Пенка Касабова

българска педагожка

Пенка Милева Касабова е българска педагожка и писателка, първата българска детска учителка с висше образование по предучилищно възпитание.[1]

Пенка Касабова
българска педагожка
Родена
Починала

Етнос българи
Семейство
Баща Мильо Касабов
Братя/сестри Гео Милев

БиографияРедактиране

Родена е в Стара Загора на 12 август 1901 година в семейството на учителката Анастасия Касабова и учителя и книжар Милю Касабов. Сестра е на поета Гео Милев.[2][3]

През 1921 година завършва педагогическия курс на Елизабет Кларк към Американската детска градина в София като една от неговите първи възпитанички,[1] а от септември 1921 година започва работа в Американската детска градина като детска учителка. През 1925 година Кларк я изпраща да следва в Съединените американски щати.[4] От 1925 година до 1928 година Касабова е студентка по педагогика в Националния колеж за детски и начални учители, в Еванстън, Илинойс.[5] Касабова го завършва с бакалавърска степен по педагогика.[5].

След завръщането си в България, Касабова прилага творчески постиженията на съвременната педагогика и ги приспособява към местните условия. Ръководи Курса за подготовка на детски учителки към Американската детска градина в София от 1929 година до 1932 година, а през 1932 година става директор на Американската детска градина и Курса за подготовка на учителки към нея. През 1932 година става приемничка на Елизабет Кларк като директор на Американската детска градина в София и Института за детски учителки към нея.[1][4] Остава на тази длъжност до юни 1942 година, когато тези институции са закрити заради Втората световна война.[6]

В края на 1932 година замисля издаването на списание за предучилищно възпитание, което да е в помощ на всички учителки в детски градини и да популяризира системата на предучилищното възпитание. Наречено е „Първи стъпки“ и започва да излиза като орган на дружеството „Фридрих Фьобел“ на завършилите Американската детска градина, а Пенка Касабова е главен редактор. Концепцията е да е месечно списание с четири отдела: общ, за родители, за учители и за деца. През 1940 година отговорник за детския отдел става Леда Милева; там за първи път е публикувано стихотворението ѝ „Зайченцето бяло цял ден си играло“. Списанието излиза 12 години, временно спирайки само по време на бомбардировките на София, но през 1945 година е забранено като всички частни издания.[7]

През 1934 година Пенка Касабова подкрепя идеята за създаване на летни детски градини в Пордимско и помага за организирането им, изпраща там и курсистките си като на стаж, а през следващите години изгражда мрежа от такива детски градини в селските райони на България която непрекъснато се разраства и надхвърля 2000 (1945).[8].

 
Борис Христов и Пенка Касабова. На връщане от остров Тасос, 6 април 1942

Връзката ѝ с Борис Христов, датираща от 1937 година, оказва голямо влияние върху развитието му като творец, за да поеме по пътя на своето призвание – музиката.[1] В писмо от 1946 година той пише: „Ти си била и ще бъдеш един от най-големите двигатели на моите стремежи, на моите действия за постигането им. Сега виждам ясно благотворното ти влияние върху мен, върху развитието на моите добродетели, на чувствата ми и на желанията ми за борба и за победа в живота“.[9] След деветосептемврийския преврат на нея не ѝ разрешават да замине за Италия при него, но сътрудник на Държавна сигурност (Стефан Богданов) ѝ обяснява, че може и да ѝ разрешат, ако започне да им сътрудничи и да донася чрез посолството в Рим за хората, с които ще се среща. Тя обаче отказва.[10]

От ноември 1944 година до февруари 1948 година е главен инспектор по предучилищно възпитание в Министерството на народното просвещение.[източник? (Поискан преди 133 дни)]

През 1945 година организира в София детски дом за малки деца, останали си­раци от Отечествената война.[11]

През 1948 г. е уволнена от Министерството на просветата „поради непригодност“, макар че тогава е единствената жена в България с висше образование по предучилищна педагогика. Както пише в своите спомени, „наистина аз бях непригодна тъй шаблонно и безкритично да въведа съветския метод в българските детски градини <...> не можех да отида против съвестта си и против педагогическото си верую“. Шест години е без работа.[12] Изселена е.[10] По-късно работи като сътрудник в сп. „Free Bulgaria“ (списвано на английски за пропаганда) и в издателство „Народна младеж“ като редактор на българския текст на преведени от английски книги, но това не ѝ носи удовлетворение като любимата ѝ педагогическа работа.[13]

Дарителка е на Националната художествена галерия[14] и на Британския музей.[източник? (Поискан преди 105 дни)]

През 2000 година учредява Сдружение „Елисавета Кларк и Пенка Касабова“.[15]

Наградена е с орден „Кирил и Методий" - I степен, орден „9 септември" - I степен и грамота на дарителя от Фонд „13 века България". Обявена е за почетен гражданин на Ботевград. [източник? (Поискан преди 133 дни)]

Пенка Касабова умира в София на 12 септември 2000 година.[2]

КнигиРедактиране

Касабова е авторка на редица книги и статии.

  • Как се организира детска градина. София, Държ. изд., 1945.[16]
  • Коледни приказки. София, Фют, 1994, 1995.[16]
  • Скици по пътя на живота, 2001.[2]
  • Любов и талант (младостта на Борис Христов). Второ допълнено издание 2013.[16][17]

За неяРедактиране

Био-библиография „Пенка Милева Касабова“ от доц. д-р Райна Захариева (2012).[18]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Милева, Леда. Вместо увод. – Пенка Касабова. Любов и талант (младостта на Борис Христов). 2013, Стара Загора, ISBN 978-954-487-107-9.
  2. а б в The American College of Sofia. Изложба на фотографии и текстове на Пенка Касабова. // acs.bg.
  3. Пенка Милева Касабова. // geni.com.
  4. а б Куличев, Христо. Елизабет Кларк и предучилищното възпитание в България. // http://ebox.nbu.bg/.+с. 317.
  5. а б Куличев, Христо. Елизабет Кларк и предучилищното възпитание в България. // http://ebox.nbu.bg/.+с. 317, 323.
  6. Куличев, Христо. Елизабет Кларк и предучилищното възпитание в България. // http://ebox.nbu.bg/.+с. 318.
  7. Куличев, Христо. Елизабет Кларк и предучилищното възпитание в България. // http://ebox.nbu.bg/.+с. 132 – 140.
  8. Касабова, Пенка. Скици по пътя на живота. София, БУЛВЕСТ 2000, 2001. ISBN 954-18-0207-9. с. 141 – 144, 157.
  9. Касабова, Пенка. Любов и талант (младостта на Борис Христов). Стара Загора, Литера принт АД, 2013. ISBN 978-954-487-107-9. с. 158.
  10. а б Касабова, Пенка. Любов и талант (младостта на Борис Христов). Стара Загора, Литера принт АД, 2013. ISBN 978-954-487-107-9. с. 159 – 160.
  11. Касабова, Пенка. Скици по пътя на живота. София, БУЛВЕСТ 2000, 2001. ISBN 954-18-0207-9. с. 169 – 170.
  12. Касабова, Пенка. Любов и талант (младостта на Борис Христов). Стара Загора, Литера принт АД, 2013. ISBN 978-954-487-107-9. с. 173.
  13. Касабова, Пенка. Любов и талант (младостта на Борис Христов). Стара Загора, Литера принт АД, 2013. ISBN 978-954-487-107-9. с. 181.
  14. Вачева, Мила. Пенка Касабова дари 36 творби на Националната галерия. // plus.bg.cobiss.net.
  15. Сдружение ЕЛИСАВЕТА КЛАРК И ПЕНКА КАСАБОВА. // business.bg.
  16. а б в Пенка Касабова. // plus.bg.cobiss.net.
  17. Любов и талант - Пенка Касабова и Борис Христов. // bnr.bg. 17 април 2021.
  18. Пенка Милева Касабова : био-библиография. // plus.bg.cobiss.net.