Петър Далкалъчев

български общественик

Петър Димитров Далкалъчев (на гръцки: Πέτρος Φιτσιώρης) е български общественик и военен, участник в Гръцко-турската война.[1]

Петър Далкалъчев
български общественик
Роден
Починал
1961 г. (66 г.)

БиографияРедактиране

Роден е в 1895 година във Владово, тогава в Османската империя, днес Аграс, Гърция. Дядото на Петър е Атанас Далкалъчев, който има хан във Владово. Синът на Атанас Димитър, който е баща на Петър, помага в работата в хана и власи кираджии, които отсядат в него, го наричат Фичор (Фициор, дете) и така се появява гръцкото име на фамилията Φιτσιώρης. Димитър работи на строежа на железопътни линии в Америка и като учител в българското училище във Владово. Жени се за Елисавета Картова, с която имат пет деца - Петър, Евангелос (Благой), Мария, Калиопи (Добра) и Надежда. Семейството е екзархийско и сътрудничи на българските македонски комитети.[1]

Петър Далкалъчев завършва френския лицей в Солун. Взема участие в Малоазийската кампания в Гръцко-турската война и е награден за проявен героизъм с 4 медала, от които единият е най-високото отличие за храброст в гръцката армия „Аристио Андриас“. Завръща се в Солун и става секретар на Смесената българо-гръцка емиграционна комисия в Солун. По време на Втората световна война е активен член на Българския клуб в Солун. След войната Петър Далкалъчев се установява в Свободна България, където работи като чиновник. Умира в 1961 година.[1]

Според някои версии негов прадядо е българският революционер Димитър Далкалъчев и според други версии прадядото на Петър се казва Трифон (Тръпче).[1]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Далкалъчев, Петър. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 23 май 2020 г.