Пара
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пара.
Пàрата е вещество в газообразно агрегатно състояние при температура по-ниска от съответната критична точка на това вещество.[1] Това означава, че тази пара може да кондензира до течност при увеличение на налягането върху нея, без да се намалява температурата.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Crepuscular_Rays_Beam_through_the_Mist_Blown_from_Takkakaw_Falls.jpg/220px-Crepuscular_Rays_Beam_through_the_Mist_Blown_from_Takkakaw_Falls.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/Nitrogen_dioxide_gas.jpg/220px-Nitrogen_dioxide_gas.jpg)
Чистата водна пара представлява прозрачен газ, който при стандартно атмосферно налягане заема 1600 пъти по-голям обем от същото количество течна вода. Най-честите източници на водни пари са водните басейни и преди всичко моретата и океаните. В областта над екватора е изчислено, че от океанската повърхност годишно се изпарява воден слой с височина около 3 метра.
В разговорния език „пара“ често се нарича и водата, която кондензира във въздуха и е видима във вид на мъгла, облаци и други.
Парата е различна от аерозола по това, че аерозолът съдържа малки твърди или течни частици (или и двете) в газ.[2]
Свойства
редактиранеПарата представлява газова фаза с температура, при която същото вещество може да съществува в течно или твърдо състояние, под критичната темепратура на това вещество. Например, водата има критична температура от 374 °C, което е най-високата температура, при която може да съществува течна вода. Ако парата се докосва с течна или твърда фаза, двете фази ще се намират в състояние на термодинамично равновесие. На парата се дължат процесите на образуване на облаци и кондензация. Тя често се използва за провеждане на физични процеси, като например дестилация. Съставните молекули на парата притежават вибрационно, ротационно и транслационно движение. Тези движения се взимат предвид в кинетичната теория на газовете.
Парно налягане
редактиранеПарното налягане е налягането на равновесие от дадена течност или твърдо тяло при определена температура. Това парно налягане на равновесие не зависи от това колко контакт е осъществен с течната и твърдата повърхност на допир.
Температурата на кипене на дадена течност е температурата, при която парното налягане се изравнява с атмосферното налягане.[1]
За двуфазни системи (например две течни фази), парните налягания на отделните фази са равни. Ако няма по-силни привличания между молекулите, парното налягане следва закона на Раул, който гласи, че парциалното налягане на всеки компонент е произведение от парното налягане на чистия компонент и моларната му част в сместа. Общото парно налягане е сума от парциалните налягания на компонентите.[3]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б R. H. Petrucci, W. S. Harwood, and F. G. Herring, General Chemistry, Prentice-Hall, 8th ed. 2002, с. 483 – 86.
- ↑ Cheng, T. Chemical evaluation of electronic cigarettes // Tobacco Control 23 (Supplement 2). 2014. DOI:10.1136/tobaccocontrol-2013-051482. с. ii11–ii17.
- ↑ Thomas Engel and Philip Reid, Physical Chemistry, Pearson Benjamin-Cummings, 2006, с. 194