Леда Милева
Леда Гео Милева е българска поетеса, преводачка, детска учителка, народна деятелка на изкуството и културата, общественичка, дипломат. Тя е авторка на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски.[2]
| Леда Милева | |
 | |
| Родена | 5 февруари 1920 г. |
|---|---|
| Починала | 5 февруари 2013 г. |
| Професия | редактор, писател, преводач, дипломат, депутат, администратор |
| Националност | българка |
| Жанр | поезия |
| Награди | „Калина Малина“ (1987) „Константин Константинов“ (2008) |
| Съпруг | Никола Димитров Николай Г. Попов |
| Деца | Емилия Димитрова Боян Николаев[1] |
| Подпис | .jpg) |
| Уебсайт | www.ledamileva.com |
бележки
| |
| Леда Милева в Общомедия | |
Биография
редактиранеЛеда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев.[2] Тя е по-голямата от двете дъщери на поета.
Образование
редактиранеСредното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.[3] През 1940 г. завършва Института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет.[2]
Професионална дейност
редактиранеСлед Втората световна война, от 1944 до 1951 г., е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио „София“. През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“. Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.
През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.[4]
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.[5]
Още на 9 години прави първите си стихотворни опити. През 1940 дебютира в сп. „Първи стъпки“, редактирано от леля ѝ Пенка Касабова, а след 9 септември 1944 става съредактор на списанието. През 1946 излиза сборникът ѝ с пиеси „Без кого не може“. Още тази първа книга доказва усета на Леда Милева за драматургично изграждане на композиция и образи. Чрез сполучливата структура на пиесите и умението да създава драматургични персонажи авторката провокира детското любопитство. На места дидактизмът преобладава. Публикуваната в сборника пиеса „Мръсното момиче“ е написана специално за откриването на Колективния куклен театър. В книгата са включени и песни от композиторите Александър Райчев и Петър Ступел. През същата година е публикувана и първата ѝ стихосбирка – „Зайо на разходка“. В нея все още доминира идеята за послушното дете, но чрез горските животни като персонажи се развива любознателността на детето. В тази книга е публикувано и емблематичното стихотворение „Зайченцето бяло“.
Леда Милева е сред най-значимите автори за деца в българската литература. Творчеството ѝ е насочено към читателите от всички детски възрасти, най-характерни за него са хуморът и веселите истории. Писателката притежава верен поглед, наблюдателност и тънък психологически усет за особеностите на различните детски възрасти. Развитието на детето и необходимостта му от опознаване на околния свят тя пресъздава в творбите си чрез игровото и забавното.
В „Работна мецана“ (1954) с много хумор и находчивост се осмиват характерни качества на главния персонаж. Леда Милева стъпва на фолклорната традиция – желаният ефект да се постига чрез иносказателността. Писателката умее да създава лаконичен слог, точен и верен изказ и да гледа света през очите на детето. Тя разгръща поетичния си талант в създаване и на по-дълги стихотворни форми – поемите „Черно фламинго“, „Чайката Белушка“. Стихотворенията от „Цветни приказки“ (1969) са доказателство за изобретателността на писателката в изграждане на нетрадиционни образи. Метафоричните обрати, опоетизираният и одухотворен свят на природата умело кореспондират с приказния свят, в който живее детето. В пиесите от сборника „Когато куклите не спят“ (1973) Леда Милева за пореден път доказва как един прастар приказен мотив може да бъде пресъздаден креативно и оригинално. Безспорно годините след 1944 оказват отражение върху сюжетите и героите в поетиката на писателката и тя плаща дан на тривиалните възторзи към партизаните и пионерите.
Леда Милева е автор на публицистични и литературнокритически статии. Предмет на публицистичната ѝ дейност са предимно въпросите на детската литература и изкуство. Участва в редактирането на съчиненията на Гео Милев. Заедно с Н. Попов съставя антологиите „Американски поети“ (1970), „Американски негърски поети“ (1975), „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980) и „Африкански гласове“ (1987). Съставител и редактор на сборници с индийски и английски народни приказки. Превежда множество произведения от руски, английски и френски език.[2]
Почива навръх рождения си ден 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса и е кремирана.[6][7]
Награди и отличия
редактиране- 1959 г. – удостоена е с орден „Кирил и Методий“, I степен.
- 1970 г. – удостоена е с орден „Народна република България“, I степен.
- удостоена е с орден „Георги Димитров“.
- Лауреат на „Димитровска награда“.
- 2001 г. – Носител на наградата за детска литература „Калина Малина“[8].
- 2006 г. – удостоена е с орден „Стара планина“ I степен[9].
- 2008 г. – удостоена е с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
- записана е в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга[5].
Библиография
редактиране| Заглавие | Жанрове | Година |
|---|---|---|
| Без кого не може | пиеси | 1946 |
| Заю на разходка | стихове за деца | 1946 |
| Весело чавдарче : Сб. за утра и забави | 1949 | |
| Няма време | стихове за деца | 1949 |
| Пионерска дружба | стихотворения | 1952 |
| Сред житата | стихове за деца | 1952 |
| Среща в детската градина | 1952 | |
| Алена звездица | приказки | 1953 |
| Работна Мецана | приказки | 1954 (1955, 1957,1968,1969,1975, 1982, 1985, 1992,1995,1999,2000, 2006, 2011, 2016, 2017) |
| Разходка в гората | стихове | 1955 |
| По стръмната пътека : Поема за младостта на Д. Благоев | 1955 (1965, 1976) | |
| Чайката Белушка | поеми | 1956 |
| Сиводрешко и Бързобежко : Приказка в стихове | 1956 (1981, 1985, 2006) | |
| Мустакатият Иванчо | стихотворения | 1957 (1959) |
| Вескиното патенце : Приказка в стихове | 1959 | |
| Край елхата | стихове | 1959 |
| Шарена книжка | стихове за деца | 1959 |
| Влакче през града | стихове за деца | 1960 |
| Вместо подарък | стихове за деца | 1960 |
| Двете изворчета | поеми | 1960 |
| Ирина в детската градина | поеми | 1960 |
| Вълни, чайки и деца | стихотворения | 1961 |
| И ние сме ученици | стихотворения | 1961 |
| Бели лястовички | стихотворения | 1962 |
| Шишарко и самолетчето : Приказка в стихове | 1962 | |
| Весели балони : Избрани произведения за деца и юноши | 1963 | |
| Здравни картинки | поеми | 1963 |
| По пътечката на дъгата | стихове за деца | 1964 |
| Камиона, комбайна и козлето | поеми | 1964 (1971) |
| В една зоологическа градина | 1965 (1975, 1983, 2001) | |
| Магнетофонна серенада | стихотворения | 1966 |
| Влак-юнак | стихове за деца | 1967 |
| Златоперко | пиеси | 1967 |
| Юначе с калпаче | стихотворения | 1968 |
| Синьото балонче и куклата с розовата рокля | приказки | 1968 (1974) |
| Цветни приказки | 1969 (1977, 1989) | |
| Листата на брезата : Избрани приказки [в стихове] | 1970 | |
| Момчето и звездичката : Избрани стихотворения | 1970 | |
| Когато куклите не спят | пиеси | 1973 |
| Детска градина 105 | стихове за деца | 1974 |
| Картинен свят : Стихове и разкази / Др. авт. Ел. Багряна, А. Дончев | 1976 (1980, 1982, 1984) | |
| Черно фламинго | поеми | 1978 (1988) |
| Избрани произведения : В 2 т. | 1980 | |
| Лиса и отровната кутия : Приказка в стихове | 1981 | |
| Грешка-смешка | поеми | 1982 |
| Как идва денят? | стихове за деца | 1982 |
| Джуджето Рони : Приказки в стихове | 1983 | |
| Къде е хоботът на слона? | поеми | 1983 |
| Момчето без име : Стихотворения и поеми за пионери | 1984 | |
| Зайченцето бяло | стихотворения | 1984 (1995, 1997, 2006, 2010, 2011, 2012, 2013) |
| Пиеса за деца : Сб. | 1986 | |
| Разкажете ми приказка : Приказки в стихове | 1990 (2006) | |
| Беда в гората : [Приказка в стихове] / Худож. Ст. Радкова | 1994 | |
| Произшествие в гората : [Приказка в стихове] / Худож. Ст. Радкова | 1994 | |
| Панаир в гората : [Приказка в стихове] / Худож. Ст. Радкова | 1995 | |
| Помисли. Отгатни! : Гатанки / Худож. Ст. Радкова | 1995 (1996) | |
| Мечо скиор : [Приказка в стихове] / Худож. И. Пенчев | 1996 | |
| Роси, роси росица / Худож. Румен Скорчев. | стихове за деца | 1997 |
| Приказки за трите лисички / Худож. М. Константинова. | 1998 | |
| Кой е бос и кой обут : Книжка от картинки | 2001 | |
| Карнавал в гората : Избр. стих., гатанки, приказки и поеми за деца | 2003 (2012, 2016) | |
| Балончето и куклата с розовата рокля | 2007 | |
| Златна есен. | 2011 | |
| Залъгалки | 2011 | |
| Китна пролет | 2011 | |
| Топло лято | 2011 | |
| Снежна зима | 2011 | |
| Приказки любими в рими | 2013 | |
| Имало едно време : залъгалки и гатанки, нови и непознати, любими и незабравими | 2013 |
Външни препратки
редактиране
Източници
редактиранеТази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Бележки
редактиране- ↑ Бойко Панов. Праправнуче на Гео Милев се снима в „Хари Потър“ // в-к Сега, 16 февруари 2002 г. Посетен на 15 февруари 2017 г.
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2812.
- ↑ Леда Милева и Петко Бочаров с разкази отпреди 74 години // bTV, 22.12.2012. Посетен на 05.02.2016.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 276
- ↑ а б Напусна ни Леда Милева // Българска национална телевизия, 5 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 5 февруари 2013.
- ↑ Леда Милева почина на рождения си ден
- ↑ Мила Вачева, Ваньо Стоилов. Леда Милева починала тихо в съня си // 24chasa.bg. 6 февруари 2013. Посетен на 17 март 2014.
- ↑ Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“, сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
- ↑ Указ № 216 от 18 май 2006 г. Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.