Петрич кале
Петрич кале е ранновизантийска и средновековна българска крепост, намираща се източно от белославското село Разделна, Област Варна.[1]
Петрич кале | |
Останки от крепостна кула | |
Информация | |
---|---|
Страна | България |
Терит. единица | Община Аврен |
Местоположение | Белослав, Разделна |
Основаване | V – VI век |
Състояние | разрушена |
Собственик | държавна |
Петрич кале в Общомедия |
Местоположение
редактиранеКрепостта е разположена на висока каменна тераса над село Разделна, част от Авренското плато. Землището и е част от Община Аврен. До нея се достига през село Разделна. В края на селото се продължава по неасфалтиран път и зле обозначена туристическа пътека. Североизточно от крепостта се намира защитена местност Петрича, а по пътя към нея има туристическа хижа.
На ръба на скалния венец на 13 септември 2015 г. е издигнат и осветен метален кръст. Кръстът е знак на възпоменание на жителите на село Разделна за наводнението от 1 февруари 2015 г.[1]
Исторически сведения
редактиранеКрепостта е изградена през V – VI век като част от ранновизантийската отбранителна система. В периода на Първата българска държава вероятно е престанала да функционира като отбранително съоръжение, а в землището около нея се изграждат славянски селища. Данни за Петрич кале има от 1154 г. от арабския пътешественик и географ Мохамед ал-Идриси. Той описва крепостта като „голям, хубав и богат град“.[2] В годините на византийско владичество тя отново функционира, а през Втората българска държава преживява разцвет. Превзета е от османците през 1388 г.
На 7 ноември 1444 г. до твърдината Петрич достигат войските на Варненския кръстоносен поход.[1] Според източниците, кръстоносците разбиват портите с оръдия и срутват участъци от зидовете. Филип Калимах съобщава за бойната доблест на полския рицар Лешко Бобжицки при щурма на твърдината.[3]
Крепостта е проучвана в началото на ХХ век[4] и през 70-те години. Проучванията са възобновени едва през второто десетилетие на XX век.[5]
Описание
редактиранеСпоред историческите сведения и съвременните находки твърдината Петрич през XV век е опасана от тройна стена, дълбоки ровове и стръмен скалист склон. Петрич е естествено защитена от запад и север чрез отвесните непристъпни скали, високи до 35 метра. От изток и отчасти от юг, крепостта е защитена с дълбоки стръмни долове. Достъпна е само от юг, чрез тясна скалиста ивица, свързваща я с Авренското плато. Имала е две правоъгълни кули с размери 11 на 9 метра, на разстояние 50 метра една от друга, днес запазени до височина от 7 метра. В друга голяма кула, която е защитавала подхода към крепостта, са открити керамика и животински кости.[6]
Съществуват останки от стена на една от кули от крепостта, високи 5 – 6 метра. Има две запазени крепостни стени по 5 – 6 метра. Разкрита е една малка еднокорбна църква както и гробове около нея. Известни са и жилищни постройки от XI – XII век.[5]
Интересна забележителност е вкопана в скалата стълба с дължина около 20 метра. Същата води към два огромни водни резервоара с вместимост над 700 m3.[6]
Разкрити са и различни артефакти като стрели, пръстени, монети, колани, накити, много железни предмети.[5]
-
Скалата над село Разделна, на която е разположена Петрич кале
-
Скалата над село Разделна, на която е разположена Петрич кале
-
Вкопано в скалата стълбище към щерните на крепостта
-
Метален кръст
-
Останки от крепостта
Източници
редактиране- ↑ а б в Забележителности около село Разделна, официален сайт на Община Белослав.
- ↑ Петрич кале край Аврен има шанс да се превърне във варненския Перперикон, Дарик радио
- ↑ Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 305
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество / 01/01/1907, No. 1, стр.30
- ↑ а б в Археолози с интересни открития в крепостта „Петрич кале“ край Аврен, moreto.net
- ↑ а б „Петрич кале“, край Аврен, е напът да се превърне във варненския Перперикон, novavarna.net