Педро IV Арагонски
Педро IV Церемониалния (на арагонски: Pietro IV d'Aragón Zeremonioso, на каталонски: Pere el Cerimoniós) е 14-и крал на Арагон, крал на Валенсия (под името Педро II), крал на Сардиния и Корсика (под името Пиетро I), граф Сердан, граф на Барселона (Педро III) от 1336 г. до смъртта си.
| Педро IV Арагонски | |
| 14-и крал на Арагон | |
 | |
| Роден |
5 септември 1319 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Манастир Поблет, Испания |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1336 – 1387 |
| Предшественик |  Алфонсо IV Арагонски |
| Наследник | Хуан I Арагонски |
| Други титли | крал на Валенсия, Сардиния и Корсика; граф на Барселона и Сердан |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Дом Барселона |
| Баща | Алфонсо IV(Арагон) |
| Съпруга | Елеонора Португалска (кралица на Арагон) (15 ноември 1347 – 29 октомври 1348) |
| Деца | Хуан І Арагонски Мартин І Арагонски |
| Други роднини | Фернандо I Арагонски (внук) |
| Педро IV Арагонски в Общомедия | |
Произход
редактиранеРоден е на 5 септември 1319 г. в Балагер като син на Алфонсо IV Арагонски и Тереза д'Ентенса.
Биография
редактиранеСлед смъртта на баща си през 1336 г. Педро събира Кортесите в Сарагоса за коронацията си. Нарушавайки договора за васалната зависимост на Арагон от римския папа, сключен с крал Педро II, Педро IV се коронясва сам, без участие на епископа на Сарагоса, предизвиквайки неудоволствието на последния. Така в Сарагоса посолството на кралицата на Кастилия Елеонор Кастилска, втора жена на баща му, моли да се потвърди собствеността над земите, предадени и от Алфонсо IV, но Педро дава уклончив отговор.
През 1344 г. той сваля краля на Майорка Хайме III и присъединява Майорка към Кралство Арагон.
През цялото си управление се опитва да укрепи Арагонското кралство против антицентристките сили, а също води войни за Сицилия, за Сардиния, в Южна Италия, в Гърция и на Балеарските острови. През 1381 г. е провъзгласен за херцог на Атина.
Брак и потомство
редактиранеПърви брак: 23 юли 1338 г. с Мария Наварска. Имат четири деца:
- Констанца (1343 – 1363), инфанта на Арагон, омъжена за крал Федериго III Сицилиански, има дъщеря;
- Хуана (1344 – 1385), инфанта на Арагон, омъжена за Хуан I, граф на Ампоряс; има двама сина;
- Мария (1345 – 1348)
- Педро (1347).
Втори брак: 29 септември 1347 г. с Елеонора Португалска.
Трети брак: на 27 август 1349 г. с Елеонора Сицилианска. Условието на брака е, че съпрузите се отказват от короната на Сицилия. Имат четири деца:
- Хуан I Арагонски Ловеца (1350 – 1396), престолонаследник като 15-и крал на Арагон и Валенсия, граф на Барселона;
- Мартин I Арагонски (1356 – 1410), 16-и крал на Арагон, Валенсия, Сардиния и Корсика, граф на Барселона и крал на Сицилия
- Елеонора, омъжена за Хуан I Кастилски
- Алфонсо
Четвърти брак: 11 октомври 1377 г. със Сибила де Фортия, имат три деца:
- Алфосо (1376 – 1377)
- Педро (род. и ум. 1380),
- Исабел (1380 – 1424), инфанта на Арагон, на 29 юли 1429 г. – брак с Хайме II, граф на Урхел (1380 – 1.6.1433).
Надгробен паметник в манастира в Поблет
редактиране-
Педро IV и Елеонора Сицилианска -
детайл -
общ изглед
_-_Monastery_of_Poblet_-_Catalonia_2014.JPG)
_-_38.jpg)
Източници
редактиране- Fernando González Ollé, „Opciones y preferencias lingüísticas del rey Pedro IV de Aragón“, Revista de Filología Española (RFE), LXXXVII, 2.º, 2007, págs. 293 – 322. ISSN 0210 – 9174
- Thomas N. Bisson The Medieval Crown of Aragon: A Short History. – Oxford, England: Oxford University Press, 1986. – 264 с. — ISBN 0-19-820236-9.
- H. J. Chaytor A History of Aragon and Catalonia. – London,: Methuen, 1933.
- Kenneth M. Setton Catalan Domination of Athens 1311 – 1380. – Revised edition. – London,: Variorum, 1975.
- Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.