Леда Милева

българска поетеса, преводачка и дипломат

Леда Гео Милева е българска поетеса, преводачка, детска учителка, народна деятелка на изкуството и културата, общественичка, дипломат. Тя е авторка на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски.[2] Бащата на Леда Милева е Гео Милев

Леда Милева
Родена5 февруари 1920 г.
Починала5 февруари 2013 г. (93 г.)
Професияредактор, писател, преводач, дипломат, депутат, администратор
Националностбългарка
Жанрпоезия
НаградиКалина Малина“ (1987)
Константин Константинов“ (2008)
СъпругНикола Димитров
Николай Г. Попов
ДецаЕмилия Димитрова
Боян Николаев[1]
Подпис
Уебсайтwww.ledamileva.com

Леда Милева в Общомедия

Биография редактиране

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев.[2] Тя е по-голямата от двете дъщери на поета.

Образование редактиране

Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.[3] През 1940 г. завършва Института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет.[2]

Професионална дейност редактиране

След Втората световна война, от 1944 до 1951 г., е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио „София“. През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“. Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.

През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.[4]

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.[5]

Още на 9 години прави първите си стихотворни опити. През 1940 дебютира в сп. „Първи стъпки“, редактирано от леля ѝ Пенка Касабова, а след 9 септември 1944 става съредактор на списанието. През 1946 излиза сборникът ѝ с пиеси „Без кого не може“. Още тази първа книга доказва усета на Леда Милева за драматургично изграждане на композиция и образи. Чрез сполучливата структура на пиесите и умението да създава драматургични персонажи авторката провокира детското любопитство. На места дидактизмът преобладава. Публикуваната в сборника пиеса „Мръсното момиче“ е написана специално за откриването на Колективния куклен театър. В книгата са включени и песни от композиторите Александър Райчев и Петър Ступел. През същата година е публикувана и първата ѝ стихосбирка – „Зайо на разходка“. В нея все още доминира идеята за послушното дете, но чрез горските животни като персонажи се развива любознателността на детето. В тази книга е публикувано и емблематичното стихотворение „Зайченцето бяло“.

Леда Милева е сред най-значимите автори за деца в българската литература. Творчеството ѝ е насочено към читателите от всички детски възрасти, най-характерни за него са хуморът и веселите истории. Писателката притежава верен поглед, наблюдателност и тънък психологически усет за особеностите на различните детски възрасти. Развитието на детето и необходимостта му от опознаване на околния свят тя пресъздава в творбите си чрез игровото и забавното.

В „Работна мецана“ (1954) с много хумор и находчивост се осмиват характерни качества на главния персонаж. Леда Милева стъпва на фолклорната традиция – желаният ефект да се постига чрез иносказателността. Писателката умее да създава лаконичен слог, точен и верен изказ и да гледа света през очите на детето. Тя разгръща поетичния си талант в създаване и на по-дълги стихотворни форми – поемите „Черно фламинго“, „Чайката Белушка“. Стихотворенията от „Цветни приказки“ (1969) са доказателство за изобретателността на писателката в изграждане на нетрадиционни образи. Метафоричните обрати, опоетизираният и одухотворен свят на природата умело кореспондират с приказния свят, в който живее детето. В пиесите от сборника „Когато куклите не спят“ (1973) Леда Милева за пореден път доказва как един прастар приказен мотив може да бъде пресъздаден креативно и оригинално. Безспорно годините след 1944 оказват отражение върху сюжетите и героите в поетиката на писателката и тя плаща дан на тривиалните възторзи към партизаните и пионерите.

Леда Милева е автор на публицистични и литературнокритически статии. Предмет на публицистичната ѝ дейност са предимно въпросите на детската литература и изкуство. Участва в редактирането на съчиненията на Гео Милев. Заедно с Н. Попов съставя антологиите „Американски поети“ (1970), „Американски негърски поети“ (1975), „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980) и „Африкански гласове“ (1987). Съставител и редактор на сборници с индийски и английски народни приказки. Превежда множество произведения от руски, английски и френски езици.[2]

Почива навръх рождения си ден 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса и е кремирана.[6][7]

Награди и отличия редактиране

Библиография редактиране

Заглавие Жанрове Година
Без кого не може пиеси 1946
Заю на разходка стихове за деца 1946
Весело чавдарче : Сб. за утра и забави 1949
Няма време стихове за деца 1949
Пионерска дружба стихотворения 1952
Сред житата стихове за деца 1952
Среща в детската градина 1952
Алена звездица приказки 1953
Работна Мецана приказки 1954 (1955, 1957,1968,1969,1975, 1982, 1985, 1992,1995,1999,2000, 2006, 2011, 2016, 2017)
Разходка в гората стихове 1955
По стръмната пътека : Поема за младостта на Д. Благоев 1955 (1965, 1976)
Чайката Белушка поеми 1956
Сиводрешко и Бързобежко : Приказка в стихове 1956 (1981, 1985, 2006)
Мустакатият Иванчо стихотворения 1957 (1959)
Вескиното патенце : Приказка в стихове 1959
Край елхата стихове 1959
Шарена книжка стихове за деца 1959
Влакче през града стихове за деца 1960
Вместо подарък стихове за деца 1960
Двете изворчета поеми 1960
Ирина в детската градина поеми 1960
Вълни, чайки и деца стихотворения 1961
И ние сме ученици стихотворения 1961
Бели лястовички стихотворения 1962
Шишарко и самолетчето : Приказка в стихове 1962
Весели балони : Избрани произведения за деца и юноши 1963
Здравни картинки поеми 1963
По пътечката на дъгата стихове за деца 1964
Камиона, комбайна и козлето поеми 1964 (1971)
В една зоологическа градина 1965 (1975, 1983, 2001)
Магнетофонна серенада стихотворения 1966
Влак-юнак стихове за деца 1967
Златоперко пиеси 1967
Юначе с калпаче стихотворения 1968
Синьото балонче и куклата с розовата рокля приказки 1968 (1974)
Цветни приказки 1969 (1977, 1989)
Листата на брезата : Избрани приказки [в стихове] 1970
Момчето и звездичката : Избрани стихотворения 1970
Когато куклите не спят пиеси 1973
Детска градина 105 стихове за деца 1974
Картинен свят : Стихове и разкази / Др. авт. Ел. Багряна, А. Дончев 1976 (1980, 1982, 1984)
Черно фламинго поеми 1978 (1988)
Избрани произведения : В 2 т. 1980
Лиса и отровната кутия : Приказка в стихове 1981
Грешка-смешка поеми 1982
Как идва денят? стихове за деца 1982
Джуджето Рони : Приказки в стихове 1983
Къде е хоботът на слона? поеми 1983
Момчето без име : Стихотворения и поеми за пионери 1984
Зайченцето бяло стихотворения 1984 (1995, 1997, 2006, 2010, 2011, 2012, 2013)
Пиеса за деца : Сб. 1986
Разкажете ми приказка : Приказки в стихове 1990 (2006)
Беда в гората : [Приказка в стихове] / Худож. Ст. Радкова 1994
Произшествие в гората : [Приказка в стихове] / Худож. Ст. Радкова 1994
Панаир в гората : [Приказка в стихове] / Худож. Ст. Радкова 1995
Помисли. Отгатни! : Гатанки / Худож. Ст. Радкова 1995 (1996)
Мечо скиор : [Приказка в стихове] / Худож. И. Пенчев 1996
Роси, роси росица / Худож. Румен Скорчев. стихове за деца 1997
Приказки за трите лисички / Худож. М. Константинова. 1998
Кой е бос и кой обут : Книжка от картинки 2001
Карнавал в гората : Избр. стих., гатанки, приказки и поеми за деца 2003 (2012, 2016)
Балончето и куклата с розовата рокля 2007
Златна есен. 2011
Залъгалки 2011
Китна пролет 2011
Топло лято 2011
Снежна зима 2011
Приказки любими в рими 2013
Имало едно време : залъгалки и гатанки, нови и непознати, любими и незабравими 2013

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници редактиране

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Бележки редактиране

  1. Бойко Панов. Праправнуче на Гео Милев се снима в „Хари Потър“ // в-к Сега, 16 февруари 2002 г. Посетен на 15 февруари 2017 г.
  2. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2812.
  3. Леда Милева и Петко Бочаров с разкази отпреди 74 години // bTV, 22.12.2012. Посетен на 05.02.2016.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 276
  5. а б Напусна ни Леда Милева // Българска национална телевизия, 5 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 5 февруари 2013.
  6. Леда Милева почина на рождения си ден
  7. Мила Вачева, Ваньо Стоилов. Леда Милева починала тихо в съня си // 24chasa.bg. 6 февруари 2013. Посетен на 17 март 2014.
  8. Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“, сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
  9. Указ № 216 от 18 май 2006 г. Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.