Леда Милева

българска поетеса, преводачка и дипломат

Леда Гео Милева е българска поетеса, преводачка, детска учителка, народна деятелка на изкуството и културата, общественичка, дипломат. Тя е авторка на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски.[2]

Леда Милева
Родена5 февруари 1920 г.
Починала5 февруари 2013 г. (93 г.)
Професияредактор, писател, преводач, дипломат, депутат, администратор
Националностбългарка
Жанрпоезия
НаградиКалина Малина“ (1987)
Константин Константинов“ (2008)
СъпругНикола Димитров
Николай Г. Попов
ДецаЕмилия Димитрова
Боян Николаев[1]
ПодписBASA-117-46-1084-124-Signature of Leda Mileva (cropped).jpg
Уебсайтwww.ledamileva.com

Леда Милева в Общомедия

БиографияРедактиране

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев.[2] Тя е по-голямата от двете дъщери на поета.

ОбразованиеРедактиране

Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.[3] През 1940 г. завършва Института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет.[2]

Професионална дейностРедактиране

След Втората световна война, от 1944 до 1951 г., е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио „София“. През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“. Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.

През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.[4]

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.[5]

Леда Милева е авторка на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводачка е на съвременна американска, английска и африканска поезия.[2]

Почива навръх рождения си ден 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса и е кремирана.[6][7]

Награди и отличияРедактиране

БиблиографияРедактиране

Основните книги на Леда Милева за деца са:

  • „Зайо на разходка“ (1946)
  • „Няма време“ (1949)
  • „Мустакатият Иванчо“ (1959)
  • „Влакче през града“ (1960)
  • „Пътечките на дъгата“ (1964)
  • „Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
  • „Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
  • „Черно фламинго“ (1978)
  • „Златоперко“ (1980, пиеси)
  • „Как идва денят“ (1982)
  • „Къде е хоботът на слона“ (1989)
  • „Приказка за трите лисички“ (1998)
  • „Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)

Повечето от нейните преводи са включени в 4-те антологии, съставени от нея и съпруга ѝ Николай Г. Попов (1918 – 1990):

  • „Американски поети“ (1970),
  • „Американски негърски поети“ (1975),
  • „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980),
  • „Африкански гласове“ (1987).

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

БележкиРедактиране

  1. Бойко Панов. Праправнуче на Гео Милев се снима в „Хари Потър“. // в-к Сега, 16 февруари 2002 г. Посетен на 15 февруари 2017 г.
  2. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2812.
  3. Леда Милева и Петко Бочаров с разкази отпреди 74 години. // bTV, 22.12.2012. Посетен на 05.02.2016.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 276
  5. а б Напусна ни Леда Милева. // Българска национална телевизия, 5 февруари 2013. Посетен на 5 февруари 2013.
  6. Леда Милева почина на рождения си ден
  7. Мила Вачева, Ваньо Стоилов. Леда Милева починала тихо в съня си. // 24chasa.bg. 6 февруари 2013. Посетен на 17 март 2014.
  8. Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“, сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
  9. Указ № 216 от 18 май 2006 г. Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.