Отваря главното меню

Петер фон Аспелт (на немски: Peter von Aspelt; Peter von Aichspelt, Peter von Basel, Peter von Mainz; * ок. 1245 в Аспелт в Люксембург; † 5 юни 1320 вер. в Майнц) е епископ на Базел (1297 – 1306) и от 1306 г. до смъртта си 1320 г. архиепископ на Майнц.

Архиепископ Петер фон Аспелт
Peter von Aspelt
Apelt Grabmal.jpg
Гробен паметник в катедралата на Майнц
Католически епископ
Издигнат от от папа Климент V
Националност нидерландец
Роден 1240 г.
Аспелт, Люксембург
Починал 4 юни 1320 г. (80 г.)
Пост I архиепископ на Майнц
Пост II и курфюрст на Майнц
Пост III архиепископство Майнц
Архиепископ Петер фон Аспелт в Общомедия

Петер не е от благородничаска фамилия и е син на служител на абатството Св. Максимин в Трир. Той следва в Трир и след завършването става 1280 г. свещеник.[1]Същата година става капелан и домашен лекар на крал Рудолф фон Хабсбург. През 1289 г. той започва служба при крал Венцел II от Бохемия, на когото е канцлер или протонотар от 1296 до 1305 г. През 1304 г. е затворен близо до Улм от Албрехт от Австрия и граф Рудолф II фон Верденберг-Сарганс.[2]

През 1296 г. Петер е избран за епископ на Базел и през 1306 г. за архиепископ на Майнц от папа Климент V.

Курфюрстовете при кралските избори 1308: от ляво Петер, Балдуин фон Трир и Рудолф I пфалцграф при Рейн (от 1341 г.)

Под натиска на Петер фон Аспелт, архиепископ на Майнц, на 20 октомври 1314 г. е избран за римско-немски крал Лудвиг IV Баварски Петер умира на 5 юни 1320 г. и е погребан в катедралата на Майнц.[3]

ЛитератураРедактиране

  • Marianne Arens: Die Reichspolitik des Erzbischofs von Mainz Peter von Aspelt 1306 – 1320, Diss., Freiburg im Breisgau 1949.
  • Andreas Beck: Der Untergang der Templer. Größter Justizmord des Mittelalters? Herder, Freiburg im Breisgau 2005, ISBN 3-451-05576-7.
  • Karl Georg Bockenheimer: Peter von Aspelt, Erzbischof von Mainz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 25, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 465 – 467.
  • Stephanie Haarländer: Peter von Aspelt. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 222 (Digitalisat).
  • Friedrich Wilhelm Bautz (1975). "Aspelt (Aichspalt, Aichspalter oder Aspelter), Peter von". In Bautz, Friedrich Wilhelm. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL) 1. Hamm: Bautz. cols. 253 – 254
  • Julius Heidemann: Peter von Aspelt als Kirchenfürst und Staatsmann: Ein Beitrag zur Geschichte Deutschlands im 13. und 14. Jahrhundert. Weidmann, Berlin 1875.
  • Romain Jurot: Aspelt, Peter von, Швейцарски исторически лексикон.
  • David Kirt: Peter von Aspelt (1240/45 – 1320) – Ein spätmittelalterlicher Kirchenfürst zwischen Luxemburg, Böhmen und dem Reich. Luxembourg 2013, ISBN 978-2-919884-24-7.

ИзточнициРедактиране

  1. Winfried Dotzauer: Die Geschichte des Nahe-Hunsrück Raumes, Franz Steiner Verlag, 2001, S. 195.
  2. Scott Brand: Graf Rudolf II. von Werdenberg-Sargans. Ein Leben geprägt von Familienzwist und Königstreue, S. 124 – 146.
  3. Aspelt, Peter von, Швейцарски исторически лексикон.