Хайме II Арагонски

Хайме II Справедливи (на испански: Jaime II el Justo) е 12-и крал на Арагон като Хайме II (от 1291), крал на Сицилия като Хайме I (1285 – 1296), граф на Барселона, Жерона, Осона и Бесала от 1291 г., крал на Сардиния и Корсика (като Джакомо I) от 1324 г.

Хайме II
12-и крал на Арагон; крал на Валенсия, Сардиния и Корсика
Управление	1291 – 1327
Наследил	Алфонсо III
Наследник	Алфонсо IV
Лични данни
Роден	10 август 1267 г. Валенсия
Починал	2 ноември 1327 г. Барселона
Семейство
Баща	Педро III Арагонски
Майка	Констанца Сицилийска (1249–1302) Хоенщауфен
Бракове	Изабела Кастилска (1283 – 24 юли 1328) Бланш Анжуйска Мари дьо Лузинян Елисенда де Монкада
Герб
Хайме II в Общомедия

Произход

Роден е на 10 август 1267 година във Валенсия. Той е втори син на Педро III Арагонски, крал на Арагон, и Констанца Сицилийска, дъщеря на краля на Сицилия Манфред фон Хоенщауфен (1232 – 1266) и първата му съпруга Беатриче Савойска (1223 – 1259).

Крал на Арагон и наследство

На 18 юни 1291 година големият му брат Алфонсо III неочаквано умира като не оставя наследници. В резултат на това крал на Арагон, Валенсия и Майорка става Хайме II. Съгласно завещанието на брат си, Хайме е длъжен да предаде сицилийската корона на малкия си брат Федериго, но Хайме отказва да изпълнява завещанието, желаейки да съхрани за себе си и Сицилия.

Умира на 2 ноември 1327 година в Барселона на 60-годишна възраст. Наследен е от сина си Алфонсо IV Арагонски.

Брак и деца

Първи брак: на 1 декември 1291 г. с Изабела Кастилска (1283 – 24 юли 1328), дъщеря на Санчо IV, крал на Кастилия и Леон, и Мария Алфонсо де Молина, но папа Бонифаций VIII не дава разрешение по причина близко родство. През 1295 г. бракът е развален.

Втори брак: на 29 октомври 1295 година (Вилябертан) с Бланш Анжуйска (1280 – 14 октомври 1310), дъщеря на Карл II Анжуйски, крал на Неапол, и Мария Арпад. Деца:

• Хайме (29 септември 1296 – 20 май 1334); инфант на Арагон; през 1319 г. се отрича от правата на арагонския престол, рицар от ордена на Йоанитите;
• Алфонсо IV (януари 1299 – 24 януари 1336), граф Урхел от 1314, 13-и крал на Арагон, Валенсия и Сардиния, граф на Барселона, Жерона, Осона от 1327 година;
• Мария (1299 – 1327); през 1311 в Калатавуд се омъжва за Педро Кастилски (1290 – 25 юни 1319), инфант на Кастилия, сеньор де лос Камерос, син на Санчо IV Кастилски;
• Констанция (1 април 1300 – 19 август 1327); на 2 април 1312 в Хатива се омъжва за Хуан Мануел Кастилски (5 май 1282 – 13 юни 1348), сеньор Вилена и Ескалона;
• Хуан Арагонски (1304 – 1334), латински патриарх на Александрия;
• Исабела Арагонска (1305 – 1330), омъжена за австрийския ерцхерцог и германски крал Фридрих Красивия;
• Педро Арагонски (1305 – 1381), граф на Рибагорса;
• Бланка Арагонска (1307 – 1348);
• Рамон Беренгер (1308 – 1366), граф на Емпурия;
• Виоланта Арагонска (1310 – 1353)

Трети брак: от 27 ноември 1315 година (Жерона) с Мария де Лузинян (1273 -10/22 април 1319), дъщеря на Хуго III де Лузинян, крал на Кипър, и Изабела д’Ибелин. Деца нямат.

Четвърти брак: от 25 декември 1325 госина (Тарагона) с Елисенда де Монкада (ум. 1364), дъщеря на Педро де Монкада, сеньор де Айтоа и Сосес и Елисенда де Пино. Деца нямат.

Източници

• Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.
• Рансимен С. Сицилийская вечерня: История Средиземноморья в XIII веке / Пер. с англ. Нейсмарк С. В. — СПб.: Евразия, 2007. – 384 с. — 1000 экз. — ISBN 978-5-8071-0175-8.
• Альтамира-и-Кревеа Рафаэль. История Средневековой Испании / Перевод с испанского Е. А. Вадковской и О. М. Гармсен. — СПб.: „Евразия“, 2003. – 608 с. —1 500 экз. — ISBN 5-8071-0128-6.
• Stéphane Péquignot, , Madrid, Casa de Velazquez,‎ 2009, 640+205 p.(ISBN 978-8-4968-2029-6, présentation en ligne)