Петър Андреев
Петър Андреев с псевдоним Асен[1][2] е български геолог и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[3][4].
| Петър Андреев | |
| български геолог и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 16 октомври 1912 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Работил в | Софийски университет |
Биография
редактиранеАндреев е роден на 17 или 25 август 1879 година в Стара Загора, България.[5][6] В 1898 година завършва гимназия в Сливен и естествена история в 1903 година в Софийския университет. В периода 1905 – 1907 година работи като учител в Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“, където става член на ВМОРО и е избран за секретар на окръжния комитет. Разкрит от турските власти бяга в България и работи като учител в родния си град, а после в Първа софийска гимназия. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
Работи като асистент по минералогия и петрография в минерало-петрографския институт на физико-математическия факултет на Софийския университет от 1 февруари 1909 до смъртта си.[7] Изпратен е да специализира във Виена през август 1912 година, но се завръща в България след обявената мобилизация. Зачислен е като подпоручик в 52-ри пехотен полк.[8]
Умира през Балканската война в сражението при Папаз тепе, край Одрин на 16 октомври 1912 година.[9][10]
Научни трудове
редактиране- „Образуване на еруптивните скали“ (1900)
- „Принос към петрографията на Сърнена гора“ (1903 – 1904)
| ||||
- Еруптивните скали при с. Свидня (Искрецко) // Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Physico-mathematique 5. 1910. с. 1-23. Посетен на 25 юли 2024.
- Принос към петрографското изучаване на триасовите седименти в Искърското дефиле // Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Physico-mathematique 6. 1911. с. 1-58. Посетен на 25 юли 2024.
- „Бележки върху образуването на еруптивните скали“ (1910)
- „Изветрянето на скалите“ (1911)
- „Желязото и неговите руди“ (1912)
- Хематитът при с. Кремиковци // Списание на Българската академия на наукитѣ: Клонъ природо-математиченъ 7. 1913. с. 45-81. Посетен на 25 юли 2024.[7]
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 11.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 62.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 347.
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169
- ↑ Стоянов, Илия. Спомен за асистента Петър Андреев // Годишник на Софийския университет. Официален дял; Annuaire de l'Universite de Sofia. Partie officielle 10-11. 1915. с. 147.
- ↑ Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 12. Посетен на 31 юли 2024.
- ↑ а б Алманахъ на Софийски университетъ „Св. Климентъ Охридски“. София, Придворна печатница, 1940. с. 17.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 34. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 21.
Външни препратки
редактиране- Стоянов, Илия. Спомен за асистента Петър Андреев // Годишник на Софийския университет. Официален дял; Annuaire de l'Universite de Sofia. Partie officielle 10-11. 1915. с. 147- 154.
- Илиев, Илия; Нешева, Лариса. Юбилеи на бележити български геолози // Списание на Българското геологическо дружество 56 (1). 1995. с. 121.