Пиер I дьо Бурбон

2-ри херцог на Бурбон, граф на Клермон ан Бовези, граф на Л’Ил Журден и на Божоле, принц на Домб, виконт на Карла, на Мюра и на Шателро, господа

Пиер I дьо Бурбон (на френски: Pierre Ier de Bourbon; * 1311, Поатие, Франция; † 19 септември 1356, Поатие, Франция) е 2-ри херцог на Бурбон (1341 – 1356), граф на Клермон ан Бовези от 1341 година, граф на Л’Ил Журден и на Божоле, принц на Домб, виконт на Карла, на Мюра и на Шателро, господар на Шато Шинон, велик камерхер на Франция от 1342 г., френски принц и пълководец.

Пиер I дьо Бурбон
Pierre Ier de Bourbon
2-ри херцог на Бурбон
Бюст на Пиер I от Луи-Юджийн Бион, галерия на битките във Версайски дворец
Бюст на Пиер I от Луи-Юджийн Бион, галерия на битките във Версайски дворец
Роден
1311 г.
Починал
ПогребанПариж, Франция
Управление
Период13411356
ПредшественикЛуи I дьо Бурбон
НаследникЛуи II дьо Бурбон
Други титлиграф на Клермон ан Бовези, Л’Ил Журден и Божоле;
принц на Домб;
виконт на Карла, Мюра и Шателро;
господар на Шато Шинон;
велик камерхер на Франция
Герб
Семейство
РодБурбони
БащаЛуи I дьо Бурбон
МайкаМария д'Авен
Братя/сестриЖак I Бурбон- Ла марш
Беатрис дьо Бурбон
СъпругаИзабела Валоа (25 януари 1336)
ДецаБона дьо Бурбон
Жана дьо Бурбон (1338 – 1378)
Луи II дьо Бурбон
Пиер I дьо Бурбон в Общомедия

Произход

редактиране

Пиер I е най-големият син на херцог Луи I дьо Бурбон (* 1279, † 22 януари 1341, Париж) и на съпругата му Мария д’Авен (* 1280, † 1354). Има двама братя и пет сестри:

Има и двама полубратя и две полусестри от извънбрачна връзка на баща му.

Биография

редактиране
 
Пиер I дьо Бурбон

Той дебютира през 1341 г. под заповедта на херцога на Нормандия, бъдещият крал на Франция Жан II, и се бие в Бретан, тогава в разгара на Войната за бретанското наследство. По-специално, той позволява на френския претендент Шарл дьо Блоа да завладее херцогството.

През 1343 г. Пиер е изпратен от краля на Франция в Лангендок със звание генерал-лейтенант. През 1345 г. е генерал-лейтенант на Бурбон, Оверн, Бери и Марш. По време на войната в Гиен участва при превземане на Мирмон, Вилфранш и Ангулем. През 1346 г. участва в Битката при Креси, завършила с разгром, и е ранен.

През 1352 г. Пиер финансира основаването на манастира Carmes de Moulins в Мулен.

На 8 август 1345 г. Пиер I е номиниран от Филип VI за заместник в Лангедок. Негов противник е Анри, граф на Дерби (бъдещ граф и херцог на Ланкастър). Анри приключва десанта на армията си в Бордо в деня, в който Пиер е назначен.

Пиер I пристига през септември, за да завземе поста си на наместник. По това време графът на Дерби вече е започнал кампанията, разстройвайки френската защита с превземането на Бержерак и унищожаването на френската армия, присъстваща предишния месец. Бурбон установява квартирата си в Ангулем и започва голяма кампания за набиране на нова армия. Въпреки това на 21 октомври графът на Дерби печели съкрушителна победа близо до Оберош.

 
Надгробен паметник на Пиер I

Графът на Дерби се възползва от липсата на френско командване и обсажда Реол. Пиер I отговаря, като провъзгласява забрана в Лангедок, за да вдигне обсадата. Резултатите не са налице и гарнизонът на Реол се предава в началото на януари 1346 г.

По време на зимата на 1346 г. Пиер I прекарва зимата в Ажан. През пролетта голяма армия е събрана в Тулуза от него и епископа на Бове и е частично финансирана от папата, чийто племенник е заловен от Графа на Дерби предходната година. В същото време Жан Нормандски наема голяма част от благородниците на Северна Франция (Юд IV, херцог на Бургундия, Раул III от Бриен, конетабъл на Франция и др.). През април Жан Нормандски обсажда Егийон при сливането на Ло и Гарона. През август Жан Нормандски трябва да изостави обсадата, за да помогне в битката с Едуард III, който е дебаркирал в Нормандия. Пиер I дьо Бурбон от 1347 г. до смъртта има определен брой дипломатически мисии за мирни преговори, но те са безуспешни.

На 19 септември 1356 година Пиер I загива по време на битката при Поатие, опитвайки се да спаси крал Жан II Добрия.

Брак и потомство

редактиране

∞ 25 януари 1336 за Изабела Валоа (* 1313, † 26 юли 1383), дъщеря на Шарл I, граф на Валоа, Алансон, Шартър, Анжу, и на Мейн и на Мо дьо Шатийон-Сен Пол, от която има:

  • Луи II (* 1337, † 1410), 3-ти херцог на Бурбон от 1356 г.
  • Жана (* 1338, † 1378), чрез брак кралица на Франция; ∞ 8 април 1350 за Шарл V (* 1338, 1380), бъдещ крал на Франция
  • Бланш (* 1338, † 1361), чрез брак кралица на Кастилия и Леон; ∞ 3 юни 1353 за Педро I Жестокия (* 1334, † 1369), крал на Кастилия и Леон
  • Бона (* юни 1340, † 19 януари 1403, Макон), чрез брак графиня на Савоя; ∞ 1355 в Париж за Амадей VI, Зеления граф (* 1334, † 1383), граф на Савоя
  • Екатерина (* 1342, † 7 юни 1427); ∞ 14 октомври 1359 за Жан VI (* 1342, † 1388), граф на Аркур и на Омал, барон на Елбьоф
  • Маргарита (* 1344, † пр. 1416); ∞ 20 май 1368 в Париж за Арно-Аманийо д'Албре (* 1338, † 1401), господар на Албре, виконт на Тартас, граф на Дрьо
  • Изабела († 1345)
  • Мария (* 1347, † 29 декември 1401, Поаси), приореса на Поаси (1364), игуменка на Поаси (1380).


Източници

редактиране


  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002.
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. (Историческая библиотека).
  • Materialsammlung bei genealiogie-mittelalter.de

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Ier de Bourbon в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​