Панчо Йосков

Панчо Йосков
	Панчо Йосков
български офицер
Роден	2 март, 1897 Щип, Османска империя
Учил в	Национален военен университет
Награди	Военен орден „За храброст“

Панчо Колев Йосков е български офицер, полковник.

Биография редактиране

Роден е на 2 март 1897 година в град Щип. През 1917 година завършва Военното училище в София. Служи в 39^-и пехотен солунски полк, 37^-и пехотен пирински полк, а през 1928 г. е назначен на служба в 6^-и пехотен търновски полк. От 1931 г. служи в 17^-и пограничен участък, от 1933 г. е помощник-началник на секция в Щаба на армията, а от 1935 г. е домакин на 6^-и пехотен търновски полк.

Втора световна война (1941 – 1945) редактиране

От 1941 година служи в пехотна дружина в Пирот. В периода 12 май 1942 – 1946 е командир на 13^-и пехотен рилски полк. През 1945 година е командир на морска база Варна. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас и III степен, 2 клас. На 13 юли 1946 година е уволнен с министерска заповед №50 в „интерес на службата“^[1]. Същата година е арестуван и съден по процеса на Четвъртия върховен състав на Народния съд.^[2]

Полковник Панчо Йосков е женен и има три деца.

Военни звания редактиране

Подпоручик (1 август 1917)
Поручик (30 юни 1919)
Капитан (1927)
Майор (6 май 1935)
Подполковник (6 май 1939)
Полковник (1942)

Бележки редактиране

↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 68
↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 137, л. 14

Източници редактиране

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[1] Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 68

[2] ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 137, л. 14

[1]

[2]