Пеперуда (обичай)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пеперуда.
Пеперу̀да или додо̀ла (още пеперу̀га, прѐперуга, пеперу̀гя, перперу̀на, перуница, дуду̀ла, дудулейка, дудулица, дидиля, вай-ду̀доле, вай-гугу̀, ой-люлѐ, ро̀соманка)[1] е традиционен обичай на Балканския полуостров, типичен за българи, сърби и хървати, но също разпространен и сред румънци, гърци, албанци, балканските цигани и гагаузи.
Той представлява обреден ритуал за призоваване на дъжд, провеждан през пролетта и лятото, на определени дати или в период на засушаване. В Северна България често след него е изпълняван друг ритуал Герман. Обичаят има множество регионални вариации. В типичния му за България вариант малко момиче, обикновено сираче и за предпочитане първо или последно дете, съблечено и покрито със зеленина, обикаля селото, придружавано от група момичета, като стопаните на всяка къща го поливат с вода.[2][3] През това време останалите пеят песни, в които се моли за дъжд:
Летела е пеперуда,
дай, Боже, дъжд, (2)
от ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница,
да се ранят сирачета,
сирачета, сиромаси.
Първото писмено споменаване на обичая е от Спиридон Габровски в „История во кратце о болгарском народе словенском", където е описан като почитане на образ, наречен Перун или Пеперуд, погрешно счетен за исторически български владетел:
„И сего Перуна болгары почитаютъ: ко время бездождія, собираются юноши и дѣвицы и избираютъ единаго, или от дѣвиц или юношах, о облачают его въ мрежу, аки въ багряницу, и сплетутъ ему вѣнецъ от бурянов образ краля Перуна, и ходят по домахъ, играюще и спѣвающе часто поминающе бѣса того, и поливающе водами и Перуна того, и сами себѣ; людiе же безумнiи даютъ имъ милостыню тую, купуют ястiе и питiе и дѣлают трапезу, ядят и пiят во славу Пеперуда того и дѣлающе тако кланяющiяся iдолом..."[4]
Повечето изследователи свързват обичая с култа към бога на гръмотевицата и светкавицата Перун, неговата жена или негово женско въплъщение. Дублетното название „додола“ се сравнява с литовската дума за гръмотевица dundulis и с латвийския израз dudina perkuonins („погръмва гръмотевица"). [2]
В 1894 година Густав Вайганд, посетил Скопие, пише в „Аромъне“: „На завръщание видѣхъ двѣ циганки (пеперуди), окичени съ листи и цвѣтя, които ходаха отъ кѫща въ кѫща, играеха и пѣеха пѣсни и се моляха за дъждъ. Хората ги поливатъ съ вода и тѣ си излизатъ. Една стара циганка събираше подаръцитѣ. Сѫщия обичай го има и въ Романия подъ името Папарудѫ, при южнитѣ славяне и албанцитѣ този обичай наричатъ Додола, при гърцитѣ и аромѫнетѣ — Пирпируна.“[5]
Вижте също Редактиране
Източници Редактиране
- ↑ Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Календарни празници и обичаи на българите. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015. ISBN 978-954-322-764-8. с. 66 – 68.
- ↑ а б Плотникова, А. А. Додола. // Толстой, Н. И. (ред.). Славянские древности: Этнолингвистический словарь, Т.2. Москва, Международные отношения, 1999. ISBN 5-7133-0982-7. с. 100 – 103. (на руски)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 37.
- ↑ Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском. Сочинися и исписа в лето 1792 йеросхимонах Спиридон, предговор и превод Васил Златарски, София, изд. Св. Синод на Българската Църква, 1900 г.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 241.