Пано Патриклиев
Пано Иванов Патриклията (Патриклиев, Патраклиев) е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Пано Патриклиев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1951 г.
|
Биография
редактиранеПано Патриклиев е роден на 16 юни 1878 година в щипското село Патрик, тогава в Османската империя. Завършва четвърто отделение в Ново село, след което работи като каруцар. През 1903 година се присъединява към върховистката чета на Славчо Ковачев. След март 1903 година е в четата на Боби Стойчев,[1] а след 1904 година в тази на Мише Развигоров.[1][2] Участва в голямото сражение при Лезово на 10 януари 1905 година.[3] До началото на Балканските войни е четник при Стоян Мишев.
При избухването на Балканската война в 1912 година е македоно-одрински опълченец. Служи в четата на Иван Бърльо, 2 рота на 15 щипска дружина, и се сражава в Тракия.[4][5] През Първата световна война служи в 10 рота на Пети пехотен македонски полк. Ранен е на 26 ноември 1917 година от аероплан в Горни Порой по време на служба. Установява се да живее в Кюстендил, където след 1944 година става член на Отечествения фронт. Жив е към 1951 година.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Георгиев, Георги Н. Животописни бележки на/за участници в македоно-одринското революционно движение и войните за национално обединиение (1895 - 1918 г.) // Македонски преглед XXXII (3). София, МНИ, 2009. с. 95 – 97.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 514.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 519.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.