знамето на Чепеларе

Спортни и природни забележителности

редактиране

В непосредствена близост до Чепеларе се намира ски-зоната Мечи чал, част от която е най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. Изградените писти са с обща дължина 20 km. Днес пистите и съоръженията са изцяло обновени и маркирани съгласно Европейските стандарти:

  • Има 4-седалков лифт с капацитет 2000 души на час. С него разстоянието 2700 m от гр. Чепеларе до връх „Мечи чал“ се изминава само за 9 минути.
  • Пистата за напреднали – „червена“, е с дължина 3250 m. Тя е оборудвана с най-модерната в България система за изкуствен сняг – Johnson Controls, която с 47 оръдия може да покрие пистата за 100 часа при температура от –3 градуса.
  • За скиори и сноубордисти е изградена „червена трудна“ писта с дълбок сняг и дължина 1,2 km.
  • За средно напреднали има „зелена“ писта с дължина почти 6 km и няколко по-къси писти с различна трудност.
  • За първи път в България в курорт Чепеларе пистите са оборудвани с безплатен безжичен интернет и се използва специална система за пропуск на туристите, с която се осигурява плавният достъп до лифта без струпване на скиори в най-натоварените часове на деня.[2][3]
 
Входът на Музея на родопския карст
 
Читалище „Родопска искра“ с Музей на ските и ски-спорта

Културни и исторически обекти

редактиране

Музеи

редактиране

Създаден е през 1998 г. след като Екатерина Дафовска печели първия златен медал за България от зимна Олимпиада. Намира се в читалище „Родопска искра“. Представя богатата история и развитието на ски спорта в града, победите и наградите на скиорите. Показани са ски, обувки и други спортни принадлежности на състезателите от дружество „Рожен“ през над 100-годишната му история.[8]

 
Православен храм „Успение Богородично“

Други обекти

редактиране
  • Народно читалище „Родопска искра – 1880“
  • Православен храм „Успение Богородично“.
  • Храм „Свети Атанасий Велики“. Построен е през 1834 г. само за 40 дни.
  • Площад „Олимпийски“ и градска градина с водопади. Намират се в центъра на града.
  • Хотели и къщи за гости – около 30 обекта за настаняване.
  • Астрономическа обсерватория Рожен – на 5,5 km от града.[2]

Религии

редактиране

Населението е съставено почти изцяло от българи – както християни, така и мюсюлмани.

 
Сградата на общинската администрация в Чепеларе.
 
Средно общообразователно училище „Васил Дечев“

Управление

редактиране
  • Боран Хаджиев – кмет
  • Стоян Кузмов – заместник-кмет
  • Антоанета Аговска – заместник-кмет

Обществени институции

редактиране
  • Община
  • Медицински център
  • Автогара
  • Поща
  • Туристически информационен център
  • Банка ДСК
  • Уникредит Булбанк
  • Токуда Банк
  • Районно полицейско управление
  • Районен съд
  • Читалище „Родопска искра“
  • Средно общообразователно училище „Васил Дечев“
  • Професионална гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Никола Вапцаров“
  • Спортно училище „Олимпийски надежди“
  • Общински детски комплекс
  • Обединени детски заведения – филиали Елхица, Радост и Здравец
  • Спортен комплекс с тенис-кортове
 
Въздушна снимка на Чепеларе, 1930 г.
 
Общ изглед от Чепеларе, 1930 г.
 
Главната улица в Чепеларе, 1930 г.

Известни личности

редактиране
Родени в Чепеларе

Редовни събития

редактиране

Други

редактиране

На Чепеларе е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).

Галерия

редактиране
  •  
    Хълмът с паметник на загиналите през войните чепеларци („Малката Шипка“)
  •  
    Войнишки паметник „Малката Шипка“
  •  
    Паметник на Капитан Петко Войвода
  •  
    Паметник на Васил Гаджуров
  •  
    Паметник на Васил Дечев
 
Панорамен изглед от Чепеларе

Бележки

редактиране
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б в г Град Чепеларе[неработеща препратка], Bulgaria Travel.
  3. ↑ а б в Чепеларе – народният ски курорт, Смолян прес.
  4. ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300 – 301.
  5. ↑ а б В Чепеларе отбелязват тържествено 55 г. от обявяването му за град – най-високият и слънчев град в България, Bgtourism.bg, 14.09.2019.
  6. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ – гр. Чепеларе, преброяване от НСИ.
  7. ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, ГРАО, 15.09.2023.
  8. ↑ Музей на спорта и ските, Почивка.бг.
  9. ↑ Заради злоупотреба с пари и участие в убийството на В. Сарафов е наказан със смърт.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 267.

Литература

редактиране
  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г.;

Външни препратки

редактиране
 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Чепеларе.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чепеларе&oldid=12331717“.