Леда Милева
Леда Гео Милева е българска поетеса, преводачка, детска учителка, народна деятелка на изкуството и културата, общественичка, дипломат. Тя е авторка на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски.[2]
| Леда Милева | |
|---|---|
 | |
| Родена | 5 февруари 1920 г. |
| Починала | 5 февруари 2013 г. |
| Професия | редактор, писател, преводач, дипломат, депутат, администратор |
| Националност | българка |
| Жанр | поезия |
| Награди | „Калина Малина“ (1987) „Константин Константинов“ (2008) |
| Съпруг | Никола Димитров Николай Г. Попов |
| Деца | Емилия Димитрова Боян Николаев[1] |
| Подпис | .jpg) |
| Уебсайт | www.ledamileva.com |
бележки
| |
| Леда Милева в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев.[2] Тя е по-голямата от двете дъщери на поета.
ОбразованиеРедактиране
Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.[3] През 1940 г. завършва Института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет.[2]
Професионална дейностРедактиране
След Втората световна война, от 1944 до 1951 г., е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио „София“. През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“. Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.
През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.[4]
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.[5]
Леда Милева е авторка на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводачка е на съвременна американска, английска и африканска поезия.[2]
Почива навръх рождения си ден 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса и е кремирана.[6][7]
Награди и отличияРедактиране
- 1959 г. – удостоена е с орден „Кирил и Методий“, I степен.
- 1970 г. – удостоена е с орден „Народна република България“, I степен.
- удостоена е с орден „Георги Димитров“.
- Лауреат на „Димитровска награда“.
- 2001 г. – Носител на наградата за детска литература „Калина Малина“[8].
- 2006 г. – удостоена е с орден „Стара планина“ I степен[9].
- 2008 г. – удостоена е с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
- записана е в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга[5].
БиблиографияРедактиране
Основните книги на Леда Милева за деца са:
- „Зайо на разходка“ (1946)
- „Няма време“ (1949)
- „Мустакатият Иванчо“ (1959)
- „Влакче през града“ (1960)
- „Пътечките на дъгата“ (1964)
- „Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
- „Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
- „Черно фламинго“ (1978)
- „Златоперко“ (1980, пиеси)
- „Как идва денят“ (1982)
- „Къде е хоботът на слона“ (1989)
- „Приказка за трите лисички“ (1998)
- „Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)
Повечето от нейните преводи са включени в 4-те антологии, съставени от нея и съпруга ѝ Николай Г. Попов (1918 – 1990):
- „Американски поети“ (1970),
- „Американски негърски поети“ (1975),
- „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980),
- „Африкански гласове“ (1987).
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
БележкиРедактиране
- ↑ Бойко Панов. Праправнуче на Гео Милев се снима в „Хари Потър“. // в-к Сега, 16 февруари 2002 г. Посетен на 15 февруари 2017 г.
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2812.
- ↑ Леда Милева и Петко Бочаров с разкази отпреди 74 години. // bTV, 22.12.2012. Посетен на 05.02.2016.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 276
- ↑ а б Напусна ни Леда Милева. // Българска национална телевизия, 5 февруари 2013. Посетен на 5 февруари 2013.
- ↑ Леда Милева почина на рождения си ден
- ↑ Мила Вачева, Ваньо Стоилов. Леда Милева починала тихо в съня си. // 24chasa.bg. 6 февруари 2013. Посетен на 17 март 2014.
- ↑ Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“, сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
- ↑ Указ № 216 от 18 май 2006 г. Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.