Аврен (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.
Община Аврен се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
Община Аврен | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Варна |
Площ | 353.78 km² |
Население | 9 793 души |
Адм. център | Аврен |
Брой селища | 17 |
Сайт | avren.bg |
Управление | |
Кмет | Емануил Манолов (ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Община Аврен в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината попада в източната част на област Варна. С площта си от 353,776 km2 заема 6-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 9,24% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Долни чифлик;
- на запад – община Провадия;
- на северозапад – община Девня;
- на север – община Белослав и община Варна;
- на изток – Черно море.
Релеф, води, климат
редактиранеБлизо 2/3 от територията на общината, в източната част се заема от Авренското плато (Момино плато) с най-висока точка връх Пейкови ниви (329 m), разположен на 1,5 km на северно от общинския център село Аврен. Останалата, западна част на общината е равнинна и се заема от широката и плоска Синделска низина, обхващаща част от долини на реките Провадийска и Камчия, които в района на селата Дъбравино и Юнак се сближават на около 3 km.
Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг долното течение на Камчия с множество къси леви притоци идващи от Авренското плато и на запад и северозапад – най-долното течение на Провадийска река.
Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Аврен | 675 | 58,364 | Момино, Еврен, Аквиран | Круша | 65 | 9,158 | Дюлгер |
Бенковски | 594 | 13,232 | Хаджъ Синанлар | Приселци | 1393 | 27,511 | Мемиш Софулар |
Близнаци | 913 | 52,043 | Панбуклу, Яйлакьой | Равна гора | 190 | 18,845 | Яссъ Баш |
Болярци | 145 | 14,169 | Бейджиоолу | Садово | 294 | 21,159 | Сулуджа-али |
Добри дол | 33 | 9,809 | Дедекьой | Синдел | 780 | 11,936 | Сенделлер |
Дъбравино | 1166 | 25,416 | Чалъ махалле | Тръстиково | 534 | 16,250 | Корджу, Караач Софулар, Брестино |
Здравец | 473 | 24,947 | Акънджъ | Царевци | 551 | 20,970 | Султанлар, Султанци |
Казашка река | 159 | 9,078 | Казак дере | Юнак | 78 | 6,470 | Оруч Гаази |
Китка | 254 | 14,419 | Чьокек, Билек махалле | ОБЩО | 8297 | 353,78 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 113/обн. 26 февруари 1899 г. – преименува с. Аканджии на с. Здравец;
- Указ № 345/обн. 14 юли 1899 г. – преименува с. Деде кьой на с. Добри дол;
- Указ № 36/обн. 8 февруари 1906 г. – преименува с. Мемиш софулар на с. Приселци;
- Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Дюлгер на с. Круша;
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Бейджи оглу на с. Болярци;
- – преименува с. Караач Софулар на с. Брестино;
- – преименува с. Яйла на с. Горен Близнак;
- – преименува с. Петре на с. Долен Близнак;
- – преименува с. Чалъ махле на с. Дъбравино;
- – преименува с. Казак дере на с. Казашка река;
- – преименува с. Чокек (Чукак) на с. Китка;
- – преименува с. Ясъ баш на с. Равна гора;
- – преименува с. Солуджа алъ на с. Садово;
- – преименува с. Султанлар на с. Султанци;
- – преименува с. Оруч гаази на с. Юнак;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Хаджи Синанлар на с. Бенковски;
- МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Аврен на с. Момино;
- – преименува с. Брестино на с. Тръстиково;
- Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава селата Горен Близнак и Долен Близнак и ге обединява в едно населено място – с. Близнаци;
- Указ № 554/обн. 22 септември 1964 г. – възстановява старото име на с. Момино на с. Аврен;
- Указ № 875/обн. 20 март 1987 г.: – преименува с. Султанци на с. Царевци;
- Указ № 413/обн. ДВ бр.100/28 ноември 2000 г. – отдела с. Падина и землището му от община Аврен и го прехвърля в община Девня.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 8574 | 5437 | 1502 | 902 | 130 | 194 | 409 | 100.00 | 63.41 | 17.51 | 10.52 | 1.51 | 2.26 | 4.77 |
Дъбравино | 1404 | 416 | 938 | 7 | 9 | 5 | 29 | Дъбравино | 29.62 | 66.80 | 0.49 | 0.64 | 0.35 | 2.06 |
Приселци | 1175 | 1035 | 18 | 31 | 23 | 4 | 64 | Приселци | 88.08 | 1.53 | 2.63 | 1.95 | 0.34 | 5.44 |
Синдел | 1054 | 431 | 15 | 592 | 3 | 8 | 5 | Синдел | 40.89 | 1.42 | 56.16 | 0.28 | 0.75 | 0.47 |
Близнаци | 768 | 706 | 15 | 7 | 23 | Близнаци | 91.92 | 1.95 | 0.91 | 2.99 | ||||
Аврен | 712 | 569 | 55 | 15 | 4 | 19 | 50 | Аврен | 79.91 | 7.72 | 2.10 | 0.56 | 2.66 | 7.02 |
Царевци | 682 | 530 | 29 | 90 | 21 | Царевци | 77.71 | 4.25 | 13.19 | 3.07 | ||||
Тръстиково | 602 | 337 | 41 | 86 | 26 | 109 | 3 | Тръстиково | 55.98 | 6.81 | 14.28 | 4.31 | 18.10 | 0.49 |
Бенковски | 533 | 243 | 230 | 45 | 11 | 3 | 1 | Бенковски | 45.59 | 43.15 | 8.44 | 2.06 | 0.56 | 0.18 |
Садово | 325 | 142 | 43 | 0 | 4 | 4 | 132 | Садово | 43.69 | 13.23 | 0.00 | 1.23 | 1.23 | 40.61 |
Здравец | 311 | 285 | 5 | 8 | 6 | Здравец | 91.63 | 1.60 | 2.57 | 1.92 | ||||
Казашка река | 242 | 214 | 0 | 24 | Казашка река | 88.42 | 0.00 | 9.91 | ||||||
Китка | 238 | 178 | 43 | 3 | 3 | Китка | 74.78 | 18.06 | 1.26 | 1.26 | ||||
Равна гора | 168 | 103 | 9 | 21 | 0 | 0 | 35 | Равна гора | 61.30 | 5.35 | 12.50 | 0.00 | 0.00 | 20.83 |
Болярци | 157 | 60 | 63 | 0 | 4 | 29 | 1 | Болярци | 38.21 | 40.12 | 0.00 | 2.54 | 18.47 | 0.63 |
Юнак | 123 | 114 | 0 | 0 | 3 | 0 | 6 | Юнак | 92.68 | 0.00 | 0.00 | 2.43 | 0.00 | 4.87 |
Круша | 63 | 57 | 0 | 0 | 0 | 0 | 6 | Круша | 90.47 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 9.52 |
Добри дол | 17 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Добри дол | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 8574 | 100,00 |
Православие | 4210 | 49,10 |
Католицизъм | 29 | 0,33 |
Протестантство | 42 | 0,48 |
Ислям | 1123 | 13,09 |
Друго | 0 | 0,00 |
Нямат | 446 | 5,20 |
Не се самоопределят | 907 | 10,57 |
Непоказано | 1817 | 21,19 |
Политика
редактиранеОбщински съвет
редактиранеСъстав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]
Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 |
---|---|---|---|---|
Избирателна активност по време на изборите | 7,15% | 74,97 % | 65,58 % | 71,69 % |
Общ брой места | 13 | 13 | 13 | 13 |
ГЕРБ | 3 | 5 | 9 | |
Местна коалиция „Красимир Тодоров за общината“ | 4 | |||
Българска социалистическа партия | 2 | 3 | ||
Българската левица | 3 | |||
Синя коалиция (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България) | 2 | |||
Коалиция „НДСВ – БСД – За нашето бъдеще“ (Национално движение „Симеон Втори“, Българска социалдемокрация) |
5 | |||
Движение за права и свободи | 1 | 2 | ||
Коалиция за Аврен – СДС, ДСБ, ВМРО, БЗНС (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България, Български земеделски народен съюз - Народен съюз, ВМРО – Българско национално движение) |
1 | |||
Съюз на демократичните сили | 5 | |||
Коалиция „Нова левица – Българска социалистическа партия и Обединен блок на труда“ (Българска социалистическа партия, Обединен блок на труда) |
3 | |||
Национално движение „Симеон Втори“ | 3 | |||
Коалиция „Народно единство“ | 1 |
Транспорт
редактиранеПрез територията на общината преминават три броя участъци от железопътната мрежа на България:
- участък от 15 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
- началният участък от 11 km от трасето на жп линията Синдел – Комунари;
- началният участък от 6 km от трасето на жп линията Юнак – Старо Оряхово
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,2 km:
- участък от 28,3 km от Републикански път I-9 (от km 121,7 до km 150,0);
- целият участък от 24,7 km от Републикански път III-9006;
- последният участък от 13,9 km от Републикански път III-9042 (от km 8,6 до km 22,5);
- началният участък от 18,3 km от Републикански път III-9044 (от km 0 до km 18,3).
Топографски карти
редактиране- Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 19 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Аврен“ // results.cik.bg. Посетен на 19 септември 2018.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Аврен
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.