Педру I (Португалия)
Педру I Справедливи (на португалски: Pedro I „o Justiceiro“) – 8-и крал на Португалия от 1357 до 1367 г. от Бургундската династия.
Педру I | |
8-и крал на Португалия | |
Управление | 1357 – 1367 |
---|---|
Наследил | Афонсу IV |
Наследник | Фернанду I |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Семейство | |
Династия | Бургундска династия (Португалия) |
Баща | Афонсу IV |
Майка | Беатрис Кастилска |
Брак | Констанс Кастилска (1320 – 1345) Инес де Кастро Терезия Лоренцо |
Потомци | Фернанду I |
Герб | |
Педру I в Общомедия |
Произход
редактиранеРоден е на 8 април 1320 година в Коимбра, Португалия. Син е на крал Афонсу IV и Беатрис Кастилска, дъщеря на краля на Кастилия Санчо IV.
Констанса Мануел Кастилска и Инес де Кастро
редактиранеПрестолонаследникът Педру се жени за кастилската инфанта Констанса Мануел Кастилска (1320 – 1345), дъщеря на писателя и политика Жуау Емануеле Кастилски – потомък на Фернандо III Кастилски (негов дядо) и на Костанца Арагонска (1300 – 1327), дъщеря на краля на Арагон, Хайме II Арагонски.
Кралицата води със себе си придворната дама Инес де Кастро, която засенчва с красотата си своята господарка и скоро в нея се влюбва Педру. Заради връзката си с Инес дон Педру разваля отношенията си със законната си съпруга, обтягайки по този начин отношенията между Португалия и Кастилия. Педру започва да фаворизира кастилските благородници, намиращи се в португалския кралски двор, което засилва политическото им влияние в него. Така двамата братя на Инес стават негови близки съветници.
Връзката на Педру и Инес продължава и след смъртта на инфанта Констанса през 1345 г. Инес ражда на Педру четири незаконни деца, а това предизвиква опасенията на португалския крал Афонсу IV, че един ден нейните синове ще предявят претенции върху португалската корона и ще предизвикат кръвопролитна братоубийствена война. Освен това Инес започва да подбужда Педру да предяви претенции към кастилската корона, което неизбежно щяло да предизвика война с Кастилия.
За да раздели сина си от Инес, първоначално крал Афонсу IV се опитва да ожени сина си повторно, но Педру категорично отказва да се ожени за друга жена, ако това не е Инес де Кастро. След като става ясно, че Педру няма да прекрати отношенията си с кастилката, в кралския съвет е решено тя да бъде убита. Първоначално обаче кралят заповядва тя да бъде затворена в манастира „Санта Клара“ в Коимбра. Според легендата Афонсу IV не се решава да изпълни присъдата на съвета, трогнат от вида на отчаяната жена, която заедно с децата си се хвърля в краката му, за да проси милост.
Заточението не слага край на отношенията между Педру и Инес де Кастро. Увеличават се опасенията, че здравите деца на Инес и Педру ще изместят от престолонаследието болнавия и невръстен законен син на инфантата – Фернанду, което ще увеличи влиянието на кастилците. След като продължаващите опити на краля да сложи край на връзката на сина си не дават резултат, той изпраща в Коимбра съветниците си Пиеру Коелю, Алваро Гонсалвеш и Диего Лопеш Пачеку, за да изпълнят смъртната присъда на Инес де Кастро. На 7 януари 1355 г. в манастира Санта Клара те убиват Инес де Кастро, обезглавявайки я пред очите на малкото ѝ дете.
Афонсу очаква, че Педру ще се смири и ще се ожени за някоя принцеса, но синът му изпада в ярост, узнавайки, че неговата любовница е обезглавена пред очите на малкото им дете. Педру събира армия и опустошава страната между реките Дора и Миня. Кръвопролитна вражда, завършва по желанието на народа с примирие между двете страни. Малко след това старият крал умира и на престола се възкачва самият Педру I. Педру I се разправя жестоко с палачите на Инес, въпреки обещанието си, дадено по-рано, да не търси възмездие от тях. Въпреки че се опитват да избягат в Кастилия, двама от тях са заловени и публично екзекутирани. Педру I предвожда екзекуцията, лично изтръгвайки според легендата сърцата им.
Педру I дори обявил Инес за своя законна съпруга и истинска португалска кралица, за която се е венчал тайно, въпреки че не са открити категорични доказателства за твърденията му. Трагичната любов на краля ражда легендата, според която по заповед на Педру I тялото на Инес е ексхумирано и облечено в пищни кралски одежди, след което трупът е коронован и поставен на трон, а васалите на краля са принудени да засвидетелстват вярност към новата си кралица, като целунат ръката на трупа ѝ.
Деца
редактиранеОт Констанса Мануел Кастилска (1320 – 1345):
- Луиш (1340)
- Мария (1342 – 1367)
- Фернанду I Португалски (1345 – 1383) – 9-и крал на Португалия
От Инес де Кастро (1320 – 1355) :
- Афонсу (1346)
- Беатриса (1347 – 1381)
- Жуан (1349 – 1397) – херцог Валенсия де Кампос – претендент за престола
- Диниш (1354 – 1397)
От Терезия Лоренцо (исп.) (1330 — ?):
- Жуау I – (Жуан „Добрия спомен“ или Жуау Велики; порт. João I de Portugal; 11 април 1357 – 14 август 1433) – 10-и крал на Португалия, полага начало на Ависката династия, извънбрачен син.
Саркофаг и гробница
редактиранеИзвестно, че Педру построява в Коимбра две гробници – за себе си и Инес – една срещу друга, за да види своята кралица пред Страшния съд. На мрамора на гробниците е издълбан надпис: Até o fim do mundo... – „До края на света...“.
Генеалогия
редактиранеИзточници
редактиране- Chronica del Rey D. Pedro I deste nome, e dos reys de Portugal o oitavo cognominado o Justiceiro na forma em que a escereveo Fernão Lopes, Fernão Lopes (1380 – 1460), Lisboa Occidental, 1735, na Biblioteca Nacional Digital (em português)
- Chronica de el-rei D. Pedro I, Fernão Lopes (1380 – 1459), no site Project Gutenberg (em português)