Хайме II Арагонски

Хайме II Справедливи (на испански: Jaime II el Justo; 10 август 1267, Валенсия – 2 ноември 1327, Барселона) е крал на Сицилия (Хайме I) от 1285 – 1296 г., граф на Барселона, Жерона, Осона и Бесала от 1291 г., 12-ти крал на Арагон и Валенсия от 1291 година, крал на Сардиния и Корсика (име Джакомо I) от 1324 г., втори син на Педро III Арагонски, крал на Арагон и Констанция Хохенщауфен.

Хайме II
12-ти крал на Арагон, и Валенсия, крал на Сардиния и Корсика
Лични данни
Управление	1291 – 1327
Роден	10 август 1267 г. Валенсия
Починал	2 ноември 1327 г. Барселона
Предшественик	Алфонсо III
Наследник	Алфонсо IV
Семейство
Баща	Педро III Арагонски
Майка	Констанца Сицилийска (1249–1302) Хоенщауфен
Бракове	Изабела Кастилска (1283 – 24 юли 1328) Бланш Анжуйска Мари дьо Лузинян Елисенда де Монкада
Герб
Хайме II в Общомедия

Крал на Арагон и наследство

На 18 юни 1291 година големият му брат Алфонсо III неочаквано умира като не оставя деца. В резултат на това крал на Арагон, Валенсия и Майорка става Хайме II. Съгласно завещанието на брат си, Хайме е длъжен да предаде сицилийската корона на малкия си брат Федериго, но Хайме отказва да изпълнява завещанието, желаейки да съхрани за себе си и Сицилия.

Наследен от Алфонсо IV Арагонски (ян/февруари 1299 – 24 януари 1336), граф Урхел от 1314, 13-ти крал на Арагон, Валенсия и Сардиния, граф Барселона, Жерона, Осона и Бесала от 1327 година.

Брак и деца

1-ви брак: на 1 декември 1291 г. с Изабела Кастилска (1283 – 24 юли 1328), дъщеря на Санчо IV, крал на Кастилия и Леон, и Мария Алфонсо де Молина, но папа Бонифаций VIII не дава разрешение по причина близко родство, през 1295 г. бракът е развален.

2-ри брак: с 29 октомври 1295 година (Вилябертан) Бланш Анжуйска (1280 – 14 октомври 1310), дъщеря на Карл II Анжуйски, крал на Неапол, и Мария Арпад. Деца:

1. Хайме (29 септември 1296 – 20 май 1334), инфант на Арагон; През 1319 г. се отрича от правата на арагонския престол, рицар от ордена на Йоанитите,
2. Алфонсо IV (януари 1299 – 24 януари 1336), граф Урхел от 1314, 13-ти крал на Арагон, Валенсия и Сардиния, граф на Барселона, Жерона, Осона от 1327 година;
3. Мария (1299 – 1327); брак: през 1311 (Калатавуд) Педро Кастилски (1290 – 25 июня 1319), инфант на Кастилия, сеньор де лос Камерос, син на Санчо IV Кастилски;
4. Констанция (1 април 1300 – 19 август 1327); брак: на 2 април 1312 (Хатива) с Хуан Мануел Кастилски (5 май 1282 – 13 юни 1348), сеньор Вилена и Ескалона
5. Хуан Арагонски (1304 – 1334), латински патриарх на Александрия;
6. Исабела Арагонска (1305 – 1330), омъжена за австрийския ерцхерцог и германски крал Фридрих Красивия;
7. Педро Арагонски (1305 – 1381), граф на Рибагорса;
8. Бланка Арагонска (1307 – 1348);
9. Рамон Беренгер (1308 – 1366), граф на Емпурия;
10. Виоланта Арагонска (1310 – 1353)

3-ти брак: от 27 ноември 1315 година (Жерона) с Мария де Лузинян (1273 -10/22 април 1319), дъщеря на Хуго III де Лузинян, крал на Кипър, и Изабела д’Ибелин. Деца нямат.

4-ти брак: от 25 декември 1325 госина (Тарагона) с Елисенда де Монкада (ум. 1364), дъщеря на Педро де Монкада, сеньор де Айтоа и Сосес и Елисенда де Пино. Деца нямат.

Източници

• Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.
• Рансимен С. Сицилийская вечерня: История Средиземноморья в XIII веке / Пер. с англ. Нейсмарк С. В. — СПб.: Евразия, 2007. – 384 с. — 1000 экз. — ISBN 978-5-8071-0175-8.
• Альтамира-и-Кревеа Рафаэль. История Средневековой Испании / Перевод с испанского Е. А. Вадковской и О. М. Гармсен. — СПб.: „Евразия“, 2003. – 608 с. —1 500 экз. — ISBN 5-8071-0128-6.
• Stéphane Péquignot, , Madrid, Casa de Velazquez,‎ 2009, 640+205 p.(ISBN 978-8-4968-2029-6, présentation en ligne)