Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за православната епархия. За титулярната римокатолическа вижте Струмишка епархия (Римокатолическа църква).

Струмишката епархия (на македонска литературна норма: Струмичка епархија) е една от епархиите на Македонската правослвна църква обхваща югоизточна Северна Македония, като в нея влизат районите на градовете Струмица, Дойран, Берово и Пехчево. Възглавява се от Негово високопреосвещенство митрополит Наум.[1]

Струмишка епархия
Dioceses of the Macedonian Orthodox Church (2013-present).svg
Епархиите на МПЦ
Sts. Cyril and Methodius Church 2 (Strumica).jpg
струмишката катедрала „Св. св. Кирил и Методий
Местно име Струмичка епархија
Църква Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Страна Северна Македония
Център Струмица
Катедрална църква Св. св. Кирил и Методий
Архиерейски наместничества Струмица,
Дойран,
Берово,
Пехчево
Предстоятел Наум
Сан митрополит
Издание Премин
Сайт www.mpc.org.mk/MPC/se.asp
Струмишка епархия в Общомедия
Беровският манастир „Успение Богородично“
Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1901 г.
Печат на българския митрополит Герасим Струмишки
Печат на гръцката митрополия

Струмишка епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под управлението на епископ Давид Стобийски.

Тивериополски, по старото име на Струмица и на епархията, е титулярна епископия на Българската православна църква.

Съдържание

ИсторияРедактиране

В XIX век Струмишката митрополия обхваща каазите Струмица, Тиквеш, Радовиш и Малешево.[2]

След Първата световна война е създадена Злетовско-струмишка епархия на Сръбската православна църква с център в Щип, която е управлявана до Втората световна война от четирима епископи. Според арондацията в 1931 година епархията обхваща следните срезове: Щипски, Овчеполски, Кратовски, Царевоселски, Малешки (Беровски), Радовишки, Струмишки, Валандовски, Гевгелийски, Неготин-вардарски, Кавадарски и Кочански.[3]

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]

Ръководството на Струмишката епархия е сред най-дейното в рамките на МПЦ, за при съхранението и развитието на монашеството в Северна Македония.

В периода 1998-2002 г. от основи са издигнати около двадесетина църкви:

  • „Свети Григорий Палама“ и „Свети Великомъченик Димитър“ в Струмица,
  • монашеската църква „Свети Григорий Палама“ във Водочкия манастир,
  • параклисът, посветен на Свети Апостол Павел и на Свети Григорий Палама във Велюшкия манастир,
  • църквата „Св.Св. Климент и Наум Охридски“ в Хамзалийския манастир,
  • малката манастирска църква „Света Петка“ в манастирския комплекс в село Банско,
  • двете манастирски църкви, посветени на Свети Новомъченик цар Николай Романов и семейството му и на Свети Григорий Палама и Свети Максим Изповедник в манастирския комплекс „Свети Партений Зографски“ в Стар Дойран,
  • манастирската църква, посветена на Свети Великомъченик Георгий и на Света Новомъченица Елисавета в село Три води,
  • малката църква, посветена на Свети Трифон и Свети Григорий Григориятски, принадлежаща на скита в непосредствена близост на Водочкия манастир,
  • манастирската църква „Преподобна Параскева“ в близост до Пехчево и други.

Струмишката епархия е идеен основател и издател на списанието „Премин”.

В рамките на Струмишката епархия функционира Дневен център за лечение на болести „Света Елисавета” в Струмица. Открит е на 18 февруари 2005 г.

Епископи и митрополитиРедактиране

На Охридската архиепископия
Име Години
Мануил споменат в 1080 – 1086, основал Велюшкия манастир[6]
Климент споменат около 1152[6]
Константин споменат в първата половина на XIII век[7]
Даниил споменат в 1376
Йоаким споменат в 1532[8]
Ананий I в 1565, наследник на Йоаким[9]
Теодул в 1578/79
Висарион преди 1661[10]
Ананий II в 1665[11]
Симеон споменат в 1668[10][11]
Евтимий в 1671[11]
Максим споменат в 1676[12]
Митрофан 1683 – 1688[13]
Никодим споменат в 1688[14] - 1695[15]
Леонтий 1695 – след 1706[14]
Митрофан споменат в 1714[14]
Никифор споменат в 1714 – 1718[16]
Калиник 1718 – 1746[17]
Теодосий 1746 – 1752[18]
Теофан 1752 – 1756[19]
Серафим 1759 – преди 1767[20]
Ананий III 1764 – 1789
На Вселенската патриаршия (Στρωμνίτσης)
Име Години
Филотей в 1800
Антим IV ? – 1818
Григорий 1818 – 1830
Константий 1830 – 1846
Антим 1846 – 1853
Неофит 1853 – 1861
Йеротей 1861 – 1875
Агатангел 1875 – 1887
Калиник 1887 – 1892
Йоаким 1892 – 1899
Панарет 1899 – 1900
Софроний 1900 – 1901
Софроний 1901 – 1902
Григорий 1902 – 1908
Герман 1908 – 1910
Арсений 1910 – 1913
На Българската екзархия
Име Години
Герасим 1897 – 1918
Тивериополски епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия
Име Години
Никодим 1920 – 1932
Тихон 2003 –

МанастириРедактиране

ХрамовеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. МПЦ. Струмичка епархија
  2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 71.
  3. Спроведбена наредба Светог архијерејског синода за Устав Српске православне цркве, Син. број 4507, Београд, 29/16. децембра 1931.
  4. Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
  5. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  6. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 216.
  7. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 218.
  8. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 228. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  9. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 12. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  10. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 85. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  11. а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 451. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  12. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 304. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  13. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 320. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  14. а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 285. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  15. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 365. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  16. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 360. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  17. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 273. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  18. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 489. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  19. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 492. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  20. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 441. Посетен на 7 февруари 2014 г.